Приятелка на загиналата Габриела: Освен огромната болка, която разкъсва сърцето ми, има нещо още по-отвратително
23-годишната Габриела Красимирова е жената, която загина при тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“, станала вчера сутринта в района на разклона за Стара Загора.
Според първоначалните данни младата жена е пътувала в посока София, когато е загубила контрол над автомобила си – стар Honda CR-V, произведен през 1998 година. Колата е преминала през разделителната мантинела и се е ударила челно в насрещно движещ се автомобил, движещ се в посока Бургас.
В резултат на сблъсъка на място са загинали 59-годишният водач и 60-годишната пътничка от втория автомобил. Трети пътник – 34-годишен мъж – е транспортиран в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора. Лекарите съобщават, че състоянието му е стабилно и няма непосредствена опасност за живота му.
По случая е образувано следствено дело от Окръжна прокуратура – Стара Загора.
След инцидента в социалните мрежи се появиха стотици коментари, част от които с остри и негативни оценки спрямо загиналата шофьорка. В отговор на това нейната близка приятелка Виктория Недкова публикува позиция, в която се призовава за повече сдържаност и уважение към пострадалите:
„Искам да кажа нещо, което ми тежи от дъното на душата. Една от най-близките ми и най-добрите ми приятелки загуби живота си в тази катастрофа. И освен огромната болка, която разкъсва сърцето ми, има нещо още по-отвратително – омразата и злобата в коментарите на хора, които дори не я познаваха. Хора, които си позволяват да я обиждат, да измислят истории, да я наричат „кифла“, да я съдят за това, че карала джип… А този „джип“ беше старият ѝ Honda CR-V от 1998 година – проблемен, труден за поддръжка, но единственото ѝ средство да стига до всички краища на България, където се разкъсваше, за да бъде до хората, които обича.
С тази кола тя пътуваше до вкъщи, за да види майка си и брат си. До София, за да бъде с баба си по време на лъчетерапиите. До Варна – при приятеля си и на втората си работа. До Пловдив – да учи. Животът ѝ беше непрекъснато движение, борба, грижа… не материални глезотии, както злобно си измислят хората, които нямат и най-малка представа коя беше тя.
Тя беше най-борбеният, добър и чист човек, когото съм познавала. Човек с огромно сърце, който се раздаваше докрай – за приятели, за семейство, за напълно непознати. Никога не отказа помощ, никога не се оплака. Дори когато беше смазана от умора и животът я беше притиснал до стената, тя продължаваше с усмивка, с последните си сили, но с душа, която грееше. Излъчваше обич и сила, които трудно се срещат в този свят.
Благодарна съм на живота, че ме срещна с нея. Че я познавах, макар и за малко. И ме боли до лудост, че няма да я видя отново. Светът загуби уникален човек… а вместо да помълчи, да прояви съчувствие и да уважи паметта ѝ, го оплю. Може би наистина светът не заслужава такива прекрасни души като нея.
Съжалявам от цялото си сърце за нея, за семейството ѝ, близките ѝ. Съжалявам и за загиналите родители и раненото момче. Трагедията е огромна. В този ден загинаха трима невинни души.
И затова моля – ако е останала поне малко човещина, поне капка съвест в душите ви – мислете, преди да пишете. Преди да нападате. Преди да обиждате. Преди да обвинявате някого, когото не познавате. Защото думите болят. А понякога убиват повече от всичко останало.
Обичаме те, Габи и ще ни липсваш много! От твоите приятели в Пловдив, които си те чакахме, но ти така и не дойде“, завършва своя емоционален пост Виктория Недкова.
