Проф. Рачев каза какво време ни чака през август и даде ранна прогноза за зимата
Заради засушаването ни чакат промени с плодовете и зеленчуците. Това заяви топ климатологът проф. Георги Рачев в интервю за „Стандарт.
По думите му юли е най-горещият месец в климатичната история на България и никога не е имало толкова бързо затопляне за толкова кратко време.
Ето какво още каза той:
– Проф. Рачев, какво време ни очаква през август?
– Краят на месец юли и началото на август ни очаква отново сухо, слънчево и горещо време. То идва след тези няколко дни, в които наблюдавахме едно не много сериозно захлаждане, в което сутрините на половин България бяха под 20 градуса. Нямаше ги и тропическите нощи на много места.
От климатична гледна точка август е много спокоен месец – тих, слънцето не е така ужасно хапещо, каквото е през юни и през юли, тъй като вече пътува по небосклона към екватора. Денят намалява и дните стават „меки по отношение на времето“. Август е и месецът, в който обикновено се наблюдава минимум на валежите в по-голямата част на България и е сравнително сухо.
– Какъв месец беше юли от метеорологична гледна точка?
– Юли месец си отива като най-топлият юли в климатичната и метеорологична история на България. Изпращаме го с цели 3,5 градуса над нормата и то най-съвременната и най-топла норма, това е 1991-2020 г. В сравнение с предишната норма 1961-1990 г. той си отива с феноменалните 5 градуса над нормата.
Дори от климатична гледна точка това е ужасно много, защото 5 градуса не се постигат така лесно в рамките на няколко десетилетия и това е разковничето. И преди е имало топло време и 40 градуса, никога обаче до този момент не е имало толкова продължителни периоди на над нормално горещо време и това става изключително бързо.
Това е обезпокоително поради факта, че ние нямаме спомен в близките 1000 години, откакто има някакви писмени извори, такова нещо да се е случвало толкова бързо.
Имало е периоди по време на Римската империя, Второто египетско царство, които са били топли, но тези промени са настъпили в рамките на доста години последователно. Ние имаме рекорд след рекорд, буквално в рамките на 20 години и затова нямаме представа как да реагираме и как да се адаптираме към това бързо затоплящо се климатично и метеорологично време.
– Можем ли да кажем тези изменения до какви последствия ще доведат?
– Можем да предположим и да гадаем какво ще се случи, но дали точно това ще стане, едва ли можем да уцелим. С топлото се увеличава и съдържанието на влага в атмосферата, това е огромно количество потенциална енергия.
Има възможност за повече екстремни метеорологични явления като помощна купеста дъждовна облачност, по-дълги периоди на топло и слънчево време. Между другото, юни и юли месец си отиват на Балканите, като месеци с много голяма продължителност на слънчевото греене.
Ако го нямаше това нещо при тази температура, енергийните системи нямаше да издържат. Защото през деня всички климатици работят и от зимата се промени максимум в потреблението на енергия, която се превърна в максимум през деня и през топлото полугодие именно от климатиците.
Ако ги нямаше прословутите мръсни централи – топлоелектрическите, енергийните системи на Балканите нямаше да издържат. В момента ние имаме най-скъпия ток в цяла Европа благодарение на продължителното топло и слънчево време. Това е нова енергия, която се отделя в атмосферата, това са въглищата, които се изгарят, а те са най-мръсното производство.
Вече имаме водноелектрически централи, които да могат да покрият максимума на потреблението, което обикновено е между 20 и 22 ч., когато вече няма слънце. Ето я изродената енергетика във вид на фотоволтаици.
България от нетен вносител на електроенергия се превърна в нетен износител на електроенергия и то благодарение на това, че всички въглищни централи заработиха дружно преди 10 дни с пълна мощност. Иначе щеше да има спиране на тока.
– Ще се променят ли селскостопанските култури?
– Положението с плодовете и зеленчуците няма да е същото, защото е сериозно засушаването. Унищожихме си част от поливните площи, язовирите.
Съседна Турция от месец ни се моли да пуснем в Марица и Тунджа повече вода, защото оризищата в долното течение на Марица в турска територия, загиват.
Просто няма да има реколта, няма вода. Ние се явяваме като божи наместник, дали ще пуснем вода или не. Естествено, че ще пуснем защото нееднократно това нещо се е случвало.
Можем да се учим от минали етапи, но не знаем как точно ще реагира цялостната система. Не стига, че въздухът се затопля, ами и океанът се затопля и той никога не е бил толкова топъл, колкото сега.
Дори в неделя Европейската агенция „Коперник“, която се занимава с измененията на климата, гръмко съобщи, че 21 юли 2024 се оказа най-топлия ден в цялата метеорологична писмена история на планетата. В северното полукълбо в момента е лято, а то е сушаво полукълбо, много високи температури в Щатите, особено в Калифорния и Аризона, в Европа, цяла Източна Европа е обхваната в пламъци, много топло време се наблюдава и в континентална източна Русия/Сибир. В резултат на което глобалните температури отбелязаха един своеобразен връх.
Така както върви, а до този момент средната глобална температура през 2024 г. е с около градус и половина по-топла от миналата година 2023, която беше най-топлата, откакто се водят метеорологични наблюдения на Земята. Много е вероятно 2024 г. да отнеме палмата на първенството и тя да стане най-топлата година. Това са фактите, от които трябва да се притесняваме, защото териториалният обхват на това затопляне е много голямо.
– Балканите буквално „горят“, но в Западна Европа се забелязват доста по-ниски температури с валежи, какво е обяснението за това?
– Това е специфичния климат на Европейския континент. Обикновено, когато над Западна Европа е по-хладно, над Източна Европа е по-топло. Но и в Западна Европа, температурата е над нормата.
– Какво е топлинен купол и как той действа?
– Термичният купол е рядко метеорологично явление, което представлява висок антициклон, при който въздухът се сляга. Когато се приближава към Земята под действието на изходящо движение на силите, въздухът се сгъстява и увеличава температурата. Трайно барично образувание, което пречи на друг въздух да влезе в него, в резултат на което имаме малка облачност, слънчево греене, сухо време и цялата енергия отива за затопляне на въздуха.
– Ще продължат ли тропичните нощи?
– Да, от неделя отново в равнинната част на България, сутрешните температури ще бъдат над 20 градуса. Горещо ще бъде и поне първата седмица на август. Оттам отива и най-топлото лято въобще в историята на България.
– Кога е най-подходящото време за море?
– Винаги, зависи на кое море. Винаги е подходящо, стига компанията да е добра. Общо взето от втората половина на юни до вече края на септември българското море е много гостоприемно, топло. Водата тези дни достигна 28-29 градуса, но затова пък нощното време е много хубаво.
– Възможно ли е да кажем каква зима ни очаква?
– Ако следваме научната логика няма как да се очаква студена зима, тъй като последните 10 зими са с по-висока температура от средната климатична норма. Пак ще има застудявания, може би снеговалежи, но през последните 15 години снеговалежите в ниската част на България, под 500 м, станаха изключително рядко явление.
