Първият човек в историята, обиколил с велосипед цяла Европа, е българин
Първият човек в историята, който обикаля с велосипед цяла Европа, е българин. Зад това голямо постижение стои Христо Бучекчиев, когото съвременниците осмиват и се съмняват в смелостта и уменията му, но нашенецът им показва, че българският дух и ентусиазъм никога не трябва да бъдат подценявани.
„Най-големият спортен подвиг на 20 век е от наранена национална гордост и чист български инат. Той е направил огромно нещо и неговото име не го знаят 99% от българите. За 79 дни той прави почти 10 000 км с колело. На него няма кръстен булевард, нито улица, а трябва”, заяви в ефира на Нова Михаил Кунчев. Той запозна зрителите с историята на великия българин, който е роден на 14 февруари 1875 г. в Севлиево.
Когато Христо навършва 18 години, получава повиквателна за румънската армия. Твърдо решен да неслужи на чужда държава, се завръща в родното Севлиево, за да открие, че родителите му са се преселили в София. В столицата научава, че баща му е починал. Остава да живее там и започва да работи първо като бояджия, а след това и като търговец, от което натрупва значителни средства.
През цялото това време Христо Бучекчиев има една мечта, която иска да осъществи. Винаги, когато разговаря с приятели, става дума за различни пътешествия по екзотични места в страната и чужбина. Развълнуван от тези разговори, Христо си мечтае един ден да му се отдаде възможност и той да обиколи поне родината си. Първата крачка, която прави, за да превърне мечтата си в реалност – решава да се научи да кара колело и да се запише в колоездачното дружество.
През лятото на 1900 г. Христо Бучекчиев става член на Софийския колоездачен клуб. Бързо усвоява тънкостите на колоезденето и се запалва все повече по идеята.
Христо Бучекчиев поема на своето пътешествие на 10 юни 1901 г. В България е посрещнат като герой след като е обиколил 21 европейски държави и е изминал близо 9932 км с велосипед само за 79 дни.
На 23 май 1901 година в Софийския колоездачен клуб се получава телеграма от Пловдивското дружество, че на следващия ден в София ще пристигне колоездачът Джузепе Барбул.
В телеграмата се споменава, че той е тръгнал от родната си Австрия през 1899 г. и е обиколил Африка, Америка и Азия, а сега му предстои да обиколи и Европа. Христо Бучекчиев и другарите му от клуба посрещат на гарата своя гост. Австриецът влиза в спор с нашия съгражданин.
На неговите високомерни думи, че няма друг, който да извърши подобно пътешествие с велосипед. Христо отговаря, че има и българи готови да приемат това предизвикателство и той е един от тях.
Нашият съграждани не получава достатъчна подкрепа за своите думи от другарите си от клуба и това допълнително го амбицира наистина да обиколи Европа с велосипед. Няколко дни по-късно австриецът тайно напуска страната. Едва тогава всички от клуба разбират, че той ги е лъгал и неговите пътешествия с велосипед са един мит. Всичко това не отказва Христо Бучекчиев, който вече окончателно е взел решение да обиколи континента.
На следващата седмица той си изважда необходимия паспорт за да пътува в Европа. Председателят на Софийския клуб му издава документ за заверка от велосипедните клубове в градовете, през които е преминал, с който да потвърди действителността на своите пътувания.
Пътуването му започва от София въпреки лошото време. Севлиевецът преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе и на 17 юни се озовава нарумънска земя. След това последователно преминава през Русия, Финландия, Швеция,Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария,Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и се завръща в страната на 28 август 1901 г.
През цялото си пътуване Христо получава помощ и съдействие от колоездачните дружества в градовете и държавите, през които преминава. Всички велосипедни клубове го посрещат като герой. Той получава поздравления от събратята си колоездачи, които го насърчават, подпомагат го по всякакъв начин, включително и финансово, и го изпращат тържествено.
Една година по късно, през 1902 година, излиза от печат книгата на Христо Станчев Бучекчиев „Български пътешественик”. В нея той описва подробно обиколката си из Европа по дни, часове и разстоянията които е изминал. Нашият съгражданин споменава и за своите преживявания във всяка една от страните, които посещава.
Няколко години по късно Христо се премества да живее в Пазарджишко и става член на местното колоездачно дружество. Раждат му се двама сина, които за негово съжаление не последват примера на баща си. През 1929 – 1930 г. Христо Бучекчиев вече като член на Татарпазарджишкото съюзно колоездачно дружество обикаля родината ни с велосипед. През 1931 г. отново с велосипед стига до Божи гроб в Йерусалим и става Хаджия.
През 1932 г. на ХVІІІ редовен колоездачен събор, провел се в гр. Плевен, председателят на Българския колоездачен съюз – генерал-майор Здравко Георгиев награждава със съюзен орден „За заслуги”, прикрепен на трикольорна лента Христо Бучекчиев за неговия принос към колоездачния спорт.
Христо Бучекчиев почива през 1941 година.
