След близо две години: Съдът окончателно се произнесе за авиокатастрофата край „Граф Игнатиево“
Военно-окръжният съд в Пловдив потвърди прекратяването на разследването за авиокатастрофата край авиобаза „Граф Игнатиево“. При инцидента на 13 септември 2024 г., по време на генерална репетиция за предстоящо авиошоу, загинаха двама опитни пилоти от авиобаза „Долна Митрополия“ – майор Петко Димитров и старши лейтенант Венцислав Дункин.
Пловдивският съд стигна до това решение след жалба, подадена от роднините на загиналите пилоти, които искаха прокурорското постановление да бъде отменено и делото да се върне за допълнителни процесуално-следствени действия.
След преглед на цялата събрана по случая документация съдебният състав прие, че наличните доказателства и извършените експертизи еднозначно потвърждават заключенията на Военно-окръжната прокуратура. Затова магистратите приеха, че прекратяването на наказателното производство поради смърт на дееца е било законосъобразно, пише Трфик Нюз.
Трагичното събитие от 13 септември 2024 година остави дълбока следа в българските Военновъздушни сили. Учебно-бойният самолет L-39ZA се разбива, докато изпълнява сложна пилотажна фигура на много малка височина. В дните след инцидента Пловдивската прокуратура влиза в косвен спор с различни публични коментари по въпроса за възможните причини, като настоятелно призовава институциите да се основават единствено на фактите, а не на предположения.
Още от първите анализи стана ясно, че машината е попаднала в критичен режим на полет и не е успяла да набере нужната височина при извеждането от маневрата.
Според заключението на тройната авиотехническа експертиза самолетът, двигателят му и всички съпътстващи системи са били в напълно изправно техническо състояние. Машината е преминала капитален ремонт през юни 2024 г. в Чехия, а горивото, използвано по време на полета, е отговаряло на всички държавни и авиационни изисквания.
Последният полет започва в 12:25 ч., когато летателната формация извършва така наречения „разпуск“ и L-39ZA преминава към самостоятелно изпълнение на предвидения комплекс от пилотажни фигури. Ключовият момент настъпва точно в 12:30:00 ч., когато от начална височина от само 68 метра и при скорост 455 км/ч пилотът въвежда самолета в стръмно изкачване за изпълнение на вертикална фигура.
На върха на фигурата настъпва рязък спад в динамиката на полета – скоростта на машината пада до само 172,2 км/ч, което е значително под допустимата еволютивна скорост за този тип самолет. Достигнатата максимална височина при това е едва 647 метра.
В низходящата част от маневрата пилотите осъзнават опасността и се опитват по всякакъв начин да пречупят траекторията и да изведат самолета от опасното положение. В отчаян опит да овладеят ситуацията те издърпват лоста за управление до критични ъгли на атака, при което конструкцията понася претоварване от 4,37g.
Въпреки положените максимални усилия, наличното пространство и време се оказват недостатъчни за спасяване на самолета. В 12:30:20 ч., само 20 секунди след началото на маневрата, машината се разбива с висока скорост в терена на около 1200 метра от началото на пистата, а последвалата експлозия не оставя никакъв шанс за оцеляване на екипажа.
Разследването разкрива и допълнителни данни за пропуски в спазването на мерките за безопасност. Авиотехническата експертиза установява, че по време на същия полет пилотите три поредни пъти са излизали от вертикални фигури под заповяданата минимална височина от 200 метра.
Освен това се оказва, че маркерите на радиовисотомера за опасна височина са били настроени на 0 метра. Това лишава екипажа от звуковия и визуалния сигнал, който трябвало да го предупреди за наближаващия сблъсък с земята.
В жалбата си близките на загиналите пилоти поставят въпроса защо длъжностните лица в кулата за управление на полетите (КДП) не са се намесили навреме, за да разпоредят незабавно прекратяване на задачата. Съдебното решение обаче дава ясен отговор, свързан с обективните технически ограничения, съществували на земята.
„Технологичните възможности на системата за контрол на въздушното пространство под височина от 300 метра за района на летище „Граф Игнатиево“ е равна на нула. Радарната информация се обновява на всеки 5 секунди и се вижда само в една равнина (като точка), без данни за пространственото положение. Ръководителите на полети не са имали информация в реално време, за да предотвратят инцидента.“
Единствено когато присъствалият на площадката командир визуално установява опасно ниската височина и подава команда за прекратяване на полета, траекторията на самолета вече не може да бъде коригирана — реакцията идва твърде късно.
И съдът, и авиационните експерти стигат до единодушен извод — пряката причина за трагедията е неправомерното поведение и съзнателно поетият твърде висок риск от страна на командира на екипажа майор Петко Димитров.
Майор Димитров въвежда самолета във фаталната фигура на височина от само 68 метра и при скорост 455 км/ч, вместо да спази предписаните по схемата минимални стойности — 200 метра височина и 620 км/ч скорост. Тази грешка в началото на маневрата прави физически невъзможно безопасното й завършване.
Относно втория пилот — старши лейтенант Венцислав Дункин — съдът приема за безспорно доказано, че в този момент той не е участвал пряко в управлението на машината и не носи вина за нарушаването на мерките за безопасност.
Тъй като основният извършител на инцидента загива на място, правните предпоставки за търсене на наказателна отговорност от други лица падат, а Военно-окръжният съд в Пловдив приключва окончателно наказателното производство по катастрофата.
