Ние сме роби на чиновниците! Забравете и Румен Радев да ореже администрацията, не и по начина, по който обещава да го прави
Преди 36 години, когато комунизмът уж си отиваше, бюрократ беше една от най-тежките обиди. Не за друго, но членство в БКП и мек стол (плюс мек гръбнак) зад бюро при стария режим гарантираха безоблачен живот, окъпан в благодат.
36 години по-късно бюрократ вече не е обида, даже се съмнявам, че по-младите читатели знаят какво е. Но членство в партията на власт (или поне нейната подкрепа) и мек стол зад бюро пак гарантират безоблачен живот, окъпан в благодат. До степен, че дори уж революционните джензита мечтаят за държавна работа и се чудят как да се доредят до нея. А реално работещите българи продължават да страдат под робството на чиновника.
И ако се надявате, че сега, като има най-сетне стабилна власт, тя ще съкрати администрацията – както обещава, имам лоша вест. Тази реформа в администрацията, за която заговориха премиерът Румен Радев и министърът на финансите Гълъб Донев, я забравете. България е поробена от чиновници и няма политик на планетата, който да може да промени това. Или поне наистина да поиска да го промени, а не да имитира дейност и говорене.
През тези 36 години няма правителство, което да не е говорило за реформа на администрацията и което да не ни е оставяло накрая с повече чиновници, отколкото сме имали в началото на управлението му. За да стигнем до момента, в който чиновниците в България надхвърлят 140 хил. души. А целият бюджетен сектор вече устойчиво е почти 600 000 човека, чиито заплати реално се изкарват и плащат от работещите “извън държавата”.
Да, в бюджетния сектор влизат и учители, и лекари, и военни, но също така и прокурори и съдии, че дори пресрочилият с години мандата си Висш съдебен съвет със заплатите от по 7 хил. евро. Някой да помни да са свършили нещо значимо за обществото? Вероятно не, както и едва ли някой помни какво значимо са свършили главни секретари и директори на дирекции в администрацията, които
вземат повече и от член на ВСС
Реално единственият период, в който е имало вероятно някаква реформа в администрацията, е 1997-2005 година. Началото бе положено от Марио Тагарински, който бе министър на администрацията в правителството на Иван Костов. И тогава бе направен първият и единствен истински одит на администрацията и бяха позакрити някои излишни структури. Въведе се и чисто нов закон за администрацията. Резултатът бе, че 2001 г. имахме 88 хил. чиновници при население от 7,9 млн. души. Следва правителството на Симеон Сакскобургготски и неговия министър Димитър Калчев, при които облагите за държавните служители започнаха да нарастват – 10 заплати при пенсиониране, защита от уволнение, пари за дрехи и какво ли още не. И мандатът приключи със 122 хил. чиновници.
Последва леко намаление до 118 хил. чиновници, след като Николай Василев като министър на държавната администрация започна “въвеждането” на електронното управление, което и до днес си е на етап въвеждане, ако изключим скандалите с флашките на машините – те са си реални.
Доста по-ефективен бе като финансов министър Симеон Дянков. Неговата “постна пица” реално прогони доста чиновници от държавната маса и ги принуди да търсят по-добро заплащане в частния сектор. Просто тогава заплатите на чиновниците бяха замразени, а въпреки финансовата криза тези в частния бизнес нарастваха. Реално обаче, въпреки че Дянков имаше смели идеи, включително да разкара поне 3 министерства от София, нищо от тях не се случи.
И след това започна разгулът – при Пламен Орешарски, при втория и третия кабинет на Бойко Борисов, да не говорим, че при Кирил Петков и “сглобката” само се създаваха нови структури.
И чиновниците растяха, а след като Асен Василев им наду заплатите, администрацията дори започна да краде най-добрите кадри на частния бизнес. Като паралелно продължи през всичките тези години да си държи празни щатове, за да може от тях да си раздава бонуси – все пак на книга това са спестени пари.
Между другото административните структури в България са над 500, и то без да броим общините. Едва ли някой е наясно какво точно правят толкова ведомства.
Тук вече се появи Гълъб Донев с обещанието да намали разходите за персонал на администрацията с 10% и да замрази автоматичното увеличение на заплатите. Ура, ако още на следващия ден вицепремиерът Донев не беше уточнил, че това не важи за полицаи и военни. Но пък все пак ограниченията щели да важат за чиновниците в МО и МВР.
После пък последва уточнението от премиера Румен Радев, че тепърва щял да се прави анализ
как да се реформира администрацията, за да не пострадал административният капацитет. Зад тия последните две думи никой не знае какво точно стои, но са дежурното заклинание защо са ни нужни още чиновници и трябва да вземем да им отделим още пари да се множат. Но отново нито дума за мерките, които се знаят от години, но на никого не му стиска да ги извърши.
А те са прости:
1. Край на всякакви привилегии в заплащането. Чиновниците да почнат да си плащат осигуровките така, както това правят останалите работещи. И то без преди това да получават компенсация в размера на осигуровката към заплатата. Ако не им харесва, моля, частният бизнес има нужда от кадри.
2. Моментално закриване на общата администрация. Едно малко централно звено може да изпълнява счетоводни и юридически услуги за всички ведомства.
3. Съкращения в министерствата, а където има нужда, щатовете да се прехвърлят към изнемогващи агенции като ГИТ, АСП, КЗК или КЗП.
4. Всички чантаджии в МО и МВР се лишават от специалните облаги като 20 заплати при пенсиониране и какво ли още не. Като не носят униформа и оръжие, нямат нужда от специални облаги. Ако не им харесва, могат да си потърсят работа в частния бизнес, ама едва ли.
5. Поне 20% намаление на полицията. В момента са над 420 полицаи на 100 000 души население. А огромните заплати, които им даде предната власт, напълни полицията с доста некачествен материал. Ефект никой не вижда нито по улиците, нито в борбата с престъпления.
6. Окрупняване на областите. На населението, с което разполага България, 28 области, всяка със своя администрация, е прекалено голям лукс.
7. Закриване на общините, които не разполагат с достатъчно население, за да са самостоятелни. Очевидно местното самоуправление с нищо не е допринесло за развитието на тези населени места.
8. Функционален анализ на администрацията.
Ако една дейност не е достатъчно важна, тези услуги могат да се предоставят и от частници на нещо като концесия. При всеки случай ще е по-евтино от издръжката на стотици чиновници.
Тези мерки не са нови. Препоръчвани са през годините многократно, последно ги обяви Фискалният съвет. И
А нито премиерът Радев, нито финансовият министър Донев, за съжаление, не дават засега вид, че възнамеряват да ги последват.
В крайна сметка чиновниците не са само разходи, това са и човешки съдби или – както би казал циникът – най-важните гласове на изборите. По-важни дори от тези на ромите.
