Понякога героите не носят униформи: Мотористи се включиха в гасенето на пожар
Те не са инфлуенсъри. Не гонят харесвания, не снимат всяка своя постъпка и не търсят аплодисменти. Но с човечността, смелостта и добротата си променят света около нас. С новата рубрика „Те не са инфлуенсъри“ ще ви срещаме с хора, чиито истории заслужават да бъдат разказани. Защото истинското влияние не се измерва с последователи, а с добрия пример, който оставяш след себе си. Чисто човешки истории. Истории, които си струва да бъдат чути.
Понякога най-важните хора на едно бедствие остават извън кадър. Без униформи, без камери и без да търсят признание. Такава история се разказва след пожара край благоевградското село Логодаж, където две млади момчета с мотори се включват в гасенето в най-критичните минути и помагат огънят да бъде спрян преди да достигне къщите.
В публикация в социалните мрежи очевидец описва как двамата младежи се оказват на правилното място в точния момент.
Ето какво написа Дивата Билкова Ферма – Брези Логодаж:
„Понякога героите не носят униформи..
В деня на пожара над Логодаж, докато огънят се разрастваше към къщите, две млади момчета били на разходка с моторите си из хълмовете между Падеж и Лешко.
Виждат дима в далечината. Вместо да продължат по пътя си, се отправят право към пожара.
Пристигат заедно с първия екип на пожарната. Теренът беше толкова труднодостъпен, че пожарният автомобил не можеше да стигне до самото огнище. Докато се изграждаше дългата линия от маркучи, всяка минута беше безценна.
Тогава моторите се оказаха незаменими. Момчетата започнаха да пренасят ръчните пръскачки за гасене до мястото на пожара. А когато водата свърши, не си тръгнаха.
Взеха лопати и всичко, което можеше да помогне, и рамо до рамо с пожарникари и доброволци се бориха с огъня.
Пожарът беше спрян едва на 10–15 метра от първите две стари керпичени къщи.
Вероятно никога няма да разберем какво можеше да се случи, ако тези минути бяха изгубени. Знам само от хронологията, че заради силния вятър пожарът измина растоянието от дерето до хълма за около 7 минути (това са 600-800 метра).
Днес всички говорим за липсата на добри примери. Ето ги!
Те не си направиха снимки и не търсеха внимание.. просто помогнаха и са си тръгнали след като пожарът беше спрян..
Фотографскии цифрови изкуства
За такива хора трябва да се говори! Защото добрият пример е заразен! А когато покажем смелостта, отговорността и човечността, даваме на младите причина да вярват, че именно това има значение.
Не помня, но мисля споменаха, че са възпитаници на Математическата Гимназия..
Моля споделете! Защото Доброто заслужава същата гласност, каквато често даваме на лошите новини!
Гордея се, че има такива млади хора!!
Благодаря ви, момчета!!!“
