„Най-светлата човешка фигура на Русия от 20 век“
Роденият през 1921 година Андрей Сахаров наследява страстта към физиката от своя баща, също физик. Талантът на младежа се проявява рано, той бързо навлиза в елитни научни кръгове и започва да работи по един строго секретен проект с атомни оръжия. Кулминационната точка в неговата кариера е разработването на съветската водородна бомба.
Трайно впечатление у него оставя тестването на най-мощното произвеждано някога атомно оръжие – т.нар. „Цар Бомба“ през 1961 година в Арктика. Тя е имала разрушителната сила на близо 4000 бомби като онези, хвърлени над Хирошима. Опустошителните последици от атомния тест карат Сахаров да стане противник на надпреварата в ядреното въоръжаване между СССР и САЩ.
От създател на бомби до дисидент
Тези негови възгледи постепенно го превръщат и в критик на съветското държавно ръководство. Някои други събития допълнително затвърждават тази му позиция. Съдебните процеси срещу инакомислещи, както и опитите да се върнат назад процесите на десталинизация го изправят срещу претенцията на Комунистическата партия за всевластие.
Неговият програмен манифест от 1968, озаглавен „Размисли за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, е повратен момент в живота на Сахаров като дисидент. С втората си жена Елена Бонер той се ангажира в защита на човешките права, предимно на политическите затворници. Пише апели до съветски и западни държавни ръководители, дава интервюта за чуждестранния печат.
Като признание за своя ангажимент Сахаров получава през 1975 Нобеловата награда за мир. Той обаче не може да я приеме лично, тъй като му е забранено да пътува в чужбина. По онова време съветските медии го критикуват остро, понася и редица обиди и клевети от колеги, а през 1980 година съветското ръководство го изпраща на заточение в Горки, днешния Нижни Новгород – на 400 километра от Москва. Причината за това са критиките на Сахаров срещу съветската инвазия в Афганистан.
Завръщането на Сахаров от Горки в Москва през 1986
Дисидентът, който през цялото време е следен от КГБ, започва гладна стачка и бива принудително захранван. Чак през декември 1986 новият тогава съветски ръководител Михаил Горбачов провежда с него личен разговор и слага край на заточението. Сахаров става най-известната фигура в реформаторското движение, на първите свободни избори е избран като депутат в съветския парламент и работи по написването на нова конституция. Умира на 14 декември 1989 година от сърдечен удар.
Още приживе, през 1988, Европарламентът назовава своята награда за духовна свобода и човешки права на името на Сахаров. Неин пръв носител става Нелсън Мандела, а през 2020 с нея бяха удостоени опозиционните сили в Беларус.
Докато на Запад Андрей Сахаров е честван като забележителна личност, в днешна Русия той е до голяма степен забравен. Животът му и неговите идеи няма как да не са трън в очите и на днешното ръководство на Кремъл, защото Сахаров е символ на борбата за човешки права и дълги години е следен от КГБ, чийто офицер Владимир Путин днес е президент на страната.
Русия днес като по времето на Сахаров?
„Русия днес отчасти се завърна там, където се намираше Съветският съюз по времето на Сахаров“, казва Андрей Колесников от московския център „Карнеги“. Колесников има предвид засилващия се „натиск на държавата срещу обществото“ и новите закони, които ограничават свободата на мненията и събиранията.
Андрей Сахаров и Елена Бонер
Известният руски писател Виктор Ерофеев определя Андрей Сахаров като изключително светла личност и пише за него следното: „За разлика от Горбачов, Сахаров беше мъдрец, който бе разбрал, че е дошъл краят на комунизма“. И още: „Идвайки от злото и прославяйки доброто, макар и да не беше сам религиозен човек, Сахаров създаде религиозния модел на истината в съвременния свят. А този модел не може да бъде унищожен от нищо. Той може да бъде заглушен, да бъде игнориран, както прави днес режимът на Путин, но Сахаров е като концентрат от слънчева енергия, която ще озарява не само десетилетието на мрачната Путинова ера, но и столетия от човешкото развитие. Коя е светлата човешка фигура в Русия на 20 век? Това е Сахаров. И това е несъмнено.“
21 май 2021, Андрей Сахаров щеше да навърши 100 години.
