Най-опасните болести в историята на човечеството
От бубонната чума до маларията – кои зарази са взели най-много жертви?
От няколко седмици насам темата за новия щам на коронавируса COVID-19 предизвиква много притеснения. Растящият брой на заразените, както и на смъртните случаи, принудиха властите в няколко страни да вземат извънредни мерки за ограничаването на заразата. Коронавирусът може и да изглежда плашещо, но всъщност бледнее в сравнение с някои други болести, белязали човешката история.
Бубонната чума
Чумата, известна и като „Черната смърт“, връхлита Европа в средата на 14 в. и отнема живота на над 50 млн. души (около 60% от населението на Стария континент). Повечето историци смятат, че болестта е тръгнала от степите на Централна Азия – район, който и до днес се счита за истински „чумен резервоар“. Причината е, че там живеят много гризачи, които са основни преносители на опасната зараза.
Любопитен факт е, че първата известна чумна епидемия е избухнала в Египет през 541 г. Последното подобно събитие пък датира от 1894 г., когато заразата обхваща китайската провинция Юнан и достига Хонконг. Чумата продължава да съществува и днес. Благодарение на ваксините и антибиотиците, тя отнема живота на сравнително малък брой хора. Въпреки това, през последното десетилетие болестта взе стотици жертви в страни като Мадагаскар, Конго и Перу.
Едра шарка
Смята се, че едрата шарка се е появила за пръв път преди около 10 000 години. Причинява се от два вида вируси – Variola major и Variola minor. Болестта засяга само хората, като инкубационния период продължава около две седмици. През 18 в. средно по над 400 000 души годишно са умирали от едра шарка. Смъртността при новородените надхвърляла 80%, а една трета от оцелелите губели своето зрение.
По данни на Световната здравна организация, едрата шарка е победена и нови случаи не са регистрирани от края на 70-те години на миналия век. Този успех става възможен след провеждането на масова кампания за ваксиниране срещу болестта, започнала през 1967 г. Съществуват притеснения, че едрата шарка някой ден може да бъде използвана като биологично оръжие. Експертите на свой ред успокояват, че шансът това да се случи е малък, а и в световен мащаб има големи запаси от ваксини срещу болестта.
Испански грип
С името Испански грип в историята остава пандемията от инфлуенца, обхванала света през 1918 г. Точна статистика за броя на жертвите няма. Предполага се, че болестта е отнела живота на между 50 и 130 млн. души. В България загиналите са около 80 000. Заразата достига дори до отдалечени райони като Арктика и островните групи в Тихия океан. Изследванията сочат, че само за 24 седмици Испанският грип убива повече хора отколкото СПИН за няколко десетилетия.
Испанският грип засяга предимно млади хора в отлично здраве. По-късно става ясно, че болестта предизвиква свръхреакция на имунната система, което на практика опустошава тялото на заразения. Учените смятат, че основната причина за пандемията е неимоверно нарасналият брой на пътуванията на хора в световен мащаб. В началото на 20 в. модерните транспортни системи улесняват придвижването на близки и далечни разстояния, което спомага за бързото разпространяване на болестта.
Холера
Холерата е едно от най-опасните инфекциозни заболявания. В някои случаи е възможно човек да умре от тази болест в рамките на три часа. До началото на 19 в. холерата е разпространена предимно в Индия, като основен източник е река Ганг. С течение на времето заразата се разпространява и в други страни, предизвиквайки няколко епидемии с десетки хиляди жертви.
В наши дни холерата на практика е унищожена в Европа и Северна Америка, благодарение на пречистването и хлорирането на питейната вода. В някои страни от Третия свят, обаче, заразата продължава да е сериозен проблем. Пример за това е Йемен, където по някои оценки през 2019 г. са били регистрирани около 1,5 млн. случая на заразени с опасната болест.
Малария
Първите писмени сведения за заболявания с признаци, напомнящи за малария, датират от 2700 г. пр. н. е. в Китай. Много учени смятат, че болестта е допринесла за упадъка на Римската империя. Самата дума „малария“ произлиза от средновековния италиански език и в буквален превод означава „лош въздух“. Заразата е известна и с името „блатна треска“, тъй като е асоциирана с наличието на блата и застояли води.
И до ден днешен маларията продължава да отнема живота на хиляди хора, основно в страни от Третия свят. През 2018 г. броят на заразените е бил 228 млн. души, а 405 000 от тях са починали. Над 90% от въпросните случаи са регистрирани в Африка. Маларията има изключително негативен ефект върху икономиката на континента и ежегодно нанася щети в размер на около 12 млрд. долара, изчисляват експерти.
Жълта треска
Жълтата треска е още една изключително опасна болест, причинила няколко опустошителни епидемии. Една от тях избухва през 16 в. и обхваща Италия, Франция, Испания и Англия. През 19 в. заразата отнема живота на около 300 000 души в Испания. Въпреки че съществува ваксина срещу това заболяване, то продължава да върлува в някои райони на Африка и Южна Америка. Според Световната здравна организация, болестта убива по около 200 000 души всяка година.
SARS
Вирусът SARS (съкратено от Severe Acute Respiratory Syndrome или Тежък Остър Респираторен Синдром) предизвика голяма паника през 2003 г. По данни на Световната здравна организация, болестта е отнела живота на 774 души, а общият брой на заразените е над 8000. Освен това, много други са били хоспитализирани заради проблеми с дишането. Смята се, че първите случаи на SARS са причинени от вид прилепи, живеещи в Китай.
В рамките на година, болестта засегна няколко държави. Разпространението й беше спряно благодарение на взетите извънредни мерки за безопасност. Учени предупреждават, че основният риск при подобни зарази е тяхната способност да мутират бързо. За щастие, към настоящия момент броят на заразените е незначителен, като в повечето случаи става въпрос за лабораторни инциденти или предаване на болестта от животно на човек.
