Проф. Данов отказа голяма заплата в Германия, за да лекува сърца у нас, но издъхна от сърце
Самият той бил с вроден сърдечен порок, но връща към живот хиляди хора
Точно когато казва: “Изпускаме момчето”, с 2 резки движения спира кръвоизлива и то оцелява
За да се предпази от COVID, въвежда немския модел на профилактика с хидроксихлорохин
Той е един от първите, които оперират хора, докато сърцето им тупти
Eдин от най-добрите ни кардиохирурзи почина внезапно – спасителят на сърца проф. Владимир Данов угаснал от сърдечен арест при влошаваща се органна недостатъчност. Това съобщи приятелят му Ники Кънчев. Случайно или не, той издъхна на 9 януари 2021 г., а е роден на 9 юни 1961 г.
Причината е, че шефът на Българския кардиологичен институт е имал вроден сърдечен порок, заради който още в ранна детска възраст е опериран два пъти.
“Той никога не говореше за проблемите си и никога не е давал вид, че нещо лошо може да му се случи – споделя пред „168 часа“ д-р Владимир Корновски, началник на отделението по кардиохирургия към МБАЛ “Сърце и Мозък” в Бургас. – Всички знаехме, че това е напълно възможно. Той самият като лекар също знаеше, че хората с вродени сърдечни пороци статистически имат по-малка продължителност на живота. Но по никакъв начин не е показвал, че не се чувства добре. Напротив. Винаги беше във форма, винаги усмихнат и в кондиция за работа.”
Въпреки сериозното си здравословно състояние усмихнатият професор, както го описват всички, още от дете проявява упоритост и се бори за живота си. Записва медицина и продължава обучението си в Германия. В Аугсбург става началник на отделение към клиниката по сърдечна и торакална хирургия. Специализира имплантиране и реконструкция на сърдечни клапи с минимално инвазивни оперативни методи. Превръща се в един от най-добрите специалисти при поставянето на аорто-коронарни байпаси на биещо сърце.
Лекува сърдечна недостатъчност и тумори, имплантира пейсмейкъри. Особено присърце приемал случаите на пациенти с вродени сърдечни пороци. Винаги намирал правилното решение, за да им помогне, въпреки че били смятани за безнадеждни случаи.
Борел се заради тях и заради себе си и благодарение на всеотдайността си става едно от светилата на кардиохирургията у нас и в Германия.
В Аугсбург имал гарантиран договор до пенсионирането си и доста добра заплата. Напълно спонтанно обаче решава да се върне в България и да приложи всички иновативни методи в кардиохирургията. Първоначално работи в “Св. Анна”. След това изгражда кардиология във Варна, а впоследствие получава шанс за професионална реализация на световно ниво като част от Българския кардиологичен институт, където управлява 15 медицински центъра, 7 специализирани кардиологични болници и 2 високотехнологични кардиохирургични клиники в Плевен и Бургас. Именно там проф. Данов получава възможността да разгърне пълния си потенциал в тясно сътрудничество с най-добрите в професията.
“Проф. Данов беше изключително добър и всеотдаен лекар – посочва пред „168 часа“ кардиологът доц. Яна Симова, изпълняващ длъжността директор в Българския кардиологичен институт. – Беше посветен изцяло на своята професия и на грижата за пациентите си. Въпреки че близо 20 г. работеше в Германия с едни от най-добрите специалисти в Европа, той се върна у нас и не само че създаде кардиологичните клиники, но и основа школа, където обучаваше хирурзи, кардиолози и медицински персонал. Той е учител и посветител, винаги даваше възможност на младите да се развиват и да правят това, което искат. Беше невероятен човек. Спомням си, че преди години на мой близък му се налагаше кардиохирургична операция в Германия – в града, където проф. Данов живееше и работеше. Той ни помогна за организирането на цялата интервенция и ни настани в своята къща, където останахме 10 дни. Беше изключително гостоприемен и мил. Със съпругата му правихме коледни сладки.
Той се раздаваше за колеги и приятел. Успяваше винаги да подхожда добре към близките на пациента и да им вдъхва оптимизъм.”
Най-важни за проф. Данов били пациентите му. За него нямало ден и нощ. Когато имало спешен случай, веднага влизал в операционната. Не щадял собствената си почивка и комфорт. Бил посветен на това да спаси човешкия живот. За него това било висша ценност.
“През последната година работехме рамо до рамо и си спомням за едно младо момче, което постъпи при нас в “Сърце и Мозък” в Плевен в много тежко състояние – разказва доц. Симова. – Беше късно вечерта, а младежът имаше почти скъсана аорта. Проф. Данов дойде веднага и влезе в операционната.
Оказа се, че в момента, в който хирурзите са отворили гръдния кош, аортата се е спукала. Навременната реакция им беше позволила да спасят момчето. То и до днес е живо и здраво, идва на контролни прегледи и благодари, че му е даден шанс за живот. Няма по-голямо щастие от това да видиш признателността и радостта у човека и неговото семейство, когато си го върнал от смъртта.”
Всеотдайността към работата на проф. Данов будела възхищение у колегите и учениците му. Когато виждал, че някой младеж има талант, го вземал под крилото си и правел всичко необходимо, за да му предаде занаята.
“Той бе първият, когото срещнах в кардиохирургията през 2005 г., когато започна да ръководи варненската клиника – споделя д-р Владимир Корновски. – За мен беше много важен човек. Тогава той тъкмо се беше прибрал в България. Изпитвах някакъв страх да се срещна с него, защото у нас има такава практика да се притесняваш от началниците си. Първото ми впечатление за него обаче разсея колебанията ми. Данов ме посрещна с широка усмивка в кабинета си и ме запозна с другите лекари. Тогава разбрах, че е невероятен човек, и се превърнах в един от първите му ученици. Лека-полека ме въведе в работата. На него дължа бързото си развитие в професията. Той беше приятел с всички. За никого не е казал лоша дума. Имаше огромното желание да научи всички на всичко, което знае. Именно това ме учуди в началото. Малко са хората като него. Той не криеше занаята, защото има много хирурзи, които не показват уменията си. А Данов беше такъв, че когато види, че някой има възможности, веднага го хващаше, обучаваше го и го буташе напред. Затова и навсякъде го познаваха.”
За да бъдат учениците му отлични специалисти, проф. Данов често ги водел на конгреси по кардиохирургия в чужбина.
“Веднъж взе цяла група от Варна и ни заведе в Хамбург на конгрес на немската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия, която беше под наслов Wind of Change (“Вятърът на промяната”) – спомня си д-р Корновски. – Последната вечер имаше коктейл, а той ми каза: “Владо, тази вечер ще е голяма работа. “Скорпионс” ще пеят.” Аз се бях досетил, че е свързано с тази група, но чак да ни пеят, не вярвах. Като отидохме в балната зала, бяхме всички участници, но професорът се беше погрижил ние да сме най-близо до сцената. Както не вярвах, така бандата ни пя на ухо в продължение на 4 часа.”
Кардиохирургът обичал да се забавлява и да е сред приятели. Девизът му бил:
“Носете си новите дрехи, защото не знаете какво ще ви се случи утре”. Живеел на максимум. Но звъннел ли телефонът, веднага се отзовавал на спешен случай.
“В самото начало на общата ни работа имахме пациент, 10-12-годишно момче – разказва д-р Корновски. – Като малко то беше оперирано заради специфично стеснение на аортата.
С годините обаче организмът се развива, аортата расте, но това, което му беше поставено за разширяване – нарича се „заплатка“ – няма как да се уголеми. С прекомерния растеж се бе стигнало дотам, че аортата се прокъсваше през тази „заплатка“ и се налагаше спешна интервенция, защото имаше кървене към лявата плеврална кухина. По време на операцията обаче нещата не отиваха на добре. Погледнах проф. Данов и в очите му видях безпомощност. Тогава само ми каза: “Изпускаме момчето!” И в следващия момент направи две резки движения и преустанови кървенето. Успяхме да видим къде е проблемът и след това съвсем спокойно той запуши аортата и смени „заплатката“. По този начин спасихме момчето, а с такива неща не всеки лекар би могъл да се справи.”
Ръководителят на Българския кардиологичен институт е първият у нас, който започва да прави операции, докато сърцето бие.
“Техниката на биещото сърце през 2005 г. не беше разпространена в страната ни – спомня си д-р Корновски. – Тогава имахме пациент, на когото трябваше да му се сложи байпас на една от артериите. Той обаче имаше съпътстващо заболяване карцином на стомаха.
Оперирахме го, докато сърцето му бие.
Приложихме този метод, защото се смята, че е най-добре при пациенти със злокачествени заболявания да се правят намеси, докато сърцето тупти. Пожънахме успех.”
Практиката започва да се прилага успешно от проф. Владимир Данов и през 2016 г. той се изправя пред истинско медицинско чудо. Кардиохирургът преглежда 71-годишния Мехмед, който още от дете е отписан от лекарите.
Ражда се с увреждане на трите сърдечни клапи, като при едната се установява вроден порок.
Поради изменения кръвоток през нея се стига до неколкократно увеличение на белодробната артерия. В онези години медиците отсичат, че той ще доживее най-много до 20-годишна възраст. Мехмед обаче достига достолепна възраст, но се оказва, че му е необходима спешна операция.
“Такива пациенти не доживяват на практика до тези години, защото може да се получи разкъсване на белодробната артерия и внезапна смърт – обяснява тогава проф. Владимир Данов. – Направихме 4-часова операция. При обичайните интервенции сърцето се изключва за 100 минути, но в този случай оперирахме, докато то тупти. Спасихме го.”
Тези иновации в медицината се опитва с лекота да предаде на всичките си ученици.
“Винаги знаеше какво да прави и ни учеше на спокойствие – обяснява пред „168 часа“ д-р Никола Бончев от МБАЛ “Сърце и Мозък” в Плевен. – Независимо какъв беше случаят той подхождаше с хладнокръвие. Уважаваше нашето мнение и ни изслушваше по различни въпроси. По този начин ни караше да развиваме клиничното си мислене, за да знаем какво да предприемем, когато сме сами. Въпреки това на всяко дежурство ми се обаждаше, за да проверя пациент по пациент поименно дали са добре. Завършваше разговора с думите: “Ако има нещо, ми се обади, веднага ще дойда”.
Учех се от него. Гледал съм го в захлас, когато оперира човек с вроденото сърдечно заболяване „тетралогия на Фало“. Най-общо казано, има недостиг на кръв до белите дробове и кислородът не може да достига до всяка точка на тялото. 36-годишният мъж дойде с последна надежда при проф. Данов. Оказа се, че много лекари преди това не са успели да му помогнат.
Професорът го успокои и извърши операцията. Спаси живота му. Това беше много сложен случай, защото обикновено намесите се правят в ранна детска възраст, а при този човек нямаше предишни интервенции.”
Така проф. Владимир Данов трупа 28-годишен уникален опит, през който спасява хиляди животи. Невероятните му умения му носят наградите “Доктор на годината” и четири пъти печели приза „Лекар, на когото българите вярват“.
Работи до последния си дъх, а от COVID-19 решава да опази себе си и колегите си, като въвежда немския модел на профилактика.
Всички вземали хидроксихлорохин и благодарение на него нямало нито един заразен лекар.
Така загубихме един невероятен специалист, а небесната болница прибра още едно светило.
