Нашенци пак се втурнаха към Одрин на пазар
Кой казва, че алъш-веришът с Одрин е секнал? Нищо подобно! Българите пак се понесоха, за да набавят подаръци и всичко за коледната трапеза.
Сега на мода са юрганите – олекотени, розови, сини. Вървят по 30 лева. И жените буквално ги разграбват. „Задръстихте пътеката в автобуса. Моля ви, подреждайте ги тези юргани, не може да се минава!“, почти се скара екскурзоводката на пловдивската група.
Препълненият автобус потегли в тъмни зори от града на тепетата и завари на границата 15 рейса и няколко колони автомобили. Имаше и румънски. Два часа отне чакането. Точно в 9,30 часа ги стовари на първата спирка от шопинга – мола. Нетърпеливите пътници се втурнаха подобно на десант към търговския център. „Нямаме много време, 2 часа ви даваме, за да можем да обиколим и другите пазари“, предупреди екскурзоводката.
Лирата е 0,06 лв. и покупките отново излизат много изгодно, пресметнаха две приятелки. Тяхната цел беше да се пременят за коледните купони, които предприятието им е организирало. И си бяха набелязали предварително какво да търсят.
В това време тълпата плъзна по магазините. „Гледай, гледай! Зимни якета по 60 лева. Блузи – по 20-30 лв.“, взираха се в етикетите те.
„Не бързай, тепърва ще ходим на Синия пазар. Там е още по-евтино“, предупреди едната. След като огледаха дрехите, решиха да влязат в хранителния магазин долу. Там вече се виеха опашки пред касите от нашенци. Разменяха се карти. Тези, които имаха, услужваха на други, пресягайки се през опашката. Повечето излизаха с перилни препарати. Голям пакет излиза около 13 лева. „Ухае свежо и пере хубаво“, увещаваха се жените. Други наблегнаха на храните. Килограм масло излиза около 14 лева.
Още по-голямо оживление настана на Синия пазар, който минава за най-голямата атракция. Сега е в ремонт, но е преместен на близко място. Още от тротоара търговците подхващат прииждащите клиенти. За 10 лева се снабдяваш с 4 препарата за почистване.
Между сергиите едва се разминаваш. Не усещаш как в ръцете се оказваш с по няколко найлонови торби. „Виж, доматите са под 2 лева“, рече едната приятелка. И си купи 3 килограма. Зарзаватът е два пъти по-евтин, отколкото у нас. А нашите търговци го внасят оттук“, коментираха пловдивчанки.
На сергия видяха, че се предлагат пътни чатни за по 5 лева и бързо се снабдиха, за да напъхат в тях торбичките с покупки.
Пред отрупани сергии с „маркови“ анцузи се заформиха тълпи. Горнища и долнища вървяха по 20 лева. Бельото също примамваше – три броя боксерки струват 10 лева.
„Ето откъде ще си купим чанти за купона!“, блеснаха очите на двете приятелки и се насочиха към сергията с дамски аксесоари. Набързо се обзаведоха, като за всяка платиха по 20 лева. Те бяха лачени и с фльонги по тях.
„Сякаш се чувствам преродена, като гледам това изобилие. Стоката е наредена като за изложба“, цъкаха с езици нашенки.
Стълпотворение имаше пред сергиите с пердета и юргани. Там вече настана бясно купуване. „Взех розов за дъщерята и в синя разцветка за сина“, хвалеше се пловдивчанка. Масово купуваха по два юргана. „Леки и меки са, а как топлят само“, обади се друга.
„Хайде на следващата спирка – отиваме на борсата“, подкани екскурзоводката. Точно преди рейсът да потегли, пътничка изрева: „Няма ми портфейла!“. Всички започнаха да го търсят. Жената пребледня. Посъветваха я да отиде да го потърси на последната сергия, където е пазарувала. Тя се изстреля като торпедо. Оказа се, че е там и продавачите й го пазят. Камък й падна от сърцето, щом си го взе и преброи наличните си пари. Тя почерпи целия автобус с бонбони за благодарност. „Какви честни турци!“, възхищаваха се пътниците.
На борсата настана истинска еуфория. На място разточваха кори за баница. Пакет от 5 броя вървяха по 5 лева. Обменяха се обичайните рецепти и се разказваше, че са незаменими. Обичайно купуваха по 3-4 пакета. „Тиквеникът и баницата за Коледа са осигурени“, радваше се домакиня.
Тенекия със зехтин от 3 литра се продаваше за 20 лева. Евтиния голяма, не можеха да се нарадват пловдивчанки. И грабнаха по една с мазна течност. „Купих си цяло печено пиле за 5 лева и два топли хляба за левче. Сега, като се прибера, утре няма да готвя“, доволна бе друга.
Последният тур беше в центъра. Мнозина хукнаха към аптеките, но пред тях се виеха опашки. Аспирин, нурофен се купуваха на килограм. „Лекарствата им са по-евтини и много по-пречистени от нашите“, убеждаваха се едни други, докато им дойде редът. Аптекарите говориха български.
След целодневно препускане по пазари и борси, автобусът потегли към България. Този път шофьорът не издържа: „Ама подредете ги тези покупки някак! Не може така да са на пътеката!“, направи забележка той.
На границата завариха обичайните колони. Изведнъж – що да видят! Нашенци си купили ударни инструменти и докато чакат в задръстването, пееха и думкаха пред автомобила си. Едни им ръкопляскаха, други мърмореха, че им надуват главите.
„Вали, не вали, тази събота тръгваме пак към Одрин“, отсега се зарича Николина Владимирова от Пловдив.
