Проф. Коларова: Електоратът на Доган ще гласува за Радев
Потенциалното влизане на държавния глава Румен Радев в реалната парламентарна политика се очертава като ключовото събитие на 2026 година. Този ход обаче носи със себе си множество неизвестни и рискове, които могат да пренаредят изцяло политическата карта на страната. Този анализ направи политологът проф. Румяна Коларова в ефира на радио „Фокус“ и предаването „Метроном“ по повод очакваното обръщение на президента.
Според проф. Коларова ситуацията е динамична и крие подводни камъни не само за държавния глава, но и за политическите сили, които гравитират около него.
„Сега, ние в момента дори за резултатите не сме сигурни, но това може да има много непредвидими последици, част от които точно защото са непредвидими, може да се окажат негативни не само за президента Радев, но и за много партии, които той счита, че принадлежат към неговия лагер. Със сигурност това решение ще повлияе и на предстоящите президентски избори, в някаква степен ще предопредели и перспективата пред не само този, но и следващия парламент„, прогнозира политологът.
Основен въпрос пред евентуален политически проект на Радев остава форматът на явяване на изборите. Коларова прави паралел с исторически примери от близкото минало, като този на Симеон Сакскобургготски, и очертава две възможни стратегии: използването на малки партии мандатоносители или създаването на широка лява коалиция.
„Ето, първият голям въпрос, на който трябва да се отговори, е как ще отиде на избори – дали той ще отиде с една малка коалиция от една или две несъществуващи почти до момента електорално, но регистрирани по закон партии, както са правили много преди него, включително Симеон Сакскобургготски, който реално погледнато спечели 50% от мандатите в парламента, дали той ще реши това, или ще направи една по-широка коалиция, тип БСП, тип „Бъдеще за България“, в която може да се включи включително и Социалистическата партия, и тези партии, които в момента са формирали лявата коалиция, представлявана реално погледнато или идентифицирана с БСП? Ето това е един голям въпрос“, коментира тя.
Политологът обръща специално внимание на електоралните нагласи и ролята на малките партии. Според нея не трябва да се прибързва със заключенията, че по-малките формации автоматично ще изгубят шансове за парламента.
„Аз мисля, че тези бързи прогнози, че има партии, малките партии просто нямат никакъв шанс да спечелят подкрепа над 4% за следващия парламент, тези бързи прогнози не е много ясно до каква степен те ще са в полза за президента Радев или ще бъдат в негова вреда. Защото аз не си представям тези малки партии веднага да се откажат„, заяви Коларова.
Един от най-интересните акценти в анализа е прогнозата за преливане на гласове от традиционния електорат на ДПС към президента. Според проф. Коларова, избирателите, лоялни на Ахмед Доган, биха подкрепили Радев без колебание, особено след последните политически жестове между „Дондуков“ 2 и тази група.
„Това е почти гарантиран електорат, особено след последния ход, който Радев направи, връчвайки им третия мандат„, категорична е Коларова. Тя допълва, че големият сблъсък ще бъде за преразпределението на влиянието сред останалите политически играчи: „Що се отнася до големите партии, големият въпрос е каква щета ще нанесе Радев на „Възраждане“ и на „Продължаваме промяната“, и обратното, каква щета те ще нанесат на Радев? Защото борбата за гласове там ще бъде изключително съдбоносна, бих казала дори“.
Неизбежен е и сблъсъкът с формацията на Делян Пеевски и ГЕРБ. Битката за влияние в смесените райони и сред твърдите ядра се очертава като решаваща.
„И най-накрая, и това е също така голям въпрос, как ще се отрази върху подкрепата за ГЕРБ и съответно за „Новото време“ на Делян Пеевски? И тук искам да подчертая, че може би по отношение на Делян Пеевски големият въпрос ще бъде наистина колко електорат би могъл президентът да вземе от Пеевски със съдействието на хората на Доган? И това наистина е голям въпрос„, заключи анализаторът.
