Обединител, ама… не съвсем Борислав Михайлов – гробокопачът на родния футбол
Да, сега е важно всеки да говори ласкаво и да се смирява, някой дори „честити“ нечия смърт, както се изказа един футболен функционер, но това го отдавам на високото налягане на 10 000 м надморска височина. Примерно…
Човек трябва да е директен и да е последователен в думите и действията си, но това никак не е лесно. Някои са по-последователни от обикновено, но и за това ще стане дума.
Та, 31-и март май изобщо не е случайна дата. На нея, но през 2022-а, недоволството на родните футболни фенове се изрази в протест срещу ръководството на Българския футболен съюз, който тогава се управляваше от починалия вчера Борислав Михайлов… 31-и март 2026 година. Недоволството прерасна във временна пътна блокада в София.
Пред централата в Бояна присъстваха представители на няколко клуба – ЦСКА, Балкан Варвара, Спартак София (откъдето в Левски преминават едни от най-големите имена преди доста години), ФК Сините Камъни – Сливен и Странджа Средец. Всички те призоваха за оставката на Борислав Михайлов, а БФС бе замеряна с плодове и предмети от деца от школите, като в резултат на това част от надписа пред централния вход на сградата на счупен.
Да, но там не присъства нито един човек от Левски – родният клуб на Боби М., който с години затриваше нашия футбол и национален отбор, в който той участва през 1994 година по терените на Америка и донесъл ни много радост. Да, беше капитан, ама по неволя. Истинският лидер и капитан беше Христо Стоичков, но заради един скандал с Ники Илиев, за когото наскоро разбрах от един подкаст, че е бил желан от Ливърпул, Барселона и т.н., но…
В онзи 31-и март нямаше хора от Левски, може би заради 40-годишното приятелство, успяло впоследствие да забие още един пирон в ковчега на българския футбол.
Постоянно пияният и с ехидна усмивчица Борислав Михайлов успя да обедини и левскари, и цесекари. Но срещу себе си! Да, това наистина го умеят малко хора, но той успя. Перуката, както го наричаха подигравателно навсякъде у нас, променяше стадиони и градове на квалификации, измисляше всевъзможни простотии (заедно с УЕФА, разбира се!), за да не усети народната любов.
16 ноември 2023 година. Така се стигна и до масовия протест – поредният срещу БФС и управниците му, но за жалост се превърна в кървав. За голямо съжаление фенове от различни футболни клубове се стекоха в центъра на столицата, за да поискат оставката на Борислав Михайлов и неговите колеги по време на европейската квалификация България – Унгария (2:2).
Тогава беше изпратена жандармерията, водните оръдия и жива сила срещу хората, срещу народа, който боготвореше преди няколко десетилетия Боби Михайлов, Данчо Лечков и Емо Костадинов, който по това време бяха в ръководството на централата.
Останалите от „златното поколение“ ги нямаше, просто защото не се облажиха от властта. Та, ултраси, след като бяха провокирани, започнаха да мятат бомби, ракети, павета, колчета и всякакви други предмети срещу органите на реда.
Останалото е история.
Но историята трябва и да се помни, защото без нея няма бъдеще. Бобката, който никога нямаше да вземе властта, ако неговият предшественик Иван Славков – Батето, не беше решил точно това, се превърна най-корумпирания и нагъл управник в историята на БФС.
Да, Михайлов беше класа, както в един период на терена, въпреки че многократно фаворизиран пред вратари като Джони Велинов и Илия Вълов (също вече покойници), така и в управлението, но за много кратно време той се опле като пиле в калчища и реши, че защо трябва да гради нещо, когато може да си порка от сутрин до мрак, да си гледа живота и да нехайства. Ах, да, и да прибира и усвоява средства с останалите от пасмината в Бояна.
Разбира се, че президентската функция е политическа и че е неизбежно в даден момент властта да те използва когато и както прецени. Е, нормално е, когато с протекциите на различни пратии ти си сложен на върха в йерархията на родния футбол. След това връщаш ресто и изпълняваш мокри поръчки.
И точно тук е моментът да се помни по какъв начин Лудогорец влезе в „Б“ група, за да бъде тикнат разградския клуб (впоследствие превърнал се в тумор, създаден от братя Домусчиеви и не без подзкрепата на властта) и до елита, а преди това как беше отнет лицензът на ЦСКА, като „армейците“ бяха запокитени при аматьорите заедно с Локо София, и то за смешни задължения.
Разбира се, отново под натиск, как накараха Гриша Ганчев и „червените“ да прескочат втория ни ешелон и да бъдат върнати в Първа лига, за да „берат плодовете“ и подигравките на останалите. Да, това не се забравя!
Както и не се забравя колко пъти се помагаше по един или друг начин на любимия му Левски, как се измисли „временен/служебен лиценз“ и т.н.
Сега бившите национали от САЩ`94, които са сред живите, но за съжаление изпратиха към оня свят някои свои съотборници, начело с Димитър Пенев, говорят какъв лидер бил, какъв вратар и какъв обединител бил Борислав Михайлов.
Да, „обединител“ (умишлено в кавички), но не съвсем.
Историята помни. Ние също трябва да помним и да не сме късопаметни, като едни други. Те си знаят кои са…
