Първото бебе с присаден черен дроб в България вече е абитуриентка – СНИМКИ
18 ноември 2004 година е дата, която завинаги ще остане паметна в историята на медицината в България. В този студен и неприветлив ден за първи път у нас е извършена трансплантация на черен дроб. А животът, който е спасен, е особено ценен, защото е на едно от децата на България – едва 6,5-месечната Памела.
Момиченцето е родено с тежко заболяване – билиарна атрезия (липса на жлъчни пътища). Родителите й Таня и Пенко, които са от град Кула, минават през изключително трудни моменти, тъй като лекарите първоначално не успяват да поставят правилната диагноза. Докато ужасените съпрузи обикалят болница след болница, състоянието на новородената им дъщеричка постоянно се влошава. Когато най-накрая диагнозата е поставена, момиченцето вече е пожълтяло, а Таня и Пенко са отчаяни. Единственият вариант детето им да живее е чернодробна трансплантация – операция, която до този момент никога не е извършвана в страната. Лекарите им обясняват, че ако това не бъде направено, момиченцето няма шанс да преживее първия си рожден ден.
С трудната и отговорна задача се заема проф. Любомир Спасов от Университетска болница „Лозенец“. След поредица изследвания екипът му потвърждава, че бащата Пенко може да стане донор. Така на 18 ноември 2004 г. Почти 7-месечната Памела е вкарана в операционната, а скалпелът е в ръката на проф. Спасов. Помага му един от водещите европейски експерти в чернодробната, панкреасната и жлъчната хирургия – проф. Масимо Малаго от Университетската хирургическа клиника в германския град Есен.
14 часа по-късно Памела и баща й са изведени от операционната и настанени в реанимация. Лекарите знаят, че следващите месеци за момиченцето ще са критични. Възстановяването след трансплантация е сложен процес и много неща могат да се объркат. Но медиците и самата Памела успяват. Момиченцето е изписано от болницата здраво, а през следващите години никога не губи връзката с професора и екипа му, заради които 18 ноември е вторият й рожден ден.
„Предизвикателството беше огромно. Това е живот. Знаех, че ако не се направи трансплантацията, детето загива. Такава операция се правеше за първи път. През всички часове в операционната не усещаш нито тялото, нито мускулите си. Единствената ми мисъл бе, че тази трансплантация трябва да бъде успешна. Когато приключихме и стана ясно, че нещата са добре, единственото чувство бе на изключително удовлетворение, че си успял да помогнеш, че си успял да победиш природата“, разказа за Dir.bg проф. Спасов.
Хирургът присъства лично на всички важни събития в живота на спасеното от него момиченце, включително на кръщенето й и на първия й учебен ден.
„Памела трябва цял живот да пие имуносупресори, за да се подтиска имунната система и организмът да не изхвърли трансплантирания орган. Но иначе животът й е напълно нормален“, обяснява проф. Любомир Спасов.
Днес Памела е абитуриентка. Момичето завършва гимназия „Васил Левски“ в град Кула, а балът й е след броени дни – на 27 май. Интересува се от спортни и народни танци, учи английски и руски езици, но признава, че й е много мъчно, че се разделя със съучениците си. И все още не е сигурна накъде ще се насочи и дали ще продължи с образованието или ще се опита да се реализира в професията, която й харесва и вълнува – фризьорството.
„Знаете ли, с моите съученици станахме повече от истински приятели. Направо като семейство. Страшничко е да пораснеш, а когато бяхме малки толкова искахме да сме възрастни и да не ни казват родителите какво да правим. Сега обаче вече не е така“, сподели пред Dir.bg 19-годишната Памела.
Разказва, че родителите й са й обяснили за трансплантацията още когато е била много мъничка и не се чувства различна. Изключително е благодарна обаче на татко си и на екипа на проф. Спасов за възможността днес да се радва на живота и да продължава да мечтае.
„Чувствам се много добре, нямам никакви здравословни проблеми. Разбира се редовно ходя на прегледи и пия имуносупресори, но това е всичко“, допълни момичето.
Тя призова всички българи да обърнат повече внимание на донорството.
„Искам специално да кажа на всички хора и най-вече на всички деца, които се нуждаят или са претърпели трансплантация, да бъдат силни и да не се предават“, добави 19-годишната Памела и изтъкна, че за нея белегът от трансплантацията е символ – на подкрепата, любовта и спасението.