Проф. Пантев: Днес никой не е независим, дори американците
Защо Денят на независимостта остава в сянката на Съединението?
Разбира се, в сравнение с Априлското въстание и с деня на Съединението датата 22 септември не е чак толкова вълнуваща, не е толкова възвишена, саможертвена и романтична. Само че това не намалява значението ѝ.
Каква е оценката за акта на обявяване на независимостта? Това поредният звезден миг ли е в българската история?
Липсва романтика около датата 22 септември 1908 г. Може би това е най-неописаното в литературата, художествените изкуства и фолклора събитие. Но от това неговата значимост не става по-малка. Чак до 1908 г. ние все още носехме административните, а в някои отношения и духовните фесове от нашето минало.
Навръх националния празник Румен Радев води делегация в Ню ЙоркОт днес до 26 септември президентът Румен Радев е на работно посещение в Ню Йорк, САЩ. Това съобщиха…Sep 22 2019vijti.com
И тук не ставаше дума само за емоции, а за това, че България формално беше васално на султана трибутарно, плащащо данък на Османската империя. Това пречеше както за нашето национално самочувствие, така и за нашите отношения с другите страни. Но всички балкански страни са минали по този път на поетапна еманципация. В това отношение обявяването на независимостта през септември 1908 г. е повече рутинна, отколкото дръзка операция.
Защо е подценена тази дата, особено в сравнение със Съединението?
Разбира се, в сравнение с Априлското въстание датата 22 септември не е чак толкова вълнуваща, не е толкова възвишена, саможертвена, но това не намалява значението ѝ.
Просто всички други балкански държави обявяват своята независимост след някаква победоносна война. Ние обявяваме независимост след комбинация с анексията на Босна и Херцеговина в състава на Австро-Унгарската империя. Това е комбина между австроунгарския външен министър граф Леополд Берхтолд и външния министър на Русия Александър Изволски, при което, въпреки че е част от балканска криза тогава, България окончателно скъсва с османското си минало.
Кой е основният урок от акта на независимостта?
Това, което става през 1908 г., е очаквано от всички. Въпросът беше обявяването на българската независимост да мине без криза, без напрежение. Впрочем имаше малко напрежение, но, общо взето, с този акт България фактически потвърждава това, което другите страни вече са направили.
А урокът е ясен: едно дело успява, ако е подготвено многостранно – дипломатически, стопански, военно и обществено-граждански. Такова дело е обявяването на независимостта ни – еднакво защитено на зелената маса на дипломацията, вътрешно обществено мнение и хилядите вече щикове на българската армия.
Дължим ли благодарност на Русия за това, че получаваме независимост срещу заем от нея, който поради стечение на исторически обстоятелства не погасяваме?
Да, фактически отново Русия изиграва позитивна роля за българската държавност, независимо от мотивите, съображенията и целите на тази подкрепа. Русия, така да се каже, приспада от дълга, който Османската империя ѝ дължи вследствие на Освободителната война, като за сметка на това България трябва да изплати на Турция като компенсация.
Така че, без да изпадаме във възторжени поклони, все пак трябва да кажем, че отново Русия потвърждава своята подкрепа на българската държавност въпреки кратките огорчения и дори скъсване на дипломатически отношения между Москва и София по време на режима на регентството и Стамболовото управление.
Доколко днес сме независими? Доколко изобщо това е възможно в днешния глобален свят?
Днес никой не е независим, дори американците не са независими. Ала независимостта не е самоцел. Често пъти сме вземали погрешни, да не кажа гибелни, решения, точно когато сме били независими – през 1913 г., през 1941 г. например. Независимостта е рацио, при което ти решаваш сам какво да предприемеш.
Но често пъти това само по себе си е трудно осъществимо и в припряността да сме независими сме правили погрешни стъпки. Когато през 1913 г. България напада съюзниците си, които са се държали коварно, всички дипломатически източници са я съветвали да не предприема тази авантюра. Обратният пример е, когато сърбите настъпват към София по време на Съединението и дипломатическите представители съветват правителството на Петко Каравелов и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов да отстъпят града, за да се избегне кръвопролитие. Така че, има различни системи, случаи и последствия от едно независимо поведение.
Но днес никой не е независим. Често сме свидетели на демонстрация на независимост, която обикновено е само декларативна.
Имало ли е период, в който наистина сме били независими?
Може да се каже, че сме били независими през Средновековието, също и след Освобождението до 1915 година. Това, че сме независими, обаче не значи, че сме вземали правилните решения. Независимостта винаги е нож с две остриета – трябва да заплатиш за нея. Това е цената не само на независимостта, но и на свободата.
Независимост означава преди всичко собствени решения, но съобразени с текущата международна обстановка и динамика.
Т.е. не е пропуск това, че не сме избрали деня на независимостта за национален празник, както други страни?
Защо трябва да имитираме пак, нали сме независими?! Американците обявяват независимост от английското управление, а ние фактически сме отхвърлили османското управление още с Освобождението. 22 септември 1908 г. е финален етап на процеса, който започна от Априлското въстание, мина през Освободителната война, потвърди се със Съединението и ще бъде още по-ярко защитено, за жалост за кратко, по време на Балканските войни.
Къде трябва да търсим смисъла на празника днес? Утопия ли е да станем нация от българофили?
Нация българофили е пълна глупост. Българин, който не е българофил, не обича майка си. Да не си българофил, това значи, че мразиш родата си. Патриотизмът не е професия, не е дотация, не е хонорар, нито партийна субсидия.
Тук става дума за нещо друго – съюзничество, партньорство да не означава слугинаж. Това е смисълът на този празник. Трябва да градим съюзнически отношения, лоялност, признателност, но не значи раболепие. А ние често губим баланса, поне така ни възприемат, така ни гледат в света – от близо и далеч. Трябва сериозно да се замислим.
Как можем да променим това?
Не трябва да изтъкваме толкова силно аргументацията, че ни подкрепят от чужбина. Навремето е било позорно да кажеш, че те подкрепят отвън. А сега не минава партиен конгрес у нас, на който да няма чужди гости, посрещнати с аплодисменти, преминаващи в овации. Трябва да знаем, че нашата значимост е вътрешна, а не се определя от това с кого сме се съюзили, с кого партнираме, на кого даваме тръби и от кого купуваме самолети.
Източник: Марица
