Писателката Жени Тачева за Черешката: В този елитарен сбирщайн пухкавият случайник Манчев не се вписва
Писателката Жени Тачева буквално разкости участниците от тази седмица в „Черешката на тортата“:
Направих си труда тази вечер да изгледам „Черешката на тортата“ и веднага ми стана ми ясно защо съм му обърнала гръб на това кулинарно шоу.
Да видим защо наистина. Някакви хорица без стил и класа, но с огромно самочувствие и претенции плюскат на аванта, а ние трябва да се забавляваме с тази демонстрация на простотия.
Актьорът, единият от участниците беше актьор, за когото признавам си не бях чувала, ядеше като прасе, говореше като водопроводчик-каналджия и се хилеше неконтролируемо, освен когато се опитваше да изглежда важен, прекалено елементарен, за да ми бъде интересен.
Спортистът Дунев с олимпийското самочувствие си беше завършен простак, който се правеше на разбирач, но критикуваше като свекърва, която мрази снаха си и опитваше да изглежда като аристократ, но без особен успех, защото си личеше, че е от простолюдието.
Кристина Димитрова, която схванах коя е едва когато я видях (през цялото време, не знам защо си мислех за Теди Кацарова) не излезе от кожата на квартална тетка, докаросана в бебешко розово и лъскави сандали. Омете всичко бързо и методично като в работнически стол и дори се похвали, кривеше си устните, за да си прочисти зъбите, без да си дава сметка, че срещу нея има работеща камера. Но пък тя бе и най-натурално простовата и добронамерена, което я правеше симпатична.
Най-забавна ми беше претенциозната принцеса с капризно свитите джуки, онази с шестте езика, дето баба й от любов я била къпала в мляко, Ана намкояси. Не му завиждам на момето, принудено да се държи като кралска кукла Барби, въобразявайки си, че това я прави блян за мъжете и провокира завистта на жените. Тя дори помоли камерата да снима оттук, а не оттам, защото този и профил бил по-хубав.
Хора празни и безсмислени, изтъкани от комплекси и напомпани с излишно самочувствие.
И сред тях – Крисия, едно прелестно цвете, което компенсира изгубеното ми време и чието изпълнение ми достави невероятно естетическо удоволствие. Мила, внимателна, гостоприемна, балансираща емоциите на гостите си, с отлични маниери и пестелива откровеност, единствената, която се доближаваше до представата ми за елит, но не го изтъкна нито за миг, единствената, която просто беше на мястото си – истинска наслада за очите.
В този елитарен сбирщайн пухкавият ефирен случайник Манчев просто не се вписва. Който не става, не става. Щом го видя, се сещам за онова, което бил споделил в книгата си (и той ли, бе?), че всичко започнало от един домат, или картоф беше, все тая.
Гласът зад кадър и нелепите му опити да бъде оригинален просто ми дойде в повече. Ако го изключат, предаването само би спечелило. Честно казано, вероятно вече съм твърде възрастна, за да позволявам такъв емоционален кюртаж.
