Победителката в „Мастършеф“ Мария Жекова: Вложих всичките си пари в стара родопска къща / СНИМКИ
От нея стартирам новото си предаване „Вкусът на България“ по Би Ти Ви. КОЯ Е ТЯ? Мария Жекова е победителка в седмия сезон на „Мастършеф“. Родена и израснала е в София, на 29 години. Фотограф по професия и родолюбец по душа, тя започва свое кулинарно предаване по Би Ти Ви. Първият епизод на „Вкусът на България“ e в събота (24 септември) от 11 ч. Жекова стартира своето телевизионно кулинарно пътешествие из България от дома си в живописното родопско село Върбово. Как Мария се озовава от шумната столица в уютния балкан и защо загърбва Норвегия пред родината – четете в следващите редове.
– Мария, започвате свое кулинарно предаване. Към него ли насочихте цялата си енергия в последните месеци?
– В интерес на истината това беше каузата, по която работихме усърдно лятото. Целият екип положихме много усилия да създадем добър продукт. Целта е да дадем нещо на България, а не да взимаме от нея. Идеята се роди от моята голяма любов към родината и желанието да й дам нещо. На практика предаването изразява това мое съкровено желание.
– Как се решава млад и способен човек да замени София с Родопите?
– Родена съм в столицата и целият ми живот е минал там. Една чиста случайност ме доведе в Родопите, а вълшебството й ме остави тук. Бях на 23 години, когато си купих една много стара къща за тотален ремонт в село Върбово в Средните Родопи. Намира се съвсем близо до Широка лъка. Не е било премислено решение, а имаше пръст съдбата.
– Как се случи?
– Живеех в Норвегия за кратко и като се върнах, реших да си намеря моето местенце. Много хора си мислят, че е имало грандиозен план. Но по-скоро е импулсивно действие на един млад човек с цялата му вяра в живота и вълнуващите й аспекти. Там започнах и там завърших обиколката по търсене на моето място. Вече 5 години я имам, но пълноценноживотът ми започна преди две.
С колоритните жени от с. Осиково
– Вложили сте доста средства за ремонт вероятно?
– О, да. Инвестирах всички пари, които някога през живота съм изкарвала. Направих водопровод за цялата махала и купих сградата на „Силивряк“, която ще се превърне в селище за занаяти, хубави хора и хубава храна. Искам да интегрирам местните хора да се срещат, а поводи да бъдат хубавата природа и вкусната храна. Иска ми се да влагаме повече мисъл в цялото хранене. Съвършеният вкус лесно се постига в съвремието ни, но по-рядко сякаш стои качеството на дневен ред. Нека се замислим, че храната ни дава здраве.
– Удовлетворена ли сте от постигнатото досега?
– От този тип хора съм, които трудно се удовлетворяват от себе си. Това ми помага да се движа напред. Когато човек има неспокойно съзнание и си казва „мога и още“, това го крепи и движи нагоре. Иска ми се младите хора да вярват в България и това, което родината може да им даде. Не отстъпваме по нищо от западния свят, повярвайте ми. Преимуществото ни е, че тепърва при нас всичко се развива. Трябва да знаем, че колкото и да живеем в материален свят, има много по-важни неща.
– Защо загърбихте Норвегия за сметка на България?
– Прекрасна подреденост има в Норвегия, но точно тя ми разкри нещо, което не харесвам. Случи ми се да се сблъскам с това всички хора да ти се усмихват и да са благи, но да не знаеш какво реално ти мислят и какво се случва в техния свят. А тук често сме намусени, ядосани и се караме, но това е, защото можем да си позволим да имаме истински емоции. Не можем винаги да бъдем усмихнати.
Конкретната ситуация бе в супермаркет в Норвегия, в който касиерка ми се усмихваше, а имаше сълзи в очите. Попитах я какво се случва, а тя избухна в плач. Позволи си да разкрие емоции, а веднага след това изрази опасения и страх какво ще й се случи заради това. Именно затова казвам, че е богатство, а не тегоба да можем да си позволим да сме хора туку в нашата родина. Защото, когато е проблем да имаме чувства и да ги показваме, става много лошо.
– Какво ви прави щастлива?
– Срещите с различни хора и обичта на моите близки – това ми дава смисъл и за мен е най-значимо. Планината ме е научила, че истинският човек живее с хора. Глупак е онзи, който мисли, че сам може да постигне всичко. Трябва да осъзнаем, че имаме нужда от кооперативи и гражданско общество, което да си помага. Добрите, щастливи и позитивни хора да бъдат напред.
– Такива хора ли срещнахте в „Мастършеф“?
– Определено! „Мастършеф“ е доказателство за силата на човешкия дух и това какво нещо е адреналинът да те накара да правиш неща, за които си си мислил, че не можеш. Бях с чудесни хора в много положителна атмосфера, което ми помогна в значителна степен да демонстрирам способностите си и да спечеля.
– Какви са тенденциите в кулинарията?
– Тенденцията в кулинарния свят е връщането към простотата и качествения продукт, с по-малко превземане и повече чувство и уважение към продукта и неговата обработка. Ако сега си говорим за здравословно готвене, то преди хората са готвели изключително чисто, без да го „изкилиферчат“. Нуждата от силно его кара човек да търси по-сложното. Но всичко ново е добре забравено старо.
– Родопски качамак или патешко магре?
– Нито едно от двете. Отговарям с трахана – нещото, което хората са измислили с природната си интелигентност.
– Вашето послание за финал?
– Да имаме вяра, уважение към себе си и българското, но не по шовинистичния начин, а да я опознаем, за да може да я оценим. Предстоят 13 епизода и един специален коледен, в който ще покажем хората на България.
Източник: bgdnes
