Сестрата на Стоичков: Никога няма да се обърна към него с име и фамилия
Каквото и да кажем за легендата Христо Стоичков, ще е малко и това не е клише – той подари детство на цяло поколение, радваше феновете на 7 континента, съдиите не бяха много щастливи да го видят на терена, но после му ставаха приятели, той постигна мечтата на народа – и ние, българите, да имаме „Златна топка“ и да се гордеем със себе си на световни футболни финали. И всичко това – само за 59 години от вечността. Както се пее в една песен на агитката на ЦСКА – Стоичков наистина е само един и затова можем да му пожелаем здраве и любовта на поколенията в семейството да се множи. Вярваме, че и феновете му у нас и по света ще продължат да разказват легендатата за него. Но откъде започва всичко, кои са били съкровените му мечти, кои хора са били най-близко до него, когато е бил онова палаво, будно и устремено към целите си дете? Специално за „Труд news“ говори Петя Стоичкова – сестрата на Камата:
– Здравейте, Ивановден в България е национален празник, но преди него е 08.02.1966 г.. Какво дете беше Христо Стоичков?
– Брат ми винаги като дете беше много борбен, искаше във всичко да е първи. Имахме прекрасно детство. От цялата махала децата се събирахме и играехме на различни игри, но най-вече, когато момчетата играеха футбол, още тогава батко се отличаваше от другите. Това си е ген, наследил го е от татко и от дядо.
– Сега и двамата сте баба и дядо на общо 6 внука. Това ли е най-голямото щастие?
– За сега аз съм с 4, а батко е с 2. Дай Боже, някой да има още! Това е най-голямото щастие за нас. Внуците ни дават сила. Защо казват, че внуците са по-мили от собствените ни деца, ами – защото ние се грижим за тях и така се връщаме в годините, когато сме се грижили за нашите деца.
– Да поговорим за футболния ген. Знаем, че във Вашето семейство той живее вече 3 поколения, а, дай Боже- и 4. Как Христо Стоичков стана футболист? Кога направи първите си стъпки?
– Футболният ген в нашето семейство наистина живее 3 поколения за сега, но моята първородна внучка също играе футбол с номер 8. Има много, много талантливи деца и вярвам, че някой ден ще имаме отбор, с който ще изживеем хубави емоции.
– Ицо носи титлата „батко“. Разкажете ни за момент, в който наистина е бил гръб за Вас и семейството.
– „Батко“! „Батко“ за цял живот! Той си е моят батко. Никога няма да се обърна към него с име или фамилия. Така са ме възпитали мама и татко. За всичко мога да разчитам на него, когато съм имала нужда. За всичко мога да разчитам на него, както и на снаха ми Мариана.
– Връщам се 30 г. назад. Аз бях на 8, но мога да спомена част от емоциите си на всеки мач от Световното в САЩ. Сега е модерно да се показват семействата на играчите в такива моменти. Но тогава не беше така популярно. Как вие вкъщи преживявахте головете му в Америка, Златната топка…успехите на националния отбор и неговите лични?
– Вкъщи вратата вечно беше отворена! Всички мачове, голове, успехи, награди на брат ми преживявахме с много сълзи от радост. Всички хора, които идваха, да изразят емоции пред блока ни в „Тракия“. Беше невероятно и запомнящо се за цял живот! Всички като едно семейство без завист и злоба, с песни и танци до зори!
– Труден, но и романтичен момент бе трансферът в Барселона. От една страна – големият Кройф го избира да играе в най-великия клуб в света, но от друга- българин излиза от социалистическа държава и тръгва към големия свят. Вие споделяте тези години с него там. Как се живеехте тогава?
– Труден момент, но все пак – сбъднатата мечта на батко: „Един ден ще стъпя на големия терен!“. Само той си знае с колко лишения, труд и пот е преминал през това, за да е самият той сега. Ние, когато сме ходили в Барселона, винаги снаха ми Мариана ни обгрижваше. Там животът беше друг, а сега – една дестинация.
– Семейството винаги е било обществено активно. Това характер ли е? И един малко по-пикантен въпрос-мислил ли е някой от вас за политическа кариера?
– О, с каквото можем, помагаме! Това си е до човек и характер. Никога и никой не го е вълнувала политиката.
– Имате една много силна черта-крайната справедливост – било към съдии на терена, било към „приятели“, Ицо я възпитаваше дори и у нас-феновете чрез цветущия си език. Имаше периоди в годините, в които обаче откровено мои колеги умишлено злоупотребяваха с личното ви пространство. Какво мислите за тази черта и за тези скандали?
– С риск да засегнем някого, си му го казваме в прав текст. Много Ваши колеги пишат неверни статии не само за фамилията ни, но да са живи и здрави! Има кой да ги съди! Рано или късно всеки си получава заслуженото!
– Всички знаем за хобитата на Камата – риболова, голфа, но ще попитам за едно общо ваше хоби – пеенето. Откъде идва интересът към него? От това, че сте весели хора, че обичате хубавата музика (не само сръбска) или е имало и пеещи в рода?
– Всеки намира неща, които му носят положителна енергия. Всички пеем. Може да е фалшиво, но който пее, зло не мисли!
– Според Вас кога и дали някога България ще има втори Христо Стоичков?
– Христо Стоичков Стоичков, първородният син на Пенка и Стоичко Стоичкови. Той е един за нашето време! Дай Боже, някой ден, както казах, имаме много талантливи деца, да постигнат неговите успехи!
– Няма да крия, че подарих своята книга „На Испания с любов“, която включва първите му интервюта за испански издания, на г-жа Пенка Стоичкова и в посланието към нея написах, че тя винаги и завинаги ще е майката, която ни подари Стоичков. Бих искала отново да я поздравя и да й благодаря за това. Какво бихте пожелала на Ицо след всички тези години и за всички бъдещи?
– Искам да пожелая на батко и Мариана най-малко още 37 години ръка за ръка, здраве и щастие. Батко, на теб – честит рожден ден! Здраве, здраве! Благодаря ти за всичко, радвай се на внуците, изгубеното време не се наваксва! Прегръдки, обичам ви всичките!
