Освен да рисува картини, Сияна правила и гривни от мъниста, които продавала. Със събраните пари помагала на болни и бедни деца
„Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро! Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата и за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад… не ѝ се карах.“
Така започва поредният емоционален пост във Фейсбук на Николай Попов – бащата на 12-годишната Сияна, която загина при тежка катастрофа преди няколко дни.
Освен да рисува картини, които е мечтаела да продава и да дарява на болни деца, Сияна е правила гривни от мъниста. Имала е и страница в Инстаграм и влагала много любов в това.
„Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5 лв., може би и оставаше левче. С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да помага на болни и бедни деца. Така и си отиде, правейки добро“, продължава разказа си бащата на Сияна.
В фаталния ден имала важна поръчка – да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете – инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи. Преди това е изпращала и на други такива деца.
„Вълнувала се от няколко дни. Било е важно да свърши това. Дядо ѝ, който се прибира от работа в пожарната, не можеше да ѝ откаже. Той живееше за нея….. Качва се на колата. Сяда зад волана. Сияна зад него, баба ѝ до нея на задната седалка… да я пази… Така бдят над нея от бебе… Всички слагат коланите. Дядо е стриктен водач и много внимателен… все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен, когато се вози с него… Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш. За да са заедно… но уви… няма да бъдем никога с нея заедно на този свят“, пише Николай Попов.
„Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях с зигзагообразни движения. Дядо и спира и отбива… да е карал с 40-50 км/ч… С ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално… Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи. Няма да го видя никога вече… Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога… не е било бързо“, описва случилото се бащата на 12-годишното дете.
Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай… диша до входа и там душата ѝ отлита към небето.
„За дядо ѝ се борят колегите му, в началото е в съзнание… иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път… разбрал е, че Сияна, неговото слънце, е пострадала тежко… В това време майка ѝ ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутринта си казах щастлив съм, че сме живи и здрави… Умрях… така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа“, пише Николай Попов.
„Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях. Ще умирам и ще ставам още много време. И аз, и майка ѝ, и всички, които я обожаваме. Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече! Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди! Бъдете будни! Ние сме Сияна“, продължава Николай Попов.
Той отправи апел към цяла България да дойде в 13 ч. в неделя, 13 април – Цветница, пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, за да се „помолим за Сияна и да кажем НЕ на смъртта и убийствата, НЕ на безразличието. Да поискаме право на живот!“
„Нека бъдем с нея и на Лазаров ден. Тя беше и лазарка“, завършва Николай Попов.
