Сиракът Илия, който никога не каза “мамо”, върна изгубени пари, получи 100 лв. за благодарност, дари ги
В раница намерил 9 дебитни карти с листче с пинове, даде я на собственичката. Израснал в немотия, започнал работа на 11 г., пандемията от коронавирус провали плановете му да има собствен дом
“24 часа” отличава “Достойните българи на годината” от 2003 г. За тези 18 г., през които над 700 души бяха удостоени с престижното звание, инициативата се наложи като каузата, която утвърждава доброто у българите и намира новите герои на нашето време.
На 16 март обявихме, че отличието “Достоен българин” за тази година е колективно – за всички български лекари, медицински сестри, лаборанти, рентгенолози, шофьори на линейки, за хората на първа линия.
Доброто в България има много лица. Вижте историята на 30-годишния Илия Савов от Смолян, който е израснал в социални домове, намира два пъти портмонета и ги връща на собствениците.
“Не съм имал щастието да кажа “мамо”, бил съм изоставен като пеленаче и все още не мога да открия родителите си. Продължавам да ги издирвам и вярвам, че все някога ще ги намеря”, казва 30-годишният Илия Савов от Смолян.
Той е израснал в социални домове, в самота и немотия, но два пъти намира пари и ги връща на собствениците им. Младият мъж върна портмоне с над 3000 евро и 1450 лева, 9 дебитни карти, личната карта и шофьорска книжка на собственичката им Таня Коленарова. В портмонето е имало написани на листчета всички пинкодове за картите.
Парите и документите били в детска раница, изгубена вероятно от майка с дете, които гледали автомобилно състезание в центъра на Смолян. Савов не се поколебал и издирил жената, а тя му дала 100 лв. за благодарност.
Младият мъж
не ги е взел за
себе си, а ги
пуснал в кутия
за дарения,
които са поставени в помощ на пострадалия при тежка катастрофа 24-годишен Алкан Челеби и заради когото се провеждало въпросното автомобилно състезание.
Преди това пак в родопския град Илия бе намерил портмоне на тротоар в близост до хранителен магазин. Собственичката се оказа жена на 80 години.
Видял, че вътре има солидна пачка с пари и влязал в магазина да пита дали някой не си е загубил портмоне. В същото време идва вдовицата Данка Велинова, която си познала портмонето. Оказало се, че има 1000 лева, документи и банкови карти.
След като разбрала за постъпката, тя му благодарила и почерпила него и продавачките в магазина с шоколади.
“Беше много притеснена, разплака се, като видя, че е намерено портмонето и че ѝ го връщам, сигурно е знаела за моята съдба, половината град ме познава”, казва Илия. Възрастната жена почина наскоро. При срещата си с Илия вдовицата живееше сама. Тя му обяснила, че портфейлът е паднал от пазарската чанта и като се прибрала у дома, разбрала, че го няма.
“Намирал съм на ски пистите в Пампорово лични карти, дебитни карти – винаги съм ги носил в полицията, пари обаче не съм откривал”, разказва Илия.
“Тази пандемия
ме подлудява –
работя от малък
и не съм свикнал
да бездействам
През зимата работата ми е да следя за сигурността на лифтовете в Пампорово, но тази сезон бе до половина, защото курортът затвори още в началото на март. Взех едва две заплати.
През лятото съм на Черноморието, но заведението, където работя като готвач и барман, е закрито и едва ли въобще ще може да отвори този сезон. Все още не е изяснена ситуацията и не мога да потърся другаде работа”, тъгува Илия.
Извън времето за сезонна работа той работи на доброволни начала към футболния клуб “Родопа” (Смолян). Помага на стадиона и пътува с младите футболисти из страната при гостувания. Поддържа и паметник на три момчета, загинали при тежка катастрофа край Широка лъка. С едното от тях израснали заедно.
Илия е бил само в домове за сираци. В акта за раждане е записан като Илия Гюлов Стоянов.
Новата фамилия – Савов, и прякорът му Комисаря идват от някогашния му настойник – Александър Савов, който е бивш директор на областната полиция в Смолян, помагал му е и бил нещо като негов настойник.
Прекарал е детството си в дома за изоставени деца в Широка лъка, който вече е закрит.
“Нямах хубаво детство, боледувах много често. През ония години в домовете беше доста мизерно. Дори храната не достигаше. Нямаше, както сега, приемни жилища, които предлагат по-достойни условия за живот за хора с моята съдба”, казва Илия.
Той започнал работа на 11 години. Помагал на търговец в Широка лъка да подрежда стоката в магазина.
“Молех се на директорите да ме пускат да работя и така свикнах сам да изкарвам пари за хляба си. След това съм работил какво ли не”, спомня си Илия.
След напускане на дома в Широка лъка постъпил в оздравителното училище в село Славейно, защото има астма от малък. При завършването му
искали да го
пратят в
старчески дом,
тъй като вече нямало образователна или друга институционална структура, където да бъде настанен.
“Бях буквално на улицата. Тогавашният директор Тодор Горялов, който вече е покойник, се застъпи за мен и чрез социалното министерство издейства бройка да работя в кухнята на училището и да спя в пансиона”, разказва Савов.
След 4 години обаче е трябвало да напусне и отишъл в Смолян. Оттогава живее в общинско жилище от една стая и баня. Години наред перял на ръка, защото нямал пералня. Дограмата в дома му зеела. Банята била без плочки и в мухъл до миналата година.
“Нямах възможност да ги оправя. Сега е ремонтирано с помощта на дарители, които не желаят публичност”, споделя Илия.
Доскоро дори планувал да подаде документи в общината да го купи и да го изплаща във времето, защото се е зарекъл пред себе си, че трябва да има свой дом.
Настъпилата коронапандемия обаче го разубедила, че няма да може да се справи.
Освен за наем на жилището Савов има около 70-80 лева разходи всеки месец за лекарства и консумативи за астмата си. Но вярва, че ще се справи с всички трудности, както досега.
“Била съм свидетел през годините, че Илия има безброй добри изяви. Много добро момче. Той е всеотдаен, може да се притече на всеки на помощ по всяко време. За дете, израснало в дом – това е чудо. Защото има мамини синчета, на които тате носи, мама меси, а те едно добро не правят на другите. Докато това дете е израснало със служебно възпитание и само̀ се извоюва и доказва, и то с добро”, казва продавачката в магазина с намереното портмоне Росица Калемджиева.
“Той е едно момче с активна гражданска позиция, на няколко пъти намира значителни суми пари и ги връща. Достоен гражданин”, каза и шефът на ОД на МВР в Смолян старши комисар Николай Димов.
24часа
