Почина оперната прима Катерина Тупарова
Почина известната оперна и оперетна певица Катерина Тупарова. Тъжната вест съобщиха нейни колеги от Музикалния театър. Тя си отиде след тежко боледуване на 55 години.
Катерина Тупарова е артист-солист и е сред най-изявените певчески гласове в България. Тя е родена в Ракитово и още от ранна детска възраст мечтае да се занимава с опера.
В началното училище, нейният учител Никола Янев успява да развие таланта ѝ и тя поема по пътя на музиката. Започва да учи в Музикалното училище в Пловдив при Иванка Михайлова и след като го завършва, започва работа в оперетата в Пазарджик.
На следващата година я приемат в Музикалната академия в София, в класа по пеене на проф. Елена Киселова и в класа по актьорско майсторство на проф. Павел Герджиков. Дебютът на Катерина Тупарова е във Варненската опера, където се превъплащава в ролята на Доня Фиорила от „Турчинът в Италия“. Още като студентка в трети курс, тя се качва на сцената на Националния музикален театър.
Изиграла е множество централни субретни роли, сред които Щаси от „Царицата на чардаша“, Полина от „Великата неизвестна“, както и ролята на главна героиня в спектаклите на Жул Стайн „Шугар“, Инес в „Островът на мечтите“ и др.
През юли т.г. Катерина Тупарова стана почетен гражданин на Ракитово. Признанието бе гласувано единодушно от Общинския съвет.
Почетното звание и плакетът бяха връчени от председателя на ОбС Нина Димова на дъщерята на изтъкнатата оперетна и оперна певица по време на официалната част на празника на града.
Катерина Тупарова не успя да получи лично наградата, поради недоброто здравословно състояние, в което се намираше. В обръщението, прочетено от дъщеря й Веселина, оперната прима сподели, че Ракитово остава завинаги в сърцето й, с първите стъпки в музиката, с първите представления и първия учител Никола Янев – Чоли.
Колеги на Катерина Тупарова дълбоко скърбят за загубата й.
Композиторът и барабанист Румен Бояджиев-син се прости емоционално и трогателно с оперната прима:
“Моето врабченце отлетя. 15 години съвместен живот, който ме направи това, което съм. 15 години светла, слънчева любов. 15 години грижа за мен, непохватния в живота, отдаден на работата човек.
Така искам пак да те заведа на Мол, да ти купя ретророкличка с миниатюрна чантичка на коланчето, да ти донеса баничка от сладкарница “Пчела”, цветя от цветарницата, в саксия, защото не обичаше откъснати. Да те заведа на вечеря в Хепи и да пием ягодова лимонада. Да учим заедно ролите ти. Да пиша музика за теб. Смехът ти да оглася кафенето на музикалния театър и да се водя по перфектното ти гласче, което слушах в мониторната слушалка, докато ти беше на сцената, а аз долу, на барабаните в оркестрината.
Да стоим гушнати пред огъня в камината на Ракитово. Да се шегуваш с всичките ми недостатъци. После с часове да ме гледаш с огромните си кафяви очи. Домът ни да свети като коледна елха и винаги да имаме гости. Да ти купя ванилови свещи от Пепко и възглавничка, на която пише “I love you”…. Картинките със сърца във месинджър и обичното ти обръщение “Пилееее, къде си бебче?”
Тук съм пиленце. Тук съм. В мрака. А ти в светлината. Сещай се за мен, бебе… Как ще живея без теб! На кого ме оставяш?! Обичам те……”
Поклон пред светлата памет на Катерина Тупарова!
