Платих 700 евро за изравнителна фактура! Бях забравила какво е усещането да те стресират неплатени сметки
Даниела Великова преди години се осмели да напише поредица книги за света на проститутките у нас. Дамата по образование е инженер, била е журналистка, масажистка и съдържателка на салон за сексуслуги. Родена е през 1960 г., живее във Варна. Автор на романите „Платеният секс“ и „Гневът на лесбийките“. От години живее и работи в Белгия.
В профила си във фейбук разказва за живота в Белгия и належащите икономии, които се правят там: Дойдох в Белгия с идеята да престана да броя стотинки в края на месеца, които даже свършваха още в средата на календарната единица.
Исках да не се чудя кое ще мога да платя: фактура за ток или все пак по-добре за телефон, че него го ползвах да изкарвам пари за фактури. За водата въобще не се чудех – винаги задържах сметките известно време, защото нея нямаше как да я спрат. Мислех, че това е вече далеч за гърба ми.
За десет години бях забравила какво е усещането да те стресират неплатени сметки. До миналия юли.
Тогава за първи път от пребиваването ми в странство приключих финансово месеца преди календарното приключване. Останах без пукнато евро, след като платих годишното изравняване на сметките за ток и газ. (Тук в Белгия плащаме фиксирана сума за ток, газ и вода всеки месец, после веднъж годишно се засича реалното потребление. Тогава или доплащаме, ако сме превишили авансово платеното, или ни връщат обратно пари, ако сме били по-пестеливи ползватели. Аз лично пари назад не съм вземала, но и не съм доплащала.). Та като платих 700 евро за изравнителната фактура, август го изкарах със затягане на колана. През септември като платих наем, ток, газ, телефон и вода, започнах да си мисля, че май пак съм се върнала у дома, защото още на 24 число от месеца банковата ми карта издрънча празна. А заплата вземам чак на 5 октомври.
„А ще ядем ли?“ – попитаха очите на домашните любимци.
Тогава се огледах и видях, колко се е променил през последните месеци стандартът на живот в Белгия. Първо забелязах, че всички улични електронни часовници са изключени. Аз обичам, докато пътувам по улиците на града, да „съм в час“, понеже все бързам за някъде: гоня графици на автобуси и влакове, спазвам начален час за работа и събития. Сега всички електронни уреди, ориентиращи ме във времето, бяха замрели, пустеещо черни и мрачни. Сякаш времето прави икономия.
После открих, че и уличното осветление прави икономия. За магистралите на Белгия се говори, че са осветени така, че се забелязват от космоса. И не само се говори, но беше факт до скоро, докато белгийските власти не съкратиха ползването на лампите през една или пък взеха да пускат осветление само от едната страна на улицата. Игра на шах с ход на коня. И то при условие, че имат атомни и вятърни електроцентрали, а ползването на соларни батерии за битови нужди се подкрепя с данъчни облекчения. Явно и токът прави икономия.
Дотолкова се затяга икономията, че получих писмо от енергийните компании с 90 практични съвета как да намаля разхода на ток и газ. Включително с предложение да пребоядисам стените на жилището си в бяло, защото така ще се отразява по-добре и дълго дневната светлина и ще пестя от осветление. Аз тези съвети си ги зная от България.
Интересно ми е как белгийците ще се научат да изолират врати и прозорци! Дали ще се научат като нас да пълнят пролуките с найлонови торбички? Едва ли, щото магазините замениха торбичките с хартиени пликове. Ще открият ли как се греят премръзнали ръце на свещ, при условие, че са свикнали парното им да работи целогодишно? Тук като им стане топло през лятото, не изключват радиаторите, просто отварят прозорците да излезе топлото навън. Как ще свикнат да не забравят да изгасят лампи и телевизори, когато излизат от стаята, в която няма да се връщат? Дали ще разберат колко са важни размерът и капакът на тенджерата за пестеливото готвене?
Започнах специално да се оглеждам и за други затягащи мерки. Оказа се, че и градският транспорт се е включил в кампанията с икономии. Наполовина е съкратил броя на пътуващите автобуси и влакове. Последните освен, че са разредени във времето, но и са намалили броя на вагоните. Явно и транспортът прави икономия.
А водата? Икономисва ли и тя? За държава, изпъстрена с широка мрежа от канали и със средна честота на валеж три пъти седмично, ще е странно да търпи лишения на вода. Засега изравнителната ми годишна сметка е само 25 евро и то защото лятото беше сухо и се налагаше да поливам градината. Явно водата още не прави икономия.
Но това е на държавно ниво. А понеже белгийците са габровците на Европа, вече измислят как да пестят течности. Изключвам традиционното изтриване с тривка вместо сутрешен душ и ползването на казанчето в тоалетната след n-броя ползване на самата тоалетна. Сега е на дневен ред събирането на дъждовна вода.
Чистя в къщата на белгиец от мароканско потекло с три деца. Тази комбинация от етнос и бройност води до обилно замърсяване. Но аз се старая да поддържам чистота. Миналата седмица обаче забелязах, че колкото и да чистя тоалетната, водата в канала все жълтее. Извиках мароканеца, да види сизифовските ми усилия, а той се хили доволен. „Ела – вика – да ти покажа нещо! И ще разбереш защо е жълта водата.“. Отиваме в задния двор и той гордо сочи една яма от бетон с капак тип „бомбоубежище“, в която се събира дъждовна вода от улуците на покрива. „Договорил съм се със съседа – споделя събеседникът ми – да поема и неговия дъжд. После помпа изтласква водата към сервизните помещения по етажите на къщата.“ Попитах колко е струвало изграждането на съоръжението. Около 5 000 евро. Дано скоро се изплати инвестицията му.
Понеже аз обичам да експериментирам, реших да сложа един леген в моя заден двор и да видя колко вода от валежи мога да събера. За една седмица дъжд напълних половин леген. Колкото котките и гълъбите да пийнат. Да, тук вали почти всеки ден, но на този дъжд по нашия край му викаме „мъгляво росене“. Явно не е дошло още време, водата да прави икономия.
С изхранването обаче икономиите набират инерция. Щандовете на магазините не са така обилно заредени, както преди. Някои продукти се изчерпват прекалено бързо, но не защото купувачите се презапасяват и купуват всичко наред. Просто няма достатъчно количество. Все по-празни колички и кошници минават покрай касите. Аз лично намалих консумацията на месо, а количеството плодове и зеленчуци, които купувам за седмица, е наполовина по-малко от предишната година. Няма да гладуваме – запретнах ръкави и напълних мазата с компоти и туршии. Добре, че навреме научих котаракът да яде туршия.
Но за да разберете колко ошашавени, ненаучени и неготови са белгийците с новите мерки за пестеливо ползване на енергийни източници, ще споделя следното: моя клиентка ме помоли да ходя да гладя и чистя в тях в събота, защото токът нощем и в почивни дни е по-евтин. Странно, че не се е сетила да ми предложи нощна смяна. (За незапознатите ще добавя, че нощен труд и такъв в почивни дни се заплаща двойно.).
И не ми става ясно – токът ли е скъп или моят извънреден труд е евтин, или мадам не може да изчисли как да пести?! Но има полза и от икономиите.
Вече като отивам на работа върху две перални намирам бележки с молба да не пера. Щели сами да пускат пранета на нощна тарифа.
Ей, има шанс да научим белгийците да си шетат сами!
Източник: plovdiv24
