Полусляпа и трудноподвижна баба продава покъщнината си, за да изплаща дългове на покойни роднини

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Понеже е трудноподвижна, не се прибира у дома и денонощно е до „сергията”
Полусляпа и трудноподвижна баба продава покъщнината си, за да изплаща дългове, натрупани от покойни вече роднини. Стари дамски чанти, необличани рокли, обувки, детски играчки, посуда, бижута и ръчно изплетени терлици, тостер, шах са нахвърляни на импровизирана сергия на автобусната спирка на Централна гара в Пловдив, съобщава „Трафик“.
Най-ценната стока за 70-годишната Радка Димитрова обаче са книгите, грижливо подредени в няколко кашона. Самата тя е автор на разкази и над 400 стихотворения, които с удоволствие рецитира на всеки, спрял да поприказва с нея.
Времето през юли: Чакат ни адски жеги, температурите ще стигат до 40 градусаПървият изцяло летен месец чука на вратата. С него идват и плановете за почивки. Но отпуската трябва…Jul 2 2019vijti.com

„Вещите са мои и на внуците. Някои неща са ми оставени от приятели, които искаха да помогнат. Продавам ги, тъй като майка ми и брат ми починаха и ми завещаха дългове. Аз изплатих голяма част от тях, остават ми още 700 лева”, обяснява пред TrafficNews пенсионерката.
Тя твърди, че навремето била касиер в „Нармаг”. С идването на демокрацията започнала собствен бизнес и е регистрирана като едноличен търговец. Омъжила се в София, където живяла 25 години. Съпругът й обаче я изоставил заради друга жена и Рада се прибрала в къщата на родителите си в пловдивското село Крумово.
„Първо почина татко. След това през 2011 г. си отиде брат ми, който беше болен от рак. А половин година по-късно – и майка ми Божина. И аз останах сама в къщата”, разказва жената.

От тогава домът се превърнал в пустиня. „Хулигани от селото ми изпочупиха прозорците. Започнаха да хвърлят торби, пълни с боклуци, в двора”, плаче баба Рада. Не търси помощ от сина си, тъй като той също има здравословни проблеми. Решила, че ще се справи сама и ще разпродава вещите си.
Понеже е трудноподвижна, не се прибира у дома и денонощно е до „сергията”. Спи на стол или на някоя от пейките край спирката. Мие се в тоалетната на Централна гара. Казва, че гладна никога не е останала, колкото за храна и лекарства изкарва. Оплаква се, че краката я болят и вдига кръвно от притеснение. Не вижда с лявото око, а зрението на дясното е намалено. „През март един травестит ме удари в тила. Не знам защо, не му правех нищо. Стоях си тук, а той дойде и ме нападна. Оттогава зрението ми още повече намаля. Иначе друг не ме е закачал”, въздиша жената.

Баба Рада обаче трябва да напусне мястото, тъй като няма разрешение да извършва търговска дейност тук и я грози глоба. Вчера са я посетили инспектори на Второ РУ на МВР, които са й връчили разпореждаме. „Просто няма къде да отида”, вдига рамене пенсионерката.