Наско Лазаров от Занзибар: Искат 150 долара да спиш в стаята на Фреди Меркюри, а децата там нямат… СНИМКИ
Някак изведнъж малко известната доскоро държава Занзибар измести от сърцата на по-заможните родни туристи такива утвърдени дестинации като Бахамите, Малдивите, та дори и Монако.
Оказа се, че в последния месец около 3000 нашенци са прелетели на юг от Екватора, за да полегнат върху топлите африкански плажове, да се подивят на приливите и отливите, гиганските костенурки, загадъчната джунгла и още ред други екзотики, които повечето европейците, ако не отидат на място, могат да видят само на кино.
Една малка група българи обаче, отиде в Занзибар не толкова за да пътешества, а с благородната мисия да подари усмивки на дечицата от тази иначе много бедна държава. PR –специалистът Наско Лазаров беше неин предводител и идеолог на благотворителното начинание:
– Г-н Лазаров, как се роди идеята да тръгнете чак в Африка, за да зарадвате безпризорните деца на Занзибар?
– Имах покана да гостувам на моите приятели Галя Георгиева и Христо Байков, които от години живеят там. Те ми споделиха, че децата в Занзибар са твърде бедни и ако занеса нещо, дори и малко, ще ги направя много щастливи. Аз от малък съм доброволец към Червен кръст. Неведнъж съм участвал в благотворителни акции и покрай тях съм преживял много радостни мигове. Оказа се, че доктор Венета Павлова, която се прочу като стоматоложката на холивудската легенда Силвестър Сталоун, също има такава настройка.
Идеята прегърна и и телевизионната водеща Мария Силвестър, която без колебание са включи в акцията. Започнахме да събираме подаръците на децата. Това продължи два месеца. Дълги преговори, увещаване, напрежение. Много добри хора помогнаха да съберем около 60 кашона с фланелки, шапки, здравословен оризов чипс, 500 четки и пасти за зъби, български натурален чай. Собственикът на туристическа компания Георги Пасев ни помогна солидният багаж да потегли към мястото, за което бе предназначен. Кръстихме мисията си: „Да подарим усмивки на децата на Занзибар“.
– На кого занесохте подаръците?
– В програмата ни се предвиждаше среща с първата дама на страната, съпругата на президента. Тя трябваше да ни насочи къде да отидем. Визитата ни обаче не можа да се осъществи. Тогава местни приятели ни посъветваха да посетим сиропиталището „Бу-бу-бу“, където живеят над 350 деца.
– Какво знаехте за тях и какво научихте после?
– Това са деца без семейства или с родители наркомани. Много от тях са загубили майките си още при раждането. Разбрахме, че в Занзибар това се случва твърде често. Обитателите на сиропиталището бяха на възраст от 1 до 13 години.
– Как ви посрещнаха те?
– Решихме да ги изненадаме и отидохме без предварително да ги предупредим за визитата. Заварихме ги да учат. Изключително красиви, чисти и ведри. Посрещна ни една лъчезарна жена, към която всички се обръщаха като майка Сузанита. Разбира се, никой тук не бе чул нищо за България. От нас чуха името на родината ни за първи път. Домакините ни показаха няколко класни стаи пълни с деца. В една от тях учеха английски език. С огромна пръчка учителката показваше буквите от азбуката и децата повторяха след нея. Всички бяха изключително дисциплинирани, направи ми впечатление огромното уважение, с което те се отнасяха към мама Сузанита. Всичко, каквото тя кажеше, се изпълняваше на минутата.
– Как приеха подаръците?
– Много се зарадваха. Изнесоха ни програма. Разпитваха ни. Мария Селвестър ги спечели за миг. Заедно танцувахме станалия толкова моден напоследък танц „Ересалима“. Децата на доктор Павлова – Ева и Огнян направиха върху макет демонстрация как правилно трябва да си мият зъбите сутрин и вечер, за да бъдат те здрави.
Вечерта, след като се прибрахме в хотела, получих SMS от г-жа Сузанита, чийто думи истински стоплиха сърцето ми. Тя ми пишеше, че сърдечно благодари за отделеното време и сподели огромната радост на малчуганите за подаръците. Българският натурален чай и здравословният оризов чипс ще бъдат раздадени още утре на закуска, се казваше в съобщението.
– Ще продължите ли да „подарявате усмивки“ на децата на Африка?
– Такива са намеренията ни. Помощта ще продължи. Ще използваме всяка възможност, когато има чартърни полети, за да пращаме по нещо. Докато бяхме в сиропиталището научихме от домакините, че големият им проблем е, че не могат да снабдяват децата с прясно мляко за закуска. Още тогава решихме, че като се върнем в България, ще съберем пари и при следващото ни посещение, ще закупим за пансиона две крави.
– Вашето пътуване не е било съвсем туристическо и все пак кое бе най-интересното, което видяхте в Занзибар извън сиропиталището „Бу-бу-бу“?
– Домът на Фреди Меркюри, който се намира в Стоун Таун, близо до летището. В него великият солист на „Queen“ е прекарал детството си до 1956 година, когато семейството му се мести в Европа. Сега това изключително притегателно за туристите място е хотел. Във фоайето му се намира малка музейна сбирка на певеца: плочи снимки, пианото му, блестящото жълто яке, с което е бил облечен на грандиозния концерт на групата на стадион „Уембли“. Входът за музея е 8 долара. На третия етаж на хотела се намира стаята на Фреди. Ако някой реши да преспи в нея, трабва да плати 150 долара.
– Днес Занзибар се гордее с Фреди Меркюри, но някога не е било така…
– Това е самата истина. В началото никому неизвестният Фарук Булсара, бъдещият Фреди, заради сексуалната си ориентация, не е бил долюбван от сънародниците си. Днес обаче, неговият дом привлича стотици хиляди туристи. Докато бяхме там, потокът не спираше. Идваха руснаци, румънци, разбира се, имаше и българи. Защото, не може да отидеш в Занзибар и да не видиш къде е живял великият Меркюри
Интервю на Исак ГОЗЕС
