Почина дъщерята на голямата българска поетеса Маргарита Петкова
Тъжна новина! Дъщерята на голямата българска поетеса Маргарита Петкова – Надежда Огойска, почина. Повече от две години Надя се бори с коварна болест, но в крайна сметка загуби битката на 9 юни. Лошата вест оповести самата Маргарита Петкова на стената си във фейсбук. Ето какво написа поетесата:
Надя си отиде на 9 юни в 23 ч. Изпратихме я на 14 юни. Това е просто конкретика. Другото го каза големият ми син: „Всички ние цял живот се страхуваме от мига, в който ще трябва да изпратим родителите си. Не искам да знам какво й е на майка ми.“
Аз не искам никой никога да разбира това.
Благодаря на шепата приятели, които са неотстъпно до мен.
Поетесата Маргарита Петкова най-накрая разказа истината за акростиха срещу Тодор Живков и спомените си от миналотоПрез 1985 г. вестник „Пулс” отпечатва стихотворението „Есен”, което тогава се приписва на голямата б…Mar 12 2019vijti.com
Благодаря на всички, които през тези мъчителни години на борба, ни подкрепяха.
Благодаря, че няма да коментирате под това официално, от мое име и от името на семейството ми, изявление. Моля ви да не сипвате сол в раната с добрите си думи, защото доброто боли два пъти повече от злото – повярвайте ми на юнашко доверие. Всички.
Само преди месец – на 13 май, Надя вдигна приказна сватба с дългогодишния си приятел Иван. Въпреки ужаса, пред който преминаваше, Надежда не спира да показва, че е избрала да върви по пътя на надеждата, вместо да се затвори в себе си, притисната от нелечимата болест.
Само преди месец Надежда вдигна приказна сватба, на която Маргарита Петкова сияеше от щастие
На красива сватбена церемония тя се врече във вечна вярност на мъжа, с когото имат две деца.
Изказваме най-дълбоки съболезнования на Маргарита Петкова и семейството на Надя.
Припомняме, Надежда никога не се е самоопределяла като болна. „Не се и чувствам така. Въпреки че нееднократно съм се чувствала като жертва, като обречена. Ракът е толкова коварен, именно защото няма симптоми и болежки, освен когато вече не си пътник. Всъщност това е – пътешествие с влак на ужасите, от който се опитваш да се измъкнеш. Но всичко, което ти помага, в същото време ти вреди. Това е. Болен те прави лечението. Отчаянието (когато го има). Всъщност ракът е клопка. Здрав и прав човек, хванат в лапите на сериозната заплаха от смърт. Нейно неизбежно величие, която идва за всички ни.
И е знайно, че ред няма. Ракът е просто неочакван шамар в лицето, който ти казва: „Ей, здравей! Ти си смъртен!“О, каква смразяваща изненада!Аз не съм болна. Аз съм боец! Водя война. За живота си. За добруването на децата си. За спокойствието на близките си. За любовта си. За щастието да оцелея, след като съм осъзнала цената и смисълът на съществуването. Не със съжаление, цъкане с език и плюене в пазвата, трябва да се реагира на „онкоболните“. А с любопитство! Защото там ще откриете отговорите на много съществени въпроси:Как се живее, въпреки щампата „обречен на смърт“? Колко силен може да бъде човек? Как изглежда надеждата? Какво е значението на вярата? Каква е силата на любовта?“ написа преди година Надежда във Фейсбук.
Източник: Лупа
Спомен за Милен Пенев, роден на 13 април 1943 г., който си отиде само на 48 години при странни и неизяснени обстоятелстваНамериха го на една пейка в Докторската градина в безпомощно състояние, с видими следи от побой, и и…Apr 12 2019vijti.com
