ПОЗОР: Министърът на културата унижил Лолова, отказал й пари за лекарства
Известната писателка и издател Божана Апостолова разкри в деня на смъртта на Татяна Лолова скандален факт – министърът на културата унижил голямата актриса като отказал да отпусне исканата от нея сума, за да я подпомогне, тъй като тя и съпругът й мизерствали. Апостолова публикува признанието във фейсбук страницата си, като не споменава името на министъра. От 2005 г. министри на културата бяха Стефан Данаилов, Вежди Рашидов, Владимир Пенев, Петър Стоянович, Мартин Иванов и Боил Банов.
В края на мандата си през май 2017 г. служебното правителство на проф. Огнян Герджиков отпусна пожизнена държавна парична награда от 700 лева месечно на Татяна Лолова. Тогава министър на културата беше актьорът Рашко Младенов.
Lupa.bg публикува целия текст на Божана Апостолова:
„Смъртта на Татяна Лолова е поводът да напиша този текст. Татяна ми беше близка приятелка, с която повече се чувахме, отколкото се виждахме, тъй като тя живееше в София, а аз – в Пловдив.
Преди време Татяна ми се обади и ми каза: „Божана, трябва спешно да говоря с тебе.“ И аз веднага тръгнах за София, притеснена от това „спешно“. И тук беше огромната ми изненада. По онова време съпругът й Слави беше много болен и Татяна трябваше да му купува много и скъпи лекарства и различни машинарийки, които му бяха необходими за болестта.
Виждаме се с Татяна, поръчваме си по едно питие, въпреки че нито аз, нито тя пием. И тя ми заразказва, че се чувства много зле, защото не може да купува на любимия си съпруг скъпите лекарства, които са му крайно необходими, а сега му трябвало и някакво техническо средство, което щяло да му помогне. Но нямала пари.
Конкретната й молба беше да отида при министъра на културата (мен той щял да ме чуе), да разкажа за ситуацията, а той да я подпомогне с 2500 лв. Това беше точната сума, която Татяна цитира. Казах й, че и аз мога да й помогна, но тя отказа. Министърът бил човекът, който трябвало да го направи.
Написах едно дълго обяснение към министъра на културата и към името на Татяна Лолова добавих това на Иван Цанев – един голям поет, който винаги има нужда от помощ. Министърът ме посрещна радушно. Разказах му за тежкото положение на Татяна и семейството й. Той ми обясни, че сам не може да направи нищо, но си имало комисия и щял да направи нужното.
Когато говорихме с Татяна, тя ме попита дали няма нещо, което може да работи при мен, а ние да й плащаме хонорари. Започна веднага – на много премиери в София тя четеше текстове от книгите на авторите, които представяхме. Нейното присъствие оживяваше публиката, а и продажбите се вдигнаха. Давахме й 100 лв. хонорар, а Татяна ги приемаше с огромна благодарност.
След време я попитах какво става с 2500 лв., които трябваше да получи от Министерството на културата. Отговорът й беше, че това били много пари, затова й дали само 1000 лв. Ето в този момент разбрах какво е отношението на управляващите към българската култура.
Скоро се чухме с Татяна и тя ми обеща да ми дойде на гости в Пловдив за 1-2 седмици – да си почине, да се наговорим с нея. Тази наша среща не се състоя, за съжаление. Но ми остана голямата любов, уважение и съпричастност към голямата Татяна Лолова. Жената, която беше виртуоз на сцената и от екрана, но която не успяваше да се справи със собствения си живот в беда. Защо ли? Не защото не си вършеше работата (а тя я вършеше перфектно), а заради отношението на нашите управници към културата.
Нека ми прости Татяна горе от небето, че изнасям тези интимни подробности от нейния живот, но Татяна, ти и мъртва можеш да помогнеш да се промени това отношение и това положение. И творци от твоя ранг да получават това, от което имат нужда, когато са в беда.
Знам, че ми се усмихваш сега от небето и казваш: „Така, така, Божана, ти знаеш!“. Татяна, ти знаеше много по-добре и от мен, но това не ти попречи да се чудиш как да си купуваш хляба и сиренето.
Време е всички издатели, писатели, композитори, художници – всички хора на културата да вдигнат глава, да извисят глас и да поискат по-добро отношение към техния труд, защото само културата може да възвисява духа български, да преминава граници и територии и да остава през вековете.
Лека да й е пръстта на Татяна Лолова и да е вечен смисълът на живота, който тя носеше и който ни завеща.
Поклон пред светлата й памет!“
