Сбогуването на Диана Димитрова
Във вторник вечер Диана Димитрова излезе за последен път на театралната сцена, пише в. „Уикенд“. Брюнетката се превъплъти в образа на Ирина от „Тютюн“ и излезе на сцената на театър „Българска армия“. Билетите за представлението бяха разпродадени малко след пускането им в продажба. Постановката започна минути след 19 часа, а всички 556 зрители с нетърпение очакваха да видят последната роля на Диана, пресъздала със завладяващо актьорско майсторство образа на харизматичната героиня на Димитър Димов. Разтърсващ и чувствен спектакъл за една невъзможна любов. Димитрова се сбогува с Ирина и с българския театър, за да продължи творческия си път в чужбина.
Великолепната Диана, секссимволът Калин Врачански и талантливият Стоян Радев са в главните роли в спектакъла „Тютюн“ на Варненския театър. Те са Ирина, Борис Морев и Фон Гайер – харизматичните герои на Димитър Димов, пламтящите страни на унищожителен любовен триъгълник от романа „Тютюн“ и света на „Никотиана“.
На представлението звезда от сериала „Лъжите в нас“ за пореден и последен път се раздаде на сцената. Въпреки близо 40-градусовата жега в залата, всички актьори играха брилянтно, а зрителите гледаха в захлас. Уви, част от по-възрастните присъстващи не издържаха адската жега в театъра заради липсата на вентилация и си тръгнаха по средата на представлението. Останалите зрители търпеливи изгледаха представлението, но с чувството, че са в сауна. На раздяла Диана не каза нищо освен благодарности към публиката, колегите и театъра. Нямаше прочувствени слова за сбогом. На следващата сутрин д-р Огнянова от „Откраднат живот“ публикува своите прощални думи към почитателите и последователите си.
„Колко са случайни случайностите? Снощи излязох на театралната сцена за последно в ролята на Ирина. Последното ми представление беше на рождения ден на Димитър Димов. Отишъл си е на 1 април и по някаква случайностаз съм родена на 1 април. От премиерата в края на 2021 г. ни се случиха 65 представления в препълнени зали, посетихме и вдигнахме духа на 30 български града, а снощи играхме за 11-ти път в София. Благодаря Ви, че останахте, въпреки задуха. Как така няма държавни средства да се оправи тази вентилация, не знам. През годините, особено последната, си задавах много въпроси, на които отговор няма. Благодаря и на колегите, че стоически издържаха. Снощи трудно се сбогувахме. Доста трудно. От тази раздяла боли най-много. Факт е, че направихме нещо огромно за българския театър и умните зрители го знаят. Умният зрител различава истината от фалша, различава театъра от халтурата. Тази роля взе голяма част от времето, съня и нервите ми, но ми даде повече. Даде ми приятелства, които остават за цял живот. Даде ми обичта на зрителите. Даде ми и безценен опит. Опит, който ме направи още по-силен човек. „Тютюн“ беше любимият роман на баба ми. Колко да е случайно това? Благодаря Ви“ – написа актрисата, а последователите й благодариха, че е била прекрасна Ирина.
„Бяхме снощи в задушната зала на театър „Българска армия“, но това не ни попречи да се насладим на прекрасната постановка и игра на актьорите. Отдавна не бях гледала истински театър – завладяващ зрителя от началото до края. Благодаря за емоцията! Диана, ще липсвате на зрителите – но вие сте млада и живейте живота по начин, по който на Вас Ви носи удоволствие и наслада! Късмет!“ – пише зрителка, гледала последната постановка на Диана.
„Тютюн“, една от 10-те най-любими книги на българите, има нелека литературна съдба. Забележителна панорама на времето, когато България се намира в германската зона на влияние, романът, публикуван за пръв път през 1951 г., разглежда въпроса за самотата на личността и натиска на капитала върху нравствените устои на човека. Още на следващата година е заклеймен в дискусия на СБП за „проводник на западно влияние“ и политически „неправоверно“ съдържание. Въпреки поздравителната телеграма от тогавашния министър-председател Вълко Червенков, казионната критика, под предводителството на Пантелей Зарев, оказва натиск върху писателя да промени текста. Така се ражда втората редакция на „Тютюн“ (1954), допълнена с герои в стила на господстващия тогава „социалистически реализъм“ (1955). Десетилетия наред в тоталитарна България се разпространява само тази официална версия на романа. Първоначалният му вариант е публикуван отново, благодарение на наследниците, едва през 1992 г. „Тютюн“, преведен на над 30 езика, продължава живота си и на филмовия екран в едноименния филм на режисьора Никола Корабов и оператора Въло Радев от 1961 г.
Спектакълът „Тютюн“ на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е под режисурата на Бина Харалампиева, а драматургичният вариант е дело на Юрий Дачев и бе по повод 100-годишнината на Варненския театър.
„Тютюн“ е провокация за театъра, за актьорите, за зрителя, и за режисьора Бина Харалампиева. В спектакъла зрителите могат да преоткрият много актуални теми, които свързват минало и настояще. За драматизацията Юрий Дачев използва оригиналната, нецензурирана версия на романа. Сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор е Асен Аврамов.
Тази пролет Диана Димитрова взе решение окончателно да се сбогува със сцената. „Напускам театъра“ – призна разочарованата актриса, която се върна към рисуването.
„Преди да са тръгнали други грозни слухове, скъпи хора, трябва да знаете, че напускам театъра. Не ме виждате никъде по телевизията, защото отказвам участия. Приета съм в една от най-добрите академии в света за 3D и 2D анимация! Успях да се преборя на изпитите! За мен беше чест да бъда Ирина в театъра след голямата Невена Коканова! Беше чест и да съм д-р Огнянова, въпреки трудностите, и да притежавам най-ценната награда, тази от Вас за най-любима актриса. Нямам нито една гнусна реклама, с която да Ви лъжа, въпреки хилядите предложения. Винаги съм била откровена до болка и заради това не съм удобна. Винаги съм била откровена до болка в интервютата си и в действията си. Винаги съм била тази, която ще каже истината“, завършва изповедта си Диана.
Припомняме, че екранната доктор Огнянова обвини в насилие колегата си Юлиан Вергов по време на снимките на сериала „Откраднат живот“. Въпреки че предостави доказателства – снимки, на които се вижда, че е насинена, дело срещу колегата й така и не тръгна, тъй като бил изтекъл давностният срок на престъплението. Цялата гилдия се обърна срещу дръзналата да каже истината млада актриса и тя бе остракирана от колегите си. Предложенията за нови роли рязко секнаха. А насилникът Вергов дори заведе дело срещу нея за „уронване на престижа му“.
Разочарованата актриса взе решение да се отдаде на рисуването и да се сбогува с актьорството, но почитателите й се надяват да не е завинаги, а след години да реши да се завърне на сцената. Казваме си „чао“, а не „сбогом“ – пишат й последователи.
