Нешка Робева: Крадците, простаците и невежите трябва да бъдат изгонени от властта
Днес легендарната Нешка Робева живее основно в село Трудовец, пише книга, радва се на природата и простичкия живот. Ето какво сподели за себе си и мнението й за нестихващите социално-икономически предизвикателства, в които живеем, специално за „Марица“ ненадминатата треньорка и хореограф.
Интервю на Маргарита Благоева
– Г-жо Робева, с какво се занимавате в момента? Имате ли все така бурна обществена заетост?
– Съвсем спокойно може да се каже, че каквото било – било. В момента съм пенсионер на свободна практика. Занимавам се с много работи и избягвам да поемам задължения. Градината, котките и кучетата, галерията, музея, книгата и т.н. …
– Споменахте, че пишете книга. Бихте ли споделили за какво ще бъде и кога се очаква да излезе от печат?
– Ако трябва да бъда по-точна, пиша тази книга от 6 години. Както казват старите хора – пиша, бриша и повтарям. Преди повече от 40 г. леля Ванга ми я поръча. Дълго време не я започвах, а след това пишех и спирах. Мислех, че не мога, а и кого ли го интересуват минали успехи в спорта. В последните четири години съзнанието ми е толкова заето с войната в Украйна, че просто нямам сили. А и всичко, което става у нас… Тази омраза, отрицание, негативизъм! Впрочем сега разбирам каква книга трябва да напиша. Не мемоари или възхвала на успехи, а страници, в които да отразя времето, в което съм живяла, изучила, работила, печелила и губила. Мисля, че сега съм горе-долу готова.
Заставям се всеки ден да пиша – пък ако ще след това всичко да изтрия. Когато виждам как прощъпалници ми обясняват как съм живяла и какво е било, как безсъвестно, дори безсрамно, се променя историята ни, се чувствам задължена да кажа истината. Пък ако някой се интересува – да чете!
– Участвахте в Международна среща събор за единение на будните, готовите и осъзнати българи. Срещате ли такива, смятате ли, че са повече в последните години?
– Да, може да се каже, но за съжаление, това не са млади хора. Будните са в по-голямата си част възрастни хора, които вече нямат нито тези сили, нито енергия, за да могат да направят съществени промени, още повече че те често са осмивани, сочени с пръст като ретроградни. И съответно не могат да поведат младите хора, защото липсва авторитетът. Неприятно ми е да го констатирам и още по-тъжно да го кажа, но унизителното неглижиране, унищожаването на българското образование доведе до високо самочувствие у младите без всякакво покритие. Няма как да отвориш очите на слепеца…
– Простащината и агресията вземат връх в политиката у нас. Какъв е коментарът Ви по темата?
– Да, така е, нищо не може да се очаква от хора, обвити в мантията на простащината, единствено агресия. За съжаление, на тях се дава трибуна, дава се рупор… От тях не може да се изисква национална отговорност. Те покваряват и младите. Те са тези, които убиват бъдещето на България и народа ни. Впрочем какво друго можем да искаме, като ние ги избираме. Ние им даваме сила и власт.
– Какво бъдеще за родината ни виждате?
– Едно-единствено – или ще бъдат изгонени крадците, простаците и невежите от властта и ще го направят събудените, или България ще остане да съществува само като географско понятие…
– Какво Ви радва днес?
– Радва ме всичко, което е истинско. Радват ме природата, животинките, децата. Най-вече децата!
– Как се чувствате на село? Липсват ли Ви градът и динамиката?
– Живея много по-динамично, едва ми стига времето. Градът?! Не, градът ме отблъсква. Отдавна съм си свършила работата в града. Или поне така мисля. Няма с какво да ме привлече градът, особено София. Като че ли точно в София е концентрирана най-черната енергия.
София – един от най-зелените и чисти градове, се е превърнал в кочина. С безмозъчното застрояване и с липсата на всякакво планиране София заприлича на огромно бунище. Скоро видях лозунг – „София не е Москва“. Тези активисти от поколението на „Zомбитата“ били ли са там, видели ли са Москва? Бих казала, че Москва е най-чистият и озеленен град, с прекрасни 6-лентови пътища, със санирани сгради. Бих казала това е „най“, ако само преди два месеца не бях в Пекин. Там, където не се занимават от сутрин до вечер с това да кълнат комунизма, са ни изпреварили и нас, и света със светлинни години… София в момента най-много отговаря на описаното в тъжната поезия на Смирненски: „Ти целият скован от зоба си, о, шумен и разблуден град“…
– Как поддържате здравето и енергичността си?
– Здравето и енергията са взаимно свързани, но са и Божа работа… Работя. От ранна пролет до късна есен се занимавам със зеленчуковата градина, опитвам се и да консервирам, където непрекъснато греша, по-честно е да кажа, където се провалям.
– Каква е тайната и ритъмът Ви на живот?
– Няма тайни. Започвам деня с чаша топла вода – навик от години. Съвсем лека закуска, обикновено не закусвам, но се заставям заради лекарствата. Завивам се добре и се качвам в „аквариума“, малка остъклена тераска на къщата ми. Там не отоплявам, сядам, пия си кафето и се наслаждавам на невероятната красота, която ме заобикаля. Знам, че може да изглеждам смешна, но вярвайте, възторгът ми е несдържан. Във всички сезони съм оградена с тази изключителна, непретенциозна, не напудрена Божия красота!
Не гледам телевизия, но се интересувам какво става в нашия подивял свят. Търся различни канали, за да се сдобия с що-годе обективна информация… Буквално боледувам от всичко, което никой от нашето поколение не е очаквал, но се случва. От непрекъснатите убийства, от абсолютното обезценяване на човешкия живот. От настъпващата посредственост, съвкуплението <210> с невежеството и армията опростачена тълпа, в която се превръщат народите… Чета и пиша. Сега се заставям да го правя ежедневно. Не съм на 18, наближавам 80 години! Трябва да се организирам и да не се бавя.
Чета всички намерени книги от онова време, защото са минали толкова много години… Не преяждам, защото ме мързи да готвя. Хапвам нещо и понеже ако все пак сготвя, го правя рядко и как да е, не ми е вкусно. Как да преяждам? Особено по постите се храня с препечена филийка, малко олио, сминдух. Напълно достатъчно. Повишената кръвна захар ме принуждава да не злоупотребявам със сладкото. Ами, горе-долу природата се грижи за мен. Сега всеки ден се заричам да правя поне половин час разходка и все не се наканвам. Сутрин правя кратко раздвижване и то толкова кьопаво, че започвам да се смея сама на себе си…
– Преди години се казваше: „При Нешка няма грешка“. Вие самата имате ли грешки в живота, които Ви е трудно да приемете?
– Вижте, аз съм доста самокритичен човек, колкото и да не изглежда така. Има грешки и грешки. Има и такива, от които не мога да се отърва. Опитвам се, дори се заставям да не се връщам към тях. Грешки? Да, имам грешки. Сега се старая да не греша.
– Какви са спомените Ви за Вашето детство – от дома, от семейството?
– О, на тази тема мога да говоря дни и нощи. Имах невероятно детство. Да! Наистина невероятно. Бях оградена от толкова много обич. Бях пакостлива, луда за 100 деца, свободна… Имах щастливо детство, което няма нищо общо с това на презадоволените и разглезени съвременни деца.
– Какво Ви даде и отне този спорт, а и работата Ви като треньор?
– Спортът само ми даваше. Дори болките от травмите, съдийските ощетявания, загубите, неблагодарността, оклеветяването… Всички негативни последствия или случки приемам като уроци или изпитания. Успехите, славата, известността, възможностите, съблазните, които дават те, приемам като още по-големи изпитания, на които трябва да устоявам. Това не ме е затруднявало никога.
– Известно е, че бяхте от близкото обкръжение на леля Ванга. Какво Ви донесе общуването с нея?
– За мен това бе привилегия и благословия. Колкото повече време минава, толкова повече разбирам, че съм била облагодетелствана. Но и след като съм била допусната и облагодетелствана от това общуване, трябваше да приема и задълженията. А те, вярвайте, не са нито малки, нито могат да бъдат пренебрегвани.
– Много ли са вече нейните пророчества (лични и за страната ни), които се сбъднаха?
– Да, много са. И много от казаните пред мен се сбъднаха. Мисля да опиша срещите и разговорите с леля Ванга в книгата, която, дай боже, да мога да напиша. Леля Ванга бе мъдра жена. Уверено твърдя, че тя бе дар не само за България, а и за човечеството. Един от големите Учители на човечеството…
– Кой е движещият Ви „мотор“ в живота и до днес?
– Истината! Истината и справедливостта!
Визитка
С Нешка Робева са свързани едни от най-големите успехи на българската художествена гимнастика. Тя беше и депутат от IX Народно събрание и в VII Велико народно събрание, откъдето подава оставка. Съосновател е на Сдружение „Мати Булгария” и член на Управителния съвет на Фондация „Ванга”. Родена е на 26 май 1946 г. в Русе, но корените й по майчина линия са от град Лом. Завършила е Държавното хореографско училище със специалност „Народни и характерни танци“. През 1973 г. завършва Висшия институт за физкултура и спорт (ВИФ) с две специалности – педагогическа и треньорска. Световна вицешампионка и сребърна медалистка е в многобоя на първенството във Варна, носителка на още 8 медала на отделните уреди от световните първенства.
През 1974-1999 г. е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. За тези 25 години състезателките й печелят на световни и европейски първенства, олимпийски игри и световни купи 294 медала, от които 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови.
През 2000 г. спира треньорската си дейност и се връща към първата си специалност, като създава трупа от 35 момичета и момчета („Нешанъл арт“), с която си поставя за цел да представи съвременна интерпретация на българския и балканския фолклор. Робева е режисьор, сценарист, хореограф, продуцент на музикално-танцови спектакли, добили изключителна популярност, като: „Два свята“, „Орисия“, „Готови ли сте“, „Триптих“, „Арамии“, „Бежанци“. Трупата на Нешка Робева има близо 1000 представления в страната и чужбина, преминали при голям успех.
