На всеки 40 години България започва от нулата
Арменецът и евреинът са най-великите търговци на света
Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.
– Г-н Буров, сигурно сте наясно с някои търговски тънкости, хитрости за продаване на стоката…
– Световната борса, господин Памукчиев, си има своите вечни и неотменни закони. Първо – стоката, която продаваш, да има име. Да има реклама за нея. Да се знае, че това е наистина хубава стока. А това се постига, първо, с реклама в печата, второ – с реклама в киното. Читателят, зрителят е психологически подготвен. В Америка гръцките цигари „Папастратос“ се раздаваха безплатно по ъглите на булевардите и на уличките от млади момичета по на 15-16 години, но избрани нарочно свежи, засмени кьорпета. Те връткат очи и подават по една цигара като подарък на купувача. „Молим, гръцките цигари „Папастратос“, молим, запушете! Гръцките цигари „Папастратос“ – най-хубавите на света…“ Работникът взема. Чиновникът взема, пали и смуче. И вярва, че това са наистина най-хубавите цигари на света.
– Но вие казахте, че и българи тютюнотърговци са го правили, г-н Буров.
– Да, след преврата на 9 юни, но те се бяха изложили, като предварително бяха оплюли нашите цигари. А веднъж загубено, търговско име не се забравя никога и от никого.
Всеки фалит се регистрира в специални книги. Всяко падение на търговец на борсата се наказва жестоко – той е отстраняван веднъж завинаги. Падналият няма приятели – дюшкюнлю досту йок, казва турчинът.
Та, казах ви. През 1919-1923 година българските търговци на тютюни, водени от свои, себични планове и сметки на световната борса в Ню Йорк, Лос Анжелос, в Канада или Квебек, все едно къде, те бяха говорили само лоши неща против българските тютюни, против своите съперници, за да уязвят „синдикатите“ на Стамболийски. И не бяха помислили, че гръцки, турски, италиански и сръбски търговци на тютюни изрязват от вестниците в Америка всички техни статии против България и против българските тютюни. Подшиват ги, описват ги по томове и – меч в ножницата!
Дойде превратът на 9 юни. Стамболийски падна. На западните пазари даже не са чули, че той е загинал.
Но се явиха след преврата българските търговци в Америка и в Австралия да предлагат български тютюни и да пречат на гръцките и на турските търговци… Хубаво, изкараха хубава стока, но онези хора бръкнаха в папките. Измъкнаха статиите, които те бяха печатали против България и против българските тютюни, и ги размножиха на фотоплаки с номера, брой на вестника, с изявленията и снимката на същите тези търговци…
Извадиха документи. Няма лъжа, няма измама. Всяко едно изявление е документ.
Омекнаха като памук българските търговчета и клюмнаха носове…
Биеха ги с техните камъни по техните празни кратуни.
Търговецът, г-н Памукчиев, значи прозорливост, предвидливост, нюх и смелост.
В търговията растат мъже, които знаят да воюват и да печелят пари. А който печели пари – само той е умен човек – мене не ме интересува какво име има сега професор Фройд, Пастьор или Фритьоф Нансен. Аз гледам какво е оставил след себе си – има ли пари зад гърба си… Има ли? Значи умен е бил. Няма ли – сбогом, професоре, ти си глупак. Защото и славата се нуждае от пари.
Никой в България, който и да е той, не е печелил много пари в чужбина. Българинът купи ранчо, купи една къща, стане фермер, дребен търговец и спира. И пропада или се пропива. Българинът много обича да се чукне, да си пийне след работа с мезенце, в компания. А в компания евреите говорят за бизнес, за печалби, за пари.
Българинът търговец говори за жени. Той не обмисля ходовете си. И затова нито един българин не е богат – приказно богат.
Това е привилегия първо на арменците – най-великият търговски народ на света, след това на евреите – те са техни съперници. Арменецът и евреинът, като се съюзят, правят чудеса.
Томасян в Пловдив взе за съветник, за помощник, един евреин. Евреинът си стоеше вкъщи, пиеше си кафенцето и мислеше за фирмата „Томасян“. И Томасян не му държеше сметка къде ходи, какво прави, с кого се среща.
Вечер, след работа, като излязат работниците, евреинът идва при него – или вкъщи, или в кантората, и му казва къде какво става, какво се говори, кой какво ще произвежда. Томасян мълчи и го слуша. Евреинът припалваше цигарите една от друга като Докузанов – той така пушеше; цигара от цигара и цигарата не пада от устата му…
Този евреин имаше страхотен нюх. Той усети в 1926-1927 година, че идва голяма стопанска криза и тя започна от Америка. И дава на Томасян съвет – да не влага пари в тютюни, да не купува повече никакви тютюни, а да взема борчовете си – да свива длъжниците си. Томасян го послушва. И продава всички свои излишни тютюни – срещу злато и долари.
И стана точно така, както каза Езра – Америка отказа в 1928 година да изкупува тютюни, не плащаше нищо и фалираха хиляди фирми по света. През 1929 година у нас фалираха фирмите „Братя Бъклови“ и „Момерин“. След това почнаха масово фалитите.
Всички са в тревога – Томасян е спокоен. Всички пищят, реват, ходят, пропадат, викат за помощ – само Томасян си вади цигарите „Томасян“ и си пее.
Томасян водеше битка с останалите фабриканти и все той побеждаваше.
В света на парите, в света на изкуството и в света на банкерите важи едно свещено правило – да се дава винаги път на таланта, на гения, на този, който може. Е, добре, вие как ще можете да избирате хората си, като нямате банки, нямате изкуство, нямате пари. Въз основа на какво ще растат вашите ръководители? В света на бизнеса не се пита кой как печели, а колко печели. Вие как ще лансирате хората си нагоре и напред?
– С изпити.
– Кой ще ги провежда?
– Началниците. Ще има специално обучени хора.
– О, това е илюзия.
– Защо?
– Така. Този, който ще провежда изпита, е от вашата партия човек. Той ще гледа да избере, да издигне човек от своята партия. А ти, безпартийният, ще пасеш патките.
– Той ще бъде справедлив.
– Няма справедливи хора без интерес. Човек е справедлив или иска да играе ролята на честен и справедлив от интерес, от кариеризъм, суета и прочие. Всеки си гледа партията и интереса. Затова в света на бизнеса – на банките, банкерите, търговията и търговците, важи правилото на конкуренцията. Вие без конкуренция ще заприличате на амебите. Първични същества… В живота трябват великани на велото. Великани на мисълта. Великани на прогреса. Великани на техниката, като Форд, като Дизел, като оня, който планира аеротитаните, аерогигантите.
А при вас ще напредват само онези, които са от върха на вашата партия. Те ще се ограждат с хора, малко по-ниски от тях по ум, по морал, по интелект, по воля, по упоритост – за да не ги засенчват. Ако те са дъб, двайсет метра висок, оня трябва да е 16-17 метра, но никога двайсет. И това ще съсипе вашия строй. Той е обречен – като империята на инките – да залезе, да загине.
Фердинанд Кортес и Писаро с по двеста души конници са завладели цели империи. Монтесума – императорът на Мексико – пада в плен на Кортес, когато е имал цяла империя и огромна армия. Вътрешните тайни подривни сили така са били съсипали империята му, народът е бил така отчаян и безразличен към съдбата си и съдбата на държавата, че не е оказал никаква съпротива…
Ето това ще станете вие. Но няма да съм жив да го видя, след 40 години. Защото на всеки 40 години България започва от нулата.
Източник:труд.бг
