Нова прогноза: Времето на Европа да се подготви за войната с Русия се скъсява до 2027 година
Русия може да е готова да започне нови атаки по източния фланг на НАТО още през 2027 г., ако тази година бъде договорено прекратяване на огъня в Украйна, твърди мозъчен тръст за сигурност.
Международният институт за стратегически изследвания (IISS) заяви, че ангажиментът на Владимир Путин да принуди руската икономика и индустрия да се подготвят за война означава, че Москва може да преструктурира силите си за нов конфликт в рамките на две години.
Докладът е изготвен въз основа на предположението, че по-късно тази година ще бъде договорено прекратяване на огъня в Украйна и че САЩ под ръководството на Доналд Тръмп могат да се изтеглят от НАТО или да намалят американското военно присъствие на континента, за да се префокусират върху възприеманата заплаха от Китай.
„Европейските съюзници вече не могат да приемат, че САЩ ще предоставят необходимата военна подкрепа за защита на континента от руска агресия“, се казва в доклада. „Ако американските сили се оттеглят от средата на 2025 г., прозорецът на уязвимост за Европа ще се отвори бързо. Европейските съюзници не само ще трябва да заменят основните американски военни платформи и човешки ресурси – последните се оценяват на 128 000 войници – но и да се справят с недостига на космически и разузнавателни средства, наблюдение и разузнаване във всички области.“
Русия, за разлика от това, „би могла да бъде в позиция да представлява значително военно предизвикателство за съюзниците от НАТО, особено за балтийските държави, още през 2027 г.“, се посочва в доклада.
Докладът на IISS повтаря опасенията, изразени в неотдавнашен доклад на мозъчния тръст RAND, който посочва, че Кремъл вероятно ще поддържа икономика във военно време и способност да засили усилията за военно възстановяване дори след като бъде договорено прекратяване на огъня в Украйна.
„След като (войната в Украйна) приключи, този преход към икономика във военно време и съпътстващите го ефекти върху сектора на отбранителната промишленост ще бъдат трудни за обръщане, без да се провокира обратна реакция. В резултат на това руските лидери може да решат да продължат с постоянната милитаризация на руската икономика дори след края на войната“, предупреждава докладът, озаглавен „Руските военни след Украйна“.
Това се случва, след като Ед Арнолд, старши научен сътрудник по европейска сигурност в Кралския институт на обединените служби, заяви пред MailOnline, че политиците на Запад не могат да си позволят да приемат, че имат години, за да се подготвят за конфликт с Русия.
„НАТО е отбранителен съюз и няма да предприема никакви офанзиви в Русия, така че всеки конфликт ще се проведе въз основа на руски условия“, каза Арнолд. „Това, което Москва би се опитала да направи, е да започне операция в малък мащаб, за да завземе част от територия на НАТО и да я задържи. Това би поставило НАТО в трудна позиция по отношение на това как да реагира, дали това би отговаряло на условията по член 5. Ако сте Путин, ще искате да направите това, когато имате президент на САЩ, който в най-добрия случай е амбивалентен към НАТО. Притеснявам се за политиците, защото те казват, че Русия няма да е готова за друг мащабен конфликт в Европа в продължение на няколко години. Но утре може да се случи нещо, което може да е инцидент или грешна преценка, която да предизвика много по-широк конфликт.“
Тази обезпокоителна перспектива трябва да се вземе предвид, особено като се има предвид, че войната в Украйна се е превърнала в централна тема в руското общество, икономика и политика.
Докладът на RAND, в който са интервюирани няколко висши служители по отбраната в две от балтийските страни-членки на НАТО – Литва и Естония – подчертава, че за разлика от европейските демокрации, военната мобилизация на Русия не се влияе от избори или обществено несъгласие. Русия действа „според правилата на военното време“ с „24/7 производство за отбрана“, се казва в доклада. А единият експерт обяснява:
„Ако Русия реши да се преструктурира, а тя ще… Русия не се тревожи за следващите избори и ще жертва здравеопазването и други социални помощи, за да пренасочи ресурси към военно преструктуриране… В Русия „войната се превърна в политическа система“.“
Авторите на доклада на RAND заключават, че икономиката и индустриалната база на Русия са се променили, за да гарантират, че въоръжените ѝ сили могат да поддържат голям конфликт за неопределено време. Дори след края на войната в Украйна, усилията на Москва за възстановяване и укрепване на армията си вероятно ще продължат с бързи темпове – неудобна реалност, която САЩ и Европа трябва да вземат предвид.
„Необходимостта от увеличаване на производството на отбранителна техника в резултат на войната в Украйна може всъщност да доведе до по-продуктивна и по-квалифицирана отбранителна индустриална база“, се казва в доклада. „Процесът на възстановяване на Русия не бива да се разглежда като имащ добре определена начална точка и ясна крайна дата. По всяка вероятност усилията на Русия за възстановяване ще бъдат непрекъснат процес през следващото десетилетие, може би и по-дълго… Дори ако Русия не успее да постигне заявените си цели за възстановяване в периода след войната в Украйна, тя все пак може да реши да започне нов конфликт. Това означава, че Съединените щати и НАТО трябва да предвидят необходимостта от планиране за противодействие на частично възстановена руска армия.“
Спекулациите относно европейската отбранителна готовност идват, след като външните министри на НАТО в четвъртък обсъдиха американското искане за масово увеличаване на инвестициите в отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт през следващите седем години. На разговори в Анталия, Турция, генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че са необходими повече инвестиции и военно оборудване, за да се справим със заплахата, породена от Русия и тероризма, но също и от Китай, който се превърна във фокус на загриженост на САЩ.
„Що се отнася до основните разходи за отбрана, трябва да направим много, много повече“, каза той.
Рюте също така подчерта, че след като войната в Украйна приключи, Русия може да възстанови въоръжените си сили в рамките на три до пет години, въпреки твърдението на IISS, че силите на Москва биха могли да бъдат готови за атака още през 2027 г.
Дебатът за разходите за отбрана се разгорещява преди срещата на върха между Тръмп и неговите колеги от НАТО в Холандия на 24-25 юни. Резултатите от тази среща биха могли да определят курса за бъдещата европейска сигурност, включително тази на Украйна.
През 2023 г., когато пълномащабната война на Русия срещу Украйна навлезе във втората си година, лидерите на НАТО се съгласиха да изразходват поне 2% от БВП за национални бюджети за отбрана. Досега 22 от 32-те държави членки са го направили. Новият план за разходи, който се разглежда, е всички съюзници да се стремят към 3,5% от БВП за своите бюджети за отбрана до 2032 г., плюс допълнителни 1,5% за потенциално свързани с отбраната неща като инфраструктура – пътища, мостове, летища и морски пристанища.
Въпреки че двете цифри се равняват на 5%, отчитането на инфраструктурата и киберсигурността би променило основата, на която НАТО традиционно изчислява разходите за отбрана.
Седемгодишната времева рамка също е твърде дълга, според литовския външен министър Кястутис Будрис. Той призова партньорите си от НАТО да постигнат инвестиционните цели по-бързо от целта за 2032 г., „защото виждаме темпото и скоростта, как Русия генерира силите си сега, докато говорим“.
През последните седмици възникнаха нови опасения относно военната позиция на Русия, когато се появиха сателитни снимки от Planet Labs, показващи струпване на сили само на километри от финландската граница.
Изображенията изглежда показват доказателства, че Москва установява места за настаняване на войски, самолетна инфраструктура и други нови съоръжения в ключови военни бази близо до източния и северния фланг на НАТО.
Доклад на финландското правителство, цитиран в новинарския вестник Iltalehti през декември, посочва, че Хелзинки разглежда атака срещу Финландия, Норвегия, Швеция и балтийските държави като възможна.
„Русия засилва военното си присъствие и дейности в северозападната си посока във всички оперативни среди възможно най-бързо“, предупреждава докладът.
Източници от НАТО, които са говорили с вестника, съобщават, че Москва е репетирала атака срещу източния фланг на блока и е очертала оценка на заплахата къде може да бъде насочена атаката.
Координирана атака с участието на редица руски части може едновременно да удари норвежкия бряг, южната част на Финландия и региона Лапландия, шведския остров Готланд и дори да нахлуе в Естония, Латвия и Литва, цитират източниците. Но експерти предполагат, че Путин е по-вероятно да избере маломащабни атаки, предназначени да дестабилизират НАТО политически, тъй като блокът би бил принуден да прецени рисковете и разходите от навлизане в пълномащабна война за малка част от територията.
През 2017 г. Москва проведе седемдневни военни учения с кодово име операция „Запад“, които ефективно симулираха атаки срещу източноевропейски държави. Маневрите, в които участваха около 100 000 войници според някои западни оценки, както и хиляди бронирани машини, имаха за цел да превземат измислената държава Вешнория – с терен, подобен на балтийските държави.
„Руснаците не са се отказали от плана си за атака, но искат да го приложат след войната в Украйна“, каза източник пред Iltalehti. „Според нашата информация, планът все още съществува и руснаците не са се отказали от желанието си да го приложат.“
Описвайки подробно евентуален боен план, подобен на това, което Москва репетира по време на учения, източници от НАТО твърдят, чеРусия може да атакува западните си съседи по суша, море и въздух. Това може да включва изпращане на десантни сили във финландска Лапландия, където те биха могли да се опитат да установят буферна зона и да завземат стратегически места като летище Ивало.
Москва би могла също да започне въздушна атака от полуостров Кола и да изпрати десантни войски в южната част на страната. Ракети биха могли да бъдат насочени и към Хелзинки, твърдят анализите.
Руските сили биха могли също да започнат атака срещу шведския остров Готланд и да се опитат да пробият в Естония и Латвия. А пробив в Литва вероятно би имал за цел да превземе и осигури буферна зона около Сувалкския коридор – смятан за най-вероятната цел от много експерти – за да свърже Русия с нейния милитаризиран анклав Калининград.
Тази оценка на заплахата, разглеждана от експерти като най-лошия възможен сценарий, обаче се основава на разузнавателна информация и къде в момента са базирани подразделения на руската армия. Арнолд от RUSI заяви, че такава мащабна операция би разпръснала твърде малко силите, с които Русия разполага.
„За Русия би било много трудно да организира по-широка атака срещу множество цели по северния и източния фланг на НАТО“, каза той пред MailOnline. „Но съществува значителна вероятност за по-малка, по-целенасочена операция, организирана от Русия срещу НАТО, която е предназначена да го победи политически. Това би поставило НАТО в трудна позиция по отношение на това как да реагира, дали това би отговаряло на условията по член 5 и т.н. Това е единственият начин, по който биха могли да се опитат да атакуват НАТО. Руският сценарий може да бъде толкова малък, колкото да се навлезе в пропастта и да се завземат няколко мили територия, разширявайки пропастта с няколко мили от всяка страна. Това би могло да посее разделение и раздор в НАТО – от една гледна точка, това е военно нахлуване на територията на НАТО, която трябва да бъде защитено – но ще има и хора, които ще се питат дали искаме да рискуваме война с ядрена сила за толкова малко парче земя.“
Арнолд каза, че този вид операция в малък мащаб е „вероятно“ да се проведе, но не изключи избухването на конфликт в по-голям мащаб. Той посочи, че преди 2022 г. „мнозина биха казали, че пълномащабна Украйна е глупава, но Путин все пак я предприе“.
Миналия месец заместник-началникът на отбраната на Финландия, генерал-лейтенант Веса Виртанен, предупреди, че действията на Русия на границата предполагат, че Кремъл „умишлено тества единството на НАТО“, за да види дали това ще задейства член 5 – клаузата за колективна отбрана на алианса.
В интервю за германския вестник Welt, Виртанен заяви, че Русия е тествала член 5 с хибридни военни тактики, включително кибератаки и масова трансгранична миграция, и сега изгражда ново оборудване за разполагане на руски войски по границата си.
„По време на войната имаше около 20 000 войници и около четири резервни бригади, сега виждаме, че Русия изгражда нова инфраструктура и веднага щом може, повече войски в този регион“, предупреди Виртанен.
Майор Юха Кукола, професор в Националния университет за отбрана на Финландия и бивш командир на взвод във финландската армия, посочи важен индикатор за руската готовност в предупреждение в края на миналия месец.
„Ако ги видите да строят нови железопътни линии или да ремонтират стари, би било добре да започнете да обръщате внимание“, каза той.
Последните сателитни изображения изглежда показват инфраструктура за превозни средства и обновени авиобази. Наскоро построени складове се виждат в Петрозаводск, на около 100 мили от финландската граница, които експертите предполагат, че са складови помещения за бронирани машини. В Каменка, на около 56 километра от финландската граница, от февруари насам са поставени над 130 военни палатки, способни да поберат около 2000 войници. Няколко хеликоптера са паркирани в местата за пистата, която се намира на 110 мили от финландската граница и на по-малко от 70 мили от Норвегия.
Междувременно в Оленя, на около 90 мили от Финландия, се твърди, че авиобазата е напълно активна, като руски бомбардировачи са разположени там и извършват нападения срещу цели в Украйна, според Киев.
Докато по-голямата част от руските сили в момента са концентрирани в Украйна, се твърди, че Путин насочва вниманието си към възстановяването на силите в северозападната част на Русия. Кремъл планира да построи нов армейски щаб в град Петрозаводск, на около 100 мили от финландската граница, който ще може да контролира десетки хиляди войници през следващите години.
Източници от НАТО съобщават, че Москва може да събере офанзивни сили от 600 000 войници близо до финландската и балтийската граница, като редиците им потенциално биха могли да бъдат подсилени от войски, завръщащи се от фронтовата линия, след като войната в Украйна приключи.
Иън Бонд, заместник-директор на Центъра за европейска реформа, заяви пред BBC, че дори ако в Украйна бъде договорено пълно прекратяване на огъня, е малко вероятно агресията на Путин да бъде намалена.
„Никой с всичкия си разум не иска да мисли, че европейска война е отново зад ъгъла. Но реалността е, че все повече служители на европейското разузнаване ни казват това“, каза той. „Независимо дали това ще се случи след три, пет или десет години, това, което казват, е, че идеята, че мирът в Европа ще трае вечно, вече е нещо от миналото.“
Руслан Пухов, директор на московския Център за анализ на стратегии и технологии, предупреди:
„Когато войските се върнат от Украйна, те ще гледат отвъд границата към страна, която смятат за противник. Логиката на последното десетилетие показва, че очакваме известен конфликт с НАТО.“
В реч пред Сената на САЩ миналия месец генерал Кристофър Каволи, командир на американските сили в Европа, заяви:
„Руската армия се възстановява и расте с по-бързи темпове, отколкото повечето анализатори очакваха. Всъщност руската армия… днес е по-голяма, отколкото беше в началото на войната.“
Разходите за отбрана на Русия са се увеличили до 6% от БВП тази година – в сравнение с 3,5% при избухването на войната в Украйна през 2022 г.
НАТО, изправен пред заплахи за съкращаване на финансирането и обвинения в безплатно ползване от президента Тръмп и неговите служители, обеща, че ще „увеличи“ приноса си към глобалната сигурност, тъй като руската заплаха надвисва. Военният алианс продължи напред с повишаването на бойната си готовност с интензивни военни учения по източния си фланг през последните години, включително ежегодните учения DEFENDER, които в момента се провеждат в региона.
В Южна Финландия, според съобщенията, армията е практикувала взривяване на мостове в случай на нашествие.
На фона на войната в Украйна, Путин заяви, че целта му е да възстанови всички „исторически територии“ на Русия и се сравни с Петър Велики – царят, който е водил война срещу Швеция. Като се има предвид как Москва е провела кампанията си в Украйна, докладът на финландското правителство се твърди, че предупреждава, че атаки срещу цивилното население не са изключени.
„Русия показа в Украйна, че е готова да използва мащабна военна сила срещу жизненоважни цели на обществото и цивилното население, за да постигне политическите си цели“, се казва в него.
Доклад на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND) от март предупреждава, че Путин се готви за конфликт с НАТО.
Според оценката на BND, Русия може да е напълно готова за „мащабна конвенционална война“ до 2030 г.
„Русия вижда себе си в системен конфликт със Запада и е готова да осъществи своите империалистически цели чрез военна сила, дори отвъд Украйна“, гласи оценката.
Присъединяването на Финландия към НАТО на 4 април 2023 г., което разшири границата на алианса с Русия с над 800 мили, предизвика гняв в Москва. В отговор на присъединяването на руския съсед към блока, Путин обяви създаването на „Ленинградски военен окръг“ близо до финландската граница и разполагането на допълнителни военни части в района.
Миналия месец бившият руски президент предупреди, че най-новите членове на НАТО вече са потенциални цели за ядрен отмъщение, ако Москва реши.
Дмитрий Медведев, който се самоопредели като един от най-отявлените антизападни ястреби на Русия, изглежда имаше предвид Швеция и Финландия, последните две страни, присъединили се към западния военен съюз. Ако възникне конфликт, ядрените оръжия няма да бъдат изключени от обсъждането, съобщи държавната информационна агенция ТАСС.
„Необвързаният статут им даде [на Финландия и Швеция] определени международни привилегии, предвид геополитическото им положение и много други фактори“, каза Медведев. „А сега те са част от враждебен към нас блок, което означава, че автоматично станаха цел за нашите въоръжени сили, включително потенциални ответни удари и дори ядрения компонент или превантивни мерки в рамките на военна доктрина.“
Миналата седмица Москва също предупреди Великобритания да не разполага „коалиция на желаещите“ в Украйна, заявявайки, че това може да доведе до Трета световна ядрена война.
