От 1 януари вдигат заплатите
Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 година, представляваща мотивите към него, и съпътстващите ги документи, съобщава БНТ.
Подготовката на Бюджет 2022 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. стартира с разработването на базов сценарий при действащо законодателство с отразени ефекти от актуализацията на Бюджет 2021 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното обществено осигуряване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.), който беше последващо надграден с нови допускания за някои политики в областта на доходите, осигурителната политика и в социалната сфера.
Параметрите на проекта на Бюджет 2022 са съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, като се отчитат ефектите от временното прилагане на мерки в условия на извънредни обстоятелства, свързани с пандемията.
Настоящата средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.
След временното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 г., която според изчисленията за фискалната позиция се определя като проактивна антициклична, в средносрочен план се предвижда дефицитът по КФП да достигне 5,1% от БВП през 2022 г. (с включени мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП намалява до 2,8% от БВП през 2024 г.
От гледна точка на ограничението на фискалното правило за дефицита по КФП (без отчитане на ефекта от мерките) за целия прогнозен период бюджетното салдо е в рамките на ограничението за дефицит до 3 на сто от БВП, като за 2020 и 2021 г. се наблюдава положително салдо съответно 0,2% от БВП и 1,3% от БВП, а за прогнозния период – отрицателно салдо в рамките на 2,8-2,9% от БВП.
В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от БВП през 2022 г. до 35,7% от БВП през 2024 г.
По отношение на приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2022 г. те са 38,3%, за 2023 г. – 39,3% и за 2024 г. – 39,2%.
По отношение на тенденциите при разходите за периода 2022-2024 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват от 43,4% от БВП до 42,0% от БВП.
За периода 2022-2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните ѝ цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.
Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
С предвидените мерки в политиката по приходите се цели гарантирането на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.
Разходни политики на Бюджет 2022 са, както следва:
Политиката по доходите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2022 г. от 650 лв. на 710 лв., като размерът от 710 лв. ще се запази през 2023 и 2024 г.
За 2022 г. се предвижда увеличение с 5% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения в бюджетния сектор, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които персоналът не е нает на минимална работна заплата.
За 2022 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
Новите моменти по отношение на осигурителната политика са, както следва:
увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период от 3 000 лв. на 3 400 лв.;
увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия период от 420 лв. на 710 лв., до размера на МРЗ, приравнено на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица;
увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за целия период от 650 лв. на 710 лв.;
увеличаване на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата за 2022 г. – 710 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер.
През периода 2022-2024 г. ще продължи изпълнението на политиките в предучилищното и училищното образование, насочени към ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, осигуряването на равен достъп до качествено образование, личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, дигитализация на образованието. Изпълняват се и мерки, насочени към намаляване на неравенствата и насърчаване на социалното включване, мотивация на децата и учениците за образование и усвояване на ключови компетентности.
За предучилищното и училищното образование за 2022 г. са осигурени средства, както следва:
70,0 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища; 38,0 млн. лв. за подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата от задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища; 36,0 млн. лв. за разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишни деца; 123,3 млн. лв. за мерки за предотвратяване разпространението на COVID-19, за предпазни средства и дезинфектанти за училищата и за осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лв. за продължаване на Националната програма „Отново заедно“.
