Президентът Илияна Йотова получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на тържествена церемония в Българската академия на науките (БАН)
Президентът Илияна Йотова получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на тържествена церемония в Българската академия на науките (БАН).
Председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева отбеляза в речта си при откриването на събитието, че това е специален и особено важен за учените от Академията ден.
„Ден, в който сме се събрали, за да отдадем признание на една забележителна личност. През годините вие изградихте ярко обществено присъствие“, каза тя.
Славчева подчерта добронамереното отношение на Йотова към БАН и подкрепата, която е давала за инициативите и каузите, инициирани от Академията.
Председателят на БАН изтъкна приноса на Йотова за „утвърждаването на научната дипломация като мост между България и света“ и изтъкна нейното запомнящо се участие във форума „Наука за бизнес“.
Ето какво каза Йотова в речта си при получаването на отличието:
Благодаря за високата чест да бъда удостоена със званието „Доктор хонорис кауза“ на Българската академия на науките. В летописа на всяка държава има институции, които не просто съхраняват миналото, пишат днешния ден, но те чертаят мащабите на бъдещето. В България тази институция е БАН. Родена в навечерието на свободата, тя изпреварва възстановяването на държавата ни, за да постави духовните й основи.
Приемам титлата „Доктор хонорис кауза“ като огромна отговорност, защото е символен акт на приобщаване към делото и заветите на поколенията, изградили Българската академия на науките. Към блестящите умове, написали златните страници на българската академична мисъл и създали нашия уникален български принос към научното богатство на човечеството.
Уважаеми дами и господа,
Винаги влизам със смирение в този храм на българската наука. Без съмнение, тази представителна и наситена с история зала задължава всеки, който прекрачи нейния праг. Задължава и мен. Портретите на великите българи, превърнали се в безмълвна стража на българския дух и жив мост между вековете, разгръщат пред очите ми страниците на националната ни памет. Тя събира и днес, вярвам, ще остане винаги с все така широко отворени врати за светлината и надеждата на познанието.
А ние, българите, добре разбираме спасителната роля на просвещението. Едва ли са много другите народи по света, които най-първо са положили основите на своя книжовен и духовен живот, за да изградят върху тях зданието на държавността и идентичността си. Днес с право се гордеем с историята на държавата ни. Почти 14 века, с най-старата държавна традиция, след условността на античния свят. Нито войните, нито дългите монархически родове обясняват вековния летопис. А началото, сложено от букви, език и просвещение – няма по-здрава, по-обединителна основа. И отново книжнината и вярата първи връщат народа ни на картата на 19 век.
С основание се гордеем, че най-старата ни общонародна институция е именно Българската академия на науките. Много години ни делят от онази съдбовна среща в Прага на двама млади българи – Марин Дринов и Васил Стоянов. Обединява ги споделената мечта за голям български просветен и научен център. Тази родолюбива мечта бързо добива своите конкретни измерения и с горещата подкрепа на всеотдайната ни емиграция се превръща в Българско книжовно дружество.
Далновидните първооснователи възлагат на Българското книжовно дружество най-първата задача – да носи всеобщо просвещение и напредък сред българския народ. Да сее знание в полза на цялото общество. Още тогава Българското книжовно дружество провижда своята историческа роля дори отвъд науката, литературата и изкуството. И в първия си устав залага една особено впечатляваща цел: да разпространява познание „върху длъжността на човека към себе си, към най-ближните, към обществото, към народа, към отечеството и към държавата“. За да наспори по земята ни не просто образовани личности, а сплотена общност от отговорни и търсещи правдата граждани. И най-вече – от добри и достойни българи.
Днес, близо 157 години по-късно, можем да кажем, че тази задача няма давност. Тя е кауза, която се простира отвъд хоризонта на конкретните исторически обстоятелства. Мисия, която Българската академия на науките продължава да споделя и днес, а всички ние припознаваме и като своя.
Уважаеми дами и господа,
Много истории, които чуваме в новините или четем в интернет, започват с израза „едно ново проучване сочи“. Свикнали сме с този израз, но рядко се замисляме какво означава това. В него е не само смисълът на науката – паметта и достиженията, които надграждаш. Много повече. Това е разказът и смисълът на човешкия живот, на човека, на нашата вечно търсеща природа към знанието и усъвършенстването. Този разказ принадлежи на вас – на вашите открития, разработки, анализи, прогнози, резултати.
Живеем в епоха на оспорвано геополитическо съревнование, което се решава на полето на иновациите. И няма да е пресилено, ако кажем, че наближава денят, в който държавите без собствен изследователски ресурс, без научен и технологичен суверенитет не просто ще са в категорията на догонващите. Те изобщо няма да бъдат допуснати до състезанието. Грози ги неясната съдба на „дигитални колонии“, на територия без права – едно ужасяващо, но бързо затвърждаващо се в днешната сурова реалност понятие. На страни с ограничен достъп до върховите технологии и иновации и с нарастваща зависимост от благоволението на малцината хегемони. Перспектива, която смущава не само нас, но и целия Европейски съюз.
Бъдещето се кове днес – в изследователски институти, лаборатории и центрове за данни. И именно от тази най-висока академична трибуна трябва да потърсим отговор на въпроса от коя страна на задълбочаващия се научен разлом искаме да видим нашето отечество.
България има своя доказан потенциал да бъде двигател, а не просто ползвател на знание, технологии, процеси. Със своя безспорен авторитет, с научния си капацитет Българската академия на науките е призвана да осъществи на практика този потенциал. Да имаме академия на световно ниво, не е просто въпрос на престиж, а ключов елемент от националната ни сигурност. Само след няколко дни ще представя България на един от най-високите форуми на ООН за високите технологии и изкуствения интелект. За първи път, признавам с голяма гордост, няма да говоря с „България трябва…“, а България вече е там, в този нов свят, има своите проекти, постижения и превръща дигиталните науки в свои приоритетни политики, далеч изпреварвайки страни с много по-големи възможности.
Уважаеми български учени, голяма гордост е за мен всеки път, когато на международни срещи и форуми с възхищение и почит се цитират вашите научни разработки, когато за България се говори с вашите имена – инженери, лекари, физици, химици… А за нашата страна се говори с вашите имена. Това е неподправеното самочувствие, което ни носите.
Уважаеми дами и господа,
Изправени сме пред стратегически национални предизвикателства като демографска криза, енергиен преход, здравеопазване и национална сигурност. Държавните институции трябва не само да чуват авторитетния глас на БАН, а да я превърнат в най-сигурния съюзник за успешно управление.
В този глобализиран свят пред нас стои още една изключително важна задача – запазването на нашата национална идентичност. Ролята на хуманитарните и социалните институти е незаменима като пазител на българския език, на нашата богата история и културно наследство, защото бъдещето ни като нация предполага познанието за това кои сме, откъде идваме, какво носим на човешката цивилизация.
Точно тук е мястото да благодаря на БАН за многобройните съвместни инициативи за опазване на българщината. За огромната помощ, която получих при традиционните вече форуми, посветени на кирилицата. Унизителна е загубата на позиции на българистиката, непростимо безмълвни оставаме пред опитите за пренаписване на историята. А когато години наред държавата ни се оттеглила, днес няма защо да се чудим каква голяма претенция се предявява с една юбилейна монета само защото на еврото не може да пише азбука.
Да помниш е привилегия. А паметта прави човека личност – историческа, родова, националната памет ражда нашата идентичност. Отвсякъде ни заобикалят много тревоги и опасности, бяхме свикнали понятия като война да стоят назад във времето, но днес те са в нашата действителност. В тези тревожни моменти виждате ли парадокса – вместо общата ни историческа памет и онова, което ни прави народ, да ни сплотяват, все по-голяма става разделителната линия помежду ни, все по-голяма става пропастта между политическите елити и тяхното схващане за историческата памет и идентичност и от друга страна – неистовата жажда на хората за запазване на тази памет.
И тук идва вашата неоценима роля, уважаеми учени – да сеете познанието, да разказвате и тълкувате историята, литературата, изкуството. Да ни помагате да четем днешния свят чрез тях. А с вашите научни постижения да ни помагате да четем бъдещето! По-силно е от омразата, противопоставянето и отричането! Този прочит е зареден с огромната сила на обединението, той не разделя!
Дами и господа,
Добре си давам сметка и за още едно ужасяващо по размерите си предизвикателство, което стои днес пред хората, посветили се на науката. „Алтернативните факти“ в науката са съизмерими с „фалшивите новини“, които ни заливат от всички страни всекидневно. Нерядко те се приемат повече от научните факти и доказателства. Именно те стават база за дискусии, много по-широки от истинските научни открития и даже последните са само една от възможностите. Това е директна опасност за науката. Как да се борим?
Безспорно едно от най-мощните средства е популяризирането на вашия труд. Вашите открития, научните факти, вашите разработки, книги трябва да са обществено достъпни и рекламирани. Те не могат да останат само в специализираните издания, защото тогава в социалните мрежи царства дезинформацията. Трябва повече да припомняме древните думи на Платон – „Трябва да се изучава науката с цел да се познават вечните неща, а не от любов към ефимерните“.
И трябва да започнем от децата – в училище да учат за необходимостта от наука и нейната природа. Не всички ще станат учени, но е важно да знаят за нейната ценност, за да бъдат истински граждани. Да имат представа за вселената, за откритията, да мислят логично и критично, да знаят за доброто и злото.
А за тези, които дръзнат да направят науката свое призвание, наш дълг е – да осигурим модерни лаборатории, среда и достойно признание тук в България. Свидетели сме колко много български момчета и момичета се завръщат с медали от престижни олимпиади по света. Тези наши деца стават граждани на света, защото доказват, че няма граници, които да не могат да преодолеят. Престижни университети се борят за тях и аз съм сигурна, че те ще прославят България. Да направим така, че да останат в Родината си – това е най-отговорната ни мисия!
Днес, в 21 век, продължава да е валиден съветът на сър Конан Дойл – „Ако трябваше да давам съвети на млад човек, който сега започва живота си, ще му кажа една вечер седмично да посвещава на научно откритие“.
Дами и господа,
Латинският израз honoris causa означава „заради заслуги“. В голямата зала на Академията тези думи придобиват много по-дълбок, сакрален смисъл. Това за мен не е само престижно отличие. Това е акт на приобщаване към вековния олтар на знанието, акт на сливане между личния извървян път и дълбоките корени на науката. Политиката често е подчинена на мимолетното – на мандати, на кризи, на преходност. А науката се вълнува от вечното. От обективната истина и дългосрочния прогрес на човешкия род.
Ето защо ви уверявам, че ще остана дълбоко съпричастна към всяка инициатива на Академията. Така, както и до сега. Ще продължа да споделям вашите събития и форуми. Да се осланям в работата си на вашите анализи и стратегически документи. Няма да се уморя да подтиквам и участвам в основополагащия разговор за значението на знанието и науката, защото виждам в него много повече от предпоставка за устойчивост и икономически просперитет. Ние вече вървим по този път, откритията на българските учени днес създават икономиката на страната.
Това е утрешният ден и мястото на България в него. Не вярвам на хора, които казват, че ни липсва кауза. Членството ни в различни международни формати, достиженията, които имаме, могат да бъдат само средства и инструменти да направим страната ни развита и желана от своите граждани. Нека вашата амбиция в науката заедно да превърнем в амбиция за България.
Винаги съм вярвала, че истинското държавно лидерство се корени в способността да се вслушаш в човешката експертиза, защото просперитетът на България зависи от връзката между държавното управление и академичната общност. Да, изкуственият интелект е по-бърз, по-решителен, дори по-сладкодумен. Но той не познава онази силна човешка емоция, която стои зад семантиката на думите.
Благодаря още веднъж на Българската академия на науките за огромната чест, за доверието и признанието. Нека днешната церемония бъде не само израз на нашето ползотворно дългогодишно сътрудничество, но и заявка за задълбочаване на споделения ни ангажимент за развитие на българската наука, образование и култура.
Бъдете здрави и на добър час!
Снимки: БГНЕС
