Силвена Роу през сълзи от Хисаря: Това е краят на една ера (ВИДЕО)
Шеф Силвена Роу сподели през сълзи лична история в социалните си мрежи, информира Plovdiv24.bg.
„Намирам се в Хисаря пред нашия семеен дом с моята майка. Той вече не е наш отдавна, защото по класически български гаден начин се изпокараха роднините и не можахме да го спасим. Домът е от времето на Опълченците на Шипка, а всички по традиция се изпокараха.“, разказа Роу във видеообръщение.
Тя допълни още:
„Днес затваряме една врата от нашата семейна история. Домът в Хисаря – домът, в който моята майка е прекарала детството си, домът, построен с труд и любов от моята прабаба и прадядо – вече не е в нашите ръце. Не знаем какво ще бъде бъдещето му. Знаем само, че с него си отива една епоха, една традиция, една нишка от паметта на рода ни.
Една голяма част и от моето детство беше прекарана тук – под знойната сянка на смокинята, под тежките от сладост сливи, под онази невероятна стара лоза, вероятно на повече от 150 години. Лоза, която без съмнение скоро може да бъде изкоренена, за да се направи нещо друго. И това боли.
Този дом преживя повече спорове между наследници, отколкото време в грижа и съгласие. Продаде се за малко пари – но това не е важното. Истинската загуба не е финансовата. Истинската загуба е, когато семейството се разпада около един дом, вместо да се събере около него.
Да, това е краят на една ера. Майка ми плаче. И моите сълзи напират също. Но какво да се прави… понякога човешката алчност се оказва по-силна от паметта. Пиша това не с обвинение, а с надежда.
Нека този наш пример бъде напомняне към всички: не позволявайте имоти да ви разделят. Не позволявайте наследства да разрушават отношения. Домовете се губят. Земята се продава. Но когато се загуби уважението помежду ни – тогава се губи много повече.
Толкова типично за нас, българите, е да се изпокараме за наследства а истинското наследство винаги са хората. Пазете семействата си. Пазете паметта си. Пазете домовете си – ако не като стени, то поне като любов“, казва тя.
ВИДЕОТО МОЖЕ ДА ВИДИТЕ > ТУК
