Огромни промени с данъците ни бъркат сериозно в джоба след Нова година
Парламентът прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. „За“ гласуваха 93 народни представители, „против“ бяха 37, а „въздържал се“ – 16.
В мотивите към законопроекта е записано, че се предлага прецизиране на разпоредбите, свързани с ползване на данъчни облекчения за сгради, получили сертификати с клас на енергопотребление, продиктувано от промени в Закона за енергийната ефективност и наредбите по неговото прилагане.
От Нова година влиза в сила сериозна промяна, свързана с данъците у нас. Данъчната оценка на имотите да се актуализира на всеки две години, реши парламентът като прие на първо четене промени в Закона за местните данъци и такси.
Това означава и промяна на данък сгради, тъй като той се определя именно на база данъчна оценка на имота.
Актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради на две години, както и ежегодно актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на земеделски земи, са сред одобрените изменения и допълнения.
Предвижда се още размерът на данъка върху недвижимите имоти да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите, в границите, определените в закона.
Поправките в закона предвиждат още сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност с клас на енергопотребление „A“, ще се освобождават от данък за срок 6 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата. Това решиха депутатите като приеха на първо четене промени в Закона за местните данъци и такси
За сгради, сертифицирани като такива с близко до нулево потребление на енергия, срокът е 10 години.
Сградите, получили сертификати с клас на енергопотребление „В“, „C“ и „D“ по реда на Закона за енергийната ефективност, за които не е упражнено правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти.
Освен това заведенията с оборот до 100 000 лева на година ще плащат патентен данък, който остават в общините.
Данъкът, с който депутатите обложиха с поправки в Закона за данъка върху доходите на физическите лица, гъбарите и събирачите да диви плодове, също ще остава в общините.
Друго предложение е данъкът върху превозните средства по отношение на корабите да се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на корабите, поддържан от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Предлага се въвеждане на образци на заявления и документи, издавани от общините, за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения във връзка с местните данъци.
Предвижда се размерът на данъка върху недвижимите имоти да може да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите в границите, определени в закона.
Предлага се уеднаквяване на размера на оборота на данъчно задължените лица, който размер е едно от условията за прилагане на патентен данък, с размера на прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.
Предлага се въвеждане на патентен данък за юридическите лица, осъществяващи дейност като заведения за хранене и развлечения.
В преходните и заключителните разпоредби се предлага промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане относно непризнаване за данъчни цели на счетоводните разходи за изкупуване на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения.
Депутатите намалиха срока за предложения между първо и второ четене на три дни.
С друго гласуване парламентът намали размера на кешовите плащания от 10 000 на 5000 лв. с промени в данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Решението беше прието със 101 гласа „за“ на ГЕРБ-СДС,ПП-ДБ и ДПС.
Парламентът прие на първо четене да се въведе финансов стимул за подаване на информация за данъчни нарушения – т.нар. донос-бонус, и да се намали прагът на сумите, допустими за извършване на разплащания в брой, от 10 000 на 5 000 лева. Мерките са част от промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които бяха гласувани днес от депутатите.
Подадената информация трябва да съдържа конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества на обща стойност над 100 000 лева.
Предвидено е размерът на възнаграждението за лицата да е 10 на сто от събраните от НАП и/или Агенция „Митници“ допълнителни приходи за бюджета.
Лицето, изпращащо информацията, не трябва да е получило достъп до нея в качеството му на служител в приходната или митническата администрация или служител в държавната администрация с правомощия за извършване на контрол за спазване на нормативни правила и/или за извършване на проверки и/или за установяване на административни нарушения, или в качеството му на свързано лице с такъв служител.
С измененията в ДОПК се въвежда изискване работодателите от ресторантьорския сектор, които предлагат услуги в заведения, категоризирани с две, три, четири или пет звезди, да изплащат възнагражденията на работниците и служителите си задължително по банков път и да разполагат задължително с ПОС терминал.
Дебатите по законопроекта започнаха вчера, като спор предизвика какъв да бъде прагът за разплащания в брой и дали да се въведе т.нар. донос-бонус. От „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“ се противопоставиха на намаляването на кешовите плащания и видяха в тези текстове лобизъм за банките.
Мартин Димитров от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) предложи или да запазят сегашния праг, или ако има намаление, то да е минимално – от 10 000 на 8000 лева. Той посочи, че за последните десет години, в които не е намаляван прагът за кешови плащания, натрупаната инфлация е над 50%, т.е. реалната покупателна способност на тези 10 хиляди лева е спаднала наполовина.
Тошко Йорданов (ИТН) каза, че тогава от партията му ще предложат увеличаване на прага от 10 000 на 15 000 лева заради инфлацията.
Днес лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че също ще предложат увеличаване на границата на кешовите плащания от 10 000 на поне 15 000 лева.
Венеция Нецова-Ангова (ПП-ДБ) посочи, че плащанията в брой оказват влияние на сивата икономика. Според нея картовите разплащания ще помогнат за изсветляване на приходите и попълване на хазната.
