Рецептата на 107-годишната Есма: овче кисело мляко и масло, яйца, зеленчуци от градината, кафе и редовен пост
Майка не е изпила и едно хапче в живота си, никога не е боледувала тежко, казва дъщеря й Айше
Бабата се дразни, щом лампата свети без нужда или пък има много дърва в огъня – казва: „Парите не се копаят“
„Аллах здраве да ви дава, здраве и дълги години живот“, казва баба Есма Мустафа от кирковското с. Подкова и посреща екипа ни в своя дом. Тя е на 107 години и е сред най-възрастните жители на Европа.
Старицата живее в отдалечената на 2 километра от селото махала Борец. До нея се стига по стръмен асфалтов път. Той е толкова тесен, че не е възможно да се разминат два автомобила – единият задължително трябва да отбие встрани.
Махалата е от 10-ина къщи, в които живеят няколко възрастни хора. Броят им се увеличава през пролетта, когато в родния край се завръщат наши изселници от Турция. Те са предимно пенсионери и предпочитат да прекарат топлите месеци в прохладата на планината.
„По-рано и ние се завръщахме през март или април и стояхме до октомври – ноември. През зимата живеехме в Бурса, където е по-топло и има повече удобства“, разказва дъщерята на столетницата Айше. Семейството се изселило в Турция след 1989 г. и се установило там.
„Миналата зима решихме да не се връщаме в Турция, а да я изкараме тук. Беше трудно, защото беше много студено. Дограмата на къщата беше стара. Но някак изкарахме студените месеци.
Веднага щом се затопли, сменихме дограмата и се надявам следващата зима да бъде по-добре“, казва Айше. Въпреки студа столетницата не давала да слагат много дърва в печката.
„Сърди се – казва, че дървата са малко. Слагах пред печката кърпа, за да не вижда, че гори. Много се сърди и когато светнем електрическата крушка. Казва, че парите не ги копаем.
Свикнала е цял живот да пести и да се ограничава, никога не са разполагали с много средства с баща ми
И сега е така – пенсиите на тютюнджиите са малки. Мама получава минимална пенсия. След като татко почина, дават и добавка, но и тя е малка“, обяснява Айше.
„Обича да е навън, на въздух. Тук излизаме пред къщата, поставили сме легло пред входа и прекарва на него с часове. В Бурса сме затворени в апартамента като в клетка“, говори с усмивка Айше.
Тя обработва градината на двора, където отглежда картофи, лук, домати, краставици и други зеленчуци. Допреди няколко години майка активно се включвала в земеделската работа, но вече дъщерята не разрешавала да върши нищо. Доскоро старицата обичала да гледа телевизия. Стояла пред синия екран с часове.
„Мама цял живот е работила все тежка работа. С баща ми са отглеждали животни и са работили на нивата, гледали са тютюн. Преди години сееше зеленчук в двора на къщата ни. И сега иска много да помага за градината, но вече няма как“, казва Айше.
Според нея точно тази физическа активност и чистата храна са основните причини Есма Мустафа да доживее тази преклонна възраст. Тя е родена през 1917 г. в село Подкова.
Столетницата не говори български език, защото като млада не е напускала родния си край. Не е ходила на училище, защото по онова време в района не е имало учители, а и разбирането тогава е било, че мястото на жената е у дома.
Все пак Есма Мустафа е получила религиозно образование. Може да чете на арабски и с удоволствие го е правила доскоро. Тя е дълбоко религиозна и често е прелиствала страниците на Корана.
„През последните 15 години спазваше поста не само през месец Рамазан, а и в предходните два – Реджеб и Шабан“, казва Айше. И допълва, че тази година не е казала на майка си кога е Рамазан Байрам, защото се опасявала, че отново ще иска да пости, а на нейните години това вече е рисковано.
„По време на поста на мюсюлманите не се приемат храна и вода от изгрев до залез-слънце. Тя вече е много стара и не знам как ще подейства“, обясни дъщерята. Според нея ограниченията в храненето също е причина за дълголетието.
„Цял живот е яла това, което сама е произвеждала в двора и на нивата. Никога не е използвала препарати за подхранване на почвата, а само оборски тор. Обича овче кисело мляко и овче масло, яйца и това заедно със зеленчуците са основната храна, която е слагала на масата.
Но винаги се е хранила с мярка, никога не е прекалявала. Яде малко и винаги казва, че да се нахрани човек не е необходимо много“, твърди Айше.
Тя допълва, че майка и досега обича, макар и рядко, да похапва и месо, особено ако е по-тлъсто.
Слабостта на столетницата обаче е кафето – никога не го отказва, независимо по кое време
на денонощието. През последните години възрастната жена обичала да пие натурален сок и сиропи. Не била капризна, но ако не харесала нещо, не го яде. Не обичала закуската, обядът или вечерята да закъсняват – държала да се храни в определено време.
„Когато ме повика, държи да отида при нея веднага, а ако не го направя ,се сърди“, признава Айше. През живота си майка не е изпила и едно хапче.
„Не помня някога да е боледувала тежко“, твърди Айше. Баща също бил дълголетник – доживял до 99 г. Той също като съпругата си цял живот е работил тежка физическа работа и никога не е боледувал тежко.
Няколко години преди смъртта загубил зрението си. Водили го на лекар, но се оказало, че няма как да му се помогне.
„В годините на комунизма е работил в керамичната фабрика в Подкова и като строител в София“, разказва Айше.
Родителите обичали да разказват историята с немците, строили жп линията по време на Втората световна война. Имали нива в района на гара Подкова. Един ден, докато орали, се чул силен шум, който ги изплашил. Пуснали воловете и се скрили.
Малко по-късно станало ясно, че шумът бил предизвикан от немците, които като извинение за безпокойството им подарили празен варел от гориво. Използвали го дълги години, за да съхраняват вода в него.
С Есма се оженили млади, но дълги години нямали деца. Наложило се да ходят на лекар.
„После Аллах ни даде 6 дъщери“, казва столетницата. В момента тя има 15 внуци и 6 правнуци. Част от тях живеят в Турция, а други – в Европа.
„Всички много я обичат и когато се приберем в Бурса, идват задължително да я видят. Тя също им се радва“, твърди Айше. Тя е решила наесен да се прибере с майка си в Бурса и да прекара зимата там.
„Майка ми понася леко пътуването. Имаме широка кола. Свалям задните седалки и ги застилам – става като легло. Пътуваме през Гърция, а на Чанаккале хващаме ферибота. Отнема ни около 6 часа, за да стигнем до Бурса. Ако сме живи и здрави, напролет пак ще се върнем в Борец“, крои планове Айше.
