Пазете се от кучешки паркове: Кучешки паразит е развил устойчивост към всички лекарства
Паразитните малки кръгли червеи анкилостоми са еволюирали, за да избягват всички лекарства, одобрени от американския регулатор на лекарствата, които ветеринарните лекари използват, за да ги убият.
Анкилостомите са един от най-често срещаните паразити, измъчващи животните. Те използват кукички, с които придържат устата си към червата на животното, където се хранят с тъканни течности и кръв. Заразените животни могат да изпитат драматична загуба на тегло, кървави изпражнения, анемия и летаргия, наред с други проблеми.
Сега тези паразити са станали устойчиви на множество лекарства, според ново изследване от Университета на Джорджия.
В момента американските ветеринари разчитат на три вида лекарства, с които да убият анкилостомите, но изглежда, че паразитите са станали резистентни към всички тях. Изследователи от Колежа по ветеринарна медицина към Университета на Джорджия (UGA) за първи път съобщават за товаразвитието през 2019 г., а ново изследване, публикувано наскоро в International Journal for Parasitology: Drugs and Drug Resistance, предоставя по-задълбочено представяне за това къде е започнал проблемът и колко се е влошила ситуацията оттогава.
Яйцата на анкилостоми под микроскоп. Кредит: University of Georgia
За настоящото проучване изследователите се фокусират върху настоящи и бивши състезателни хрътки. Кучешките състезания са особено благоприятни за разпространението на паразита поради пясъчната настилка на пистите, идеално място за размножаване на анкилостоми. Поради условията всички кучета се обезпаразитяват на всеки три до четири седмици.
След анализ на фекални проби от развъдници на хрътки изследователите установяват, че паразитите са силно разпространени в породата. Четири от всеки пет тествани хрътки се оказват положителни за анкилостоми. И тези, които са дали отрицателен тест, вероятно също са заразени, смята Рей Каплан (Ray Kaplan), съавтор на изследването и бивш професор по ветеринарна паразитология в UGA.
Анкилостомите се виждат в червата на починало кученце. Кредит: University of Georgia
Анкилостомите понякога могат да се „скрият“ в тъканите, където не се размножават и не хвърлят яйца, докато инфекцията не се влоши и не изтече в червата на кучето.
Но екипът забелязва нещо може би по-тревожно: че кучетата все още имат високи нива на инфекция с анкилостоми, дори след като са били лекувани за тях.
Изследването бележи първата демонстрация на широко разпространена резистентност към множество лекарства при кучешки паразит, докладвана в света.
Паразитни мутации
В ситуации, в които има много кучета, заразени с много паразити, като например във ферми за развъждане на кучета и приюти, има много повече възможности за паразитите да развият редки мутации, които им позволяват да оцелеят при третиране за обезпаразитяване. Ако обезпаразитяващите средства се прилагат често, новопоявилите се резистентни червеи ще оцелеят и ще предадат мутацията, която им е помогнала да се промъкнат покрай лекарството на тяхното потомство.
При многократно третиране с течение на времето, повечето от чувствителните към лекарствата червеи в приюта или развъдника ще бъдат убити, а резистентните червеи ще преобладават.
Утежнявайки проблема, ветеринарните лекари обикновено не тестват животни след лечение, за да се уверят, че червеите са изчезнали, така че устойчивите на лекарствата червеи остават незабелязани, докато у кучето не се появи тежка инфекция и започне да показва признаци на анкилостомоза.
Изследователите откриват, че почти всички фекални проби са дали положителен тест за мутацията, която позволява на анкилостомите да оцелеят при лечение с бензимидазоли, широкоспектърен клас обезпаразитяващи, използвани както при животни, така и при хора. Въпреки че все още не съществува молекулярен тест за тестване на резистентността към другите два вида лекарства, други видове тестове от екипа показват, че анкилостомите са резистентни и към тези лекарства.
„Има много активна индустрия за осиновяване на хрътки, защото те са прекрасни кучета“, коментира Каплан. „Но тъй като тези кучета се осиновяват, устойчивите на лекарства анкилостоми ще се появят при други домашни кучета.
Анкилостомите са получили името си от подобните си на кукички уста, показани тук под микроскоп. Кредит: University of Georgia
Едно от възможните места за разпространение на потенциално устойчиви на лекарства анкилостоми е и мястото, което много собственици на кучета използват, за да упражняват своите животни: парковете за кучета.
„Лично аз не бих завел кучето си в кучешки парк“, коментира Каплан. „Ако кучето ви хване тези устойчиви анкилостоми, вече няма да е толкова лесно просто да ги лекувате с лекарства. Докато не се появят нови видове лекарства, отвеждането на кучето в парк за кучета трябва да се счита за рискована дейност“.
Последствията
Не е необходимо кучетата да погълнат червеите, за да се заразят. Ларвите на анкилостомите живеят в почвата и могат да проникнат през кожата и лапите на кучето. А женските кучета могат да предадат паразита на кученцата си чрез млякото си.
Ако това не е достатъчно страшно, кучешките анкилостоми могат да заразят и хората.
Инфекцията не се проявява по същия начин при хората, но след като червеите проникнат в кожата, те причиняват червен, много сърбящ обрив, докато проникват под кожата. С нарастването на броя на устойчивите на лекарства червеи те ще представляват и риск за хората.
Преди това лекарите биха лекували пациентите с мехлем, който съдържа обезпаразитяващо средство, заедно с кортикостероид.
„За съжаление, това няма да работи срещу тези лекарствено резистентни анкилостоми“, отбелязва Каплан.
Но надеждата не е напълно изгубена.
Каплан и Пабло Хименес Кастро (Pablo Jimenez Castro), водещ автор на изследването и наскоро завършил докторантура в лабораторията на Каплан, откриват в друго скорошно проучване, че тези кучешки анкилостоми, устойчиви на много лекарства, изглежда са податливи на емдодезид, обезпаразитяващ препарат, който понастоящем е одобрен само за употреба при котки в САЩ. Но употребата на това лекарство за котки върху кучета трябва да се извършва само от ветеринарен лекар, тъй като изисква ветеринарен опит и надзор.
Въз основа на отчасти работата на Кастро, Американската асоциация на ветеринарните паразитолози наскоро сформира национална работна група за решаване на въпроса за лекарствената резистентност при кучешките анкилостомози.
