Путин разполага 600 000 военни до финландската граница, в НАТО се опасяват от руска атака
Източници от НАТО се опасяват, че Русия може да нападне най-северните държави членки на Алианса в рамките на офанзива с участието на около 600 000 войници.
Появиха се сателитни снимки, показващи струпването на руски сили само на няколко километра от финландската граница, като има доказателства, че Москва изгражда места за настаняване на войски, самолетна инфраструктура и други нови съоръжения в ключови военни бази, съобщава „Дейли мейл“.
Признаците, че Русия изпраща оръжия и войски в района, се появяват след твърденията, включително на министър-председателя на Финландия и на германското разузнаване, че Владимир Путин се подготвя за продължителен конфликт със Запада.
В доклад на финландското правителство, цитиран в информационното издание Iltalehti през декември, се посочва, че Хелзинки смята за възможно нападение срещу Финландия, Норвегия, Швеция и балтийските държави.
„Русия засилва военното си присъствие и дейности в северозападното си направление във всички оперативни среди по възможно най-експедитивния начин“, алармира докладът.
Източници от НАТО, които са се свързали с вестника, съобщават, че Москва е репетирала нападение срещу източния фланг на съюза и е направила оценка на заплахите за местата, които биха могли да бъдат обект на нападение.
Координирана атака с участието на редица руски части би могла да нанесе едновременен удар по норвежкото крайбрежие, южната част на Финландия и района на Лапландия, шведския остров Готланд и дори да нахлуе в Естония, Латвия и Литва, предупреждават източниците.
Експертите обаче предполагат, че е по-вероятно Путин да избере малки по мащаб атаки, целящи да предизвикат хаос в НАТО, тъй като Алиансът ще бъде принуден да се замисли дали да спазва пакта си за взаимна отбрана, или да позволи на Русия да завземе територия, за да избегне пълномащабна европейска война.
През 2017 г. Москва проведе седемдневни военни учения под кодовото име Операция „Запад“, които на практика симулираха нападения срещу източноевропейски държави.
Маневрите, в които според някои западни оценки са участвали около 100 000 войници, както и хиляди бронирани превозни средства, са имали за цел да превземат измислената държава Вешнория, с релеф, подобен на този на балтийските държави.
„Руснаците не са се отказали от плана си за нападение, но искат да го осъществят след войната в Украйна. Според нашата информация планът все още съществува и руснаците не са се отказали от желанието си да го осъществят“, съобщава запознато лице пред Iltalehti.
Описвайки подробно евентуален боен план по подобие на това, което Москва репетира в учения, източниците от НАТО твърдят, че Русия може да атакува западните си съседи по суша, море и въздух.
Това би могло да включва изпращане на десантни сили във финландска Лапландия, където те биха могли да се опитат да установят буферна зона и да завземат стратегически обекти като летище Ивало.
Москва би могла също така да предприеме въздушна атака от полуостров Кола и да изпрати десантни войски в южната част на страната. Твърди се, че ракетите могат да бъдат насочени и към Хелзинки.
Руските сили биха могли също така да започнат атака срещу шведския остров Готланд и да се опитат да проникнат в Естония и Латвия.
Пробивът в Литва вероятно би имал за цел завземането и осигуряването на буферна зона около Сувалския коридор, свързващ Русия с милитаризирания ексклав Калининград.
Въпреки това тази оценка на заплахата, която се разглежда от експертите като най-лошия сценарий, се основава на разузнавателна информация и на местата, където в момента са разположени руските армейски части.
Ед Арнолд, старши научен сътрудник по въпросите на европейската сигурност в Кралския институт на обединените служби, казва, че подобна мащабна операция би разпръснала твърде слабо силите, с които разполага Русия.
„За Русия ще бъде много трудно да организира по-широкомащабно нападение срещу множество цели по северния и източния фланг на НАТО“, обяснява той пред MailOnline.
„Съществува обаче значителна възможност за по-малка, по-целенасочена операция, организирана от Русия срещу НАТО, която да има за цел да нанесе политически поражения на НАТО. Това би поставило Алианса в трудна ситуация по отношение на това как да реагира, дали това ще отговаря на условията на член 5 и т.н. Това е единственият начин, по който те биха могли да се опитат да атакуват НАТО. Руският сценарий би могъл да бъде толкова незначителен, че да навлезе в пролуката и да завземе няколко мили от територията, разширявайки пространството с по няколко мили от всяка страна. Това би могло да внесе разделение и разногласия в НАТО. От една страна, това е военно нахлуване на територията на НАТО, която трябва да бъде защитена, но ще има и други, които ще кажат искаме ли да рискуваме война с ядрена сила заради такова малко парче земя“, посочва той.
Арнолд казва още, че е „вероятно“ да се проведе подобна операция в малък мащаб, но не изключва възможността за възникване на по-мащабен конфликт.
Той изтъква, че преди 2022 г. мнозина биха казали, че пълномащабна операция в Украйна е глупава, но Путин все го е направил.
Миналия месец заместник-началникът на отбраната на Финландия генерал-лейтенант Веса Виртанен предупреди, че действията на Русия по границата предполагат, че Кремъл умишлено тества единството на НАТО, за да провери дали ще задейства член 5 – клаузата за колективна отбрана на алианса.
Пред германския вестник „Велт“ Виртанен заяви, че Русия тества член 5 с тактики на хибридна война, включително кибератаки и масова трансгранична миграция, а сега издига ново оборудване за разполагане на руски войски по границата.
„По време на войната там бяха разположени около 20 000 войници и около четири дежурни бригади, а сега виждаме, че Русия изгражда нова инфраструктура и веднага щом може, още войски в този регион“, предупреди Виртанен.
