Насилвана жена остави разтърсващо писмо на гроба на Дари и Ники
Разтърсващо писмо от неизвестна жена, която е жертва на домашно насилие, е било оставено на гроба на 23-годишната Дарина Министерска и едногодишната й дъщеричка Никол, които преди една година бяха застреляни от бащата на момиченцето Викторио Александров.
Писмото не е подписано, а анонимната му авторка е оставила заедно с него и плюшено слънчице и цветя, сподели майката на Дарина – Ваня Министерска. Тя добави, че ще връчи посланието на участниците в работната група, изготвящи измененията в Закона за защита от домашно насилие, предаде Dir.bg.
„Това писмо ме накара да се вцепеня! Колко ли жени са в това положение, жертви невидими за околния свят, затворили мъката и безнадеждността между четирите стени на собственият си живот! Това писмо е показно на реалността в България, показно на бездействието, показно за оскотялото обществото, показно на премълчаните случай на домашно насилие, показно на липсващата политическа воля да се справи държавата с проблема, показно на лакомите НПО та, които се борят за правата на онеправданите само на хартия! Това писмо е показно… за всичко каквато не се прави за да спре насилието тук в България, 21 век, страна от ЕС, демократична уж страна! Това писмо трябва да стигне до очите на всички политици, медии и работещи в институциите в България, МВР, МП, Прокуратура, съдилища и прочие, до всички адвокати, дръзнали да защитават насилници! Това писмо ще стигне до всички институции извън България„, категорична е почернената майка Ваня Министерска.
Тя призова жената да се свърже с нея, за да й помогне.
Публикуваме писмото без редакторска намеса:
„Пиша това, защото имах нужда…
Една година откакто чух вашата история…
Но тя освен, че ме шокира, натъжи и потресе, ме промени.
Не исках да съм следващата жертва…
Съвпадение или не, в деня на вашето убийство бях в „Надежда“, денят на вашето погребение бях с децата в Северният парк…Оставих играчка и цвете за вас там и не спирах да мисля…
Защо? Но аз знаех вътрешно отговорът. Защото си мислиш, че във всяко семейство има кризи и кавги. Защото, започваш да търсиш вината в теб, да премълчаваш и да се променяш, но в един момент си смачкана, несигурна и зависима от човека до теб. А той това иска. Отделя те от семейството ти, от приятели и близки. Тогава защо не си тръгнеш!? Звучи логично и безкрайно просто, но не е ! Ужасно трудно е да повярваш пак в себе си и да събереш смелост и само, който го е преживял може да разбере. Ти, Дарина си била смела и силна, защото си казала “ Стоп“. Аз се опитвах, всичко беше на приливи и отливи и не знам дали съм се спасила все още …Сложно е…
Как да вярваш на човека, който единият ден е прекрасен, а на другият е зъл и непознат. Чупи, крещи, посяга ти, а после съжалява… Гони те по пантофи пред блока, а след това твърди, че е в депресия и ще се самоубие!?
И ти си виновен за неговите състояния…Заплашва те с нож и после ТОЙ бил зле психически и емоционално съсипан, а моите чувства?! А тези на децата?! Това е жив егоизъм. Да, тези хора съществуват и са тук и сред нас!
Те се чувстват силни и безнаказани, защото избиват комплексите си върху жени и деца!
Мили Дари и Ники, бдете над живите, над другите майки и дечица!
много искам истинска справедливост за вас!
Много ми се иска това да не ви се беше случило!
Вие сте силни, чисти и завинаги заедно!
Господ ще възнесе справедливост!
Почивайте в мир, бъдете спокойни във вечния си сън!
Аз можеше да съм следващата жертва и още не съм застрахована от нищо! Но дойдох да ви „кажа“ всичко това, защото ще ме разберете и ще ми олекне…
Светъл да е пътят ви!
Дъщеря ми е на годините на Никол! Когато си помисля за този и изгубен още не изживян детски живот, очите ми се пълнят със сълзи…
Не мога и да си представя как се изживява такава мъка и как се съществува след това… Безкрайно се възхищавам на близките ви, които не само, че превъзмогват мъката си, но и се борят за вас и за справедливост и защита на жертвите в тази объркана държава! Дано ги гледате отгоре и се гордеете с тях!
Сбогом, мили Дари и Ники, макар да нямах честта да ви познавам лично, вие докоснахте душата ми!“
Източник: dunavmost
