Ружа Райчева: ГЕРБ се държат все едно срещу Рая Назарян е бил извършен атентат. Патосът е покъртителен.
Ружа Райчева коментира фурора около английския на Рая Назарян.
Ето какво пише тя:
ГЕРБ се държат все едно срещу Рая Назарян е бил извършен атентат. Патосът е покъртителен.
А единственото, което се случва, е че хората ѝ се смеят, което е тяхното право и един от малкото останали ни защитни механизми. Вади се абсурдният аргумент, че е жена и не можело да се напада.
За повечето българи е странно на най-високо ниво да ни представлява човек, който не разбира особено английски – дотам, че не може да назубри една кратка реч дори.
Без значение мъж или жена, защото именно обратното е сексизъм. Жена е – оставете я да се излага, толкова си може? Това ли е аргументът, щото така звучи? Нали бяхме равнопоставени и изискванията важат за всички? Явно не.
Било омраза. Не – срам е, а малко се уморихме да ни е срам от тези, които ни “представляват” и взимат решения вместо нас. Очакваме поне да могат да говорят английски, защото това изискване не подминава никого вече. Разбира се, че грозни обиди не трябва да има – но такива има за всеки политик от сутрин до вечер. Те би трябвало да го очакват и знаят. Това е другата страна на монетата на публичността и отговорността.
Отговарям и на критиката за това, че разпространението на подобни кадри ни принизявало като народ. Смачквали сме си били сами самочувствието. Не, драги, Назарян в ЕП с този английски ни принизява. Вашата паническа подкрепа за нея – също. Показва, че е все тая какво знаеш и как боравиш със знанията си – няма никакво значение за това да успееш в тази система. Самочувствие е още да искаш България да има достойно представителство. Отказът от това ни принизява и това е много сериозен разговор, който няма как да не водим.
Най-много ме забавлява и една дребна вълна на “аз съм различен и ще подкрепя Назарян, какво толкова, че ни излага като зелки” (не че някой я слушаше в залата на ЕП, или който да и е след нея). Нека сме хора, не можем да се подиграваме! – критиката идва основно от хора, които разделят общественото мнение професионално от години и капитализират от това. На това също мога да се посмея. Съвсем хуманно.
Правото на хората да се смеят – никой не може да отнеме, освен ако наистина вече не живеем в диктатура. Не може и да бъдем наказвани за това, че все още имаме изисквания към властта. По-скоро трябва да отбележим това като някакво истинско чудо след всички тези години!
*фор инглиш прес уан!
