Морунов: Преди 20-тина дни загубих майка си, почина след големи мъки
Димитър Морунов отпадна от „Игри на волята“ на крачка от големия финал, след като се изпави в ожесточен дуел с Андрей. Тяхната битка мнозина определиха дори като финал преди финала, защото беше невероятна откъм сила и мъжество.
Както в играта, така и в живота си обаче, Морунов е мъж на честта. В играта пожарникарят се самономинира с идеята племето му да продължи напред – по същия начин, по който гледа да защитава хората и в реалния си живот.
„Решението да се самономинирам го взех лично аз, още преди да отидем на племенния съвет. Исках някой от нас, по-силните Андрей или аз, да отидем и да отстраним някой от другото племе. Реших това да съм аз, с идеята който и да е от „Приключенците“, да се изправя срещу него. Това е игра и по-добрият винаги побеждава. Нямаше значение кой, но беше важно за мен и за цялото ни племе да победим на следващата битка. За съжаление загубихме и трябваше да се изправя срещу някой от моето племе. Това ми беше може би най-неприятния момент в цялото предаване“, сподели той в „Събуди се“ по Нова тв. И добави:
„Яд ме е, че отпаднах. Не вярвам, че някой е влязъл в това предаване просто да си прекара два месеца на морето. Осъзнавам, че това се случи преди финала на риалитито, но сега му беше времето. Знам, че много хора ще си кажат: „стигна до Рим и не видя Папата“, но се случват и такива неща в живота“.
Най-трудното за него в „Игри на волята“ безспорно е бил глада, защото той е човек, който никога не е спазвал диети, но и не се е лишавал толкова продължително време от храна. Най-голямата липса обаче, е била дъщеричката му Моника.
„Това че отслабнах, много силно ми повлия, първо на физическата сила и след това ментално. Също така ми липсваха близките. Това са двете неща, които бяха най-трудни за мен. С увеличаване на престоя ни там, не забравяш хората, а напротив все повече ти липсват. Най-много ми липсваше дъщеричката ми Моника. Когато излязох от предаването, първо исках да се свържа с нея, но не успях. Затова се чух с майка ми и тя ми сподели, че дъщеря ми и казвала: „тати дори и да не бие, важното е да се върне, и да го видя“. Определено малката най-много ми липсваше“, признава пожарникарят.
„Когато ме видя се зарадва и ме гушна. Тя не е от тези, които изразяват емоциите с думи, а с действия. Между нас двамата има много силна връзка и много се обичаме. Аз по принцип искам още деца, но за сега тя е най-голямата ми награда и за нищо на света не бих я сменил“, допълва Морунов, който се е занимавал професионално с баскетбол.
Не спорта обаче е този, който го калява в битките на живота, а работата му на пожарникар. След като прекарва две години в Аляска се завръща в България, където се насочва именно към тази професия. Признава, че това не е детската му мечта и никога не си е мислил, че ще се заеме с това, но след като започва да работи в пожарната, открива положителните й страни, и харесва, това с което се занимава. Усеща, че това е подходящата професия за него и я изпълнява вече 6 години.
„Когато видиш, че не можеш да върнеш даден човек. Също така когато се срещнеш с близките, погледнеш ги в очите и те сякаш те молят да върнеш човека. Истината е, че нищо не можеш да направиш. Направил си всичко възможно по силите си, но не си Господ. Най-тежката ситуация ми е първата, когато човек загуби живота си. Беше възрастна дама, която се беше задушила и не беше успяла да стигне до входната врата. Когато отидеш на място подобно на пожара в село Рояк или катастрофата на автомагистрала „Струма“, виждаш смърт. Осъзнаваш, че нещата понякога не зависят от пари, власт… Тежко е, когато има много жертви наведнъж, защото това е трагедия“, споделя емоциите си от тежките ситуации, с които се сблъсква ежедневно пожарникарят.
„Когато видиш смъртта в очите се каляваш. Емоционално се поизхабяваш. Не си същият човек, който постоянно се усмихва и се забавлява, тъй като виждаш, че животът има една друга страна, която не е много приятна. Правиш си изводи как да живееш. Един вид равносметка на живота. Аз често си казвам, че не винаги всичко трябва да е на всяка цена. Каквото ти е отредено, то ще ти се случи“, разсъждава за трудностите в живота Димитър.
Малко след като излиза от „Игри на волята“ обаче, Морунов преживява най-тежката си загуба – тази на своята майка.
„Преди 20-тина дни загубих майка си и това беше едно от най-тежките неща, които съм преживял. Тя даже не успя да изгледа шоуто, а много ми се радваше. Беше болна и миналата година когато бяха кастингите, й открихме тумор зад окото. Бързо реагирахме с брат ми, тъй като се наложи да се извади окото й, за да няма разсейки в организма. Всичко беше наред и дори преди да вляза в предаването, и готвехме протеза. Излязох и всичко беше наред, но в един момент я заболя стомах. След прегледи се оказаха разсейки в целия организъм. След големи мъки почина. Успях да се сбогувам с нея. Когато е близък, е много тежко. Когато загубиш близък, осъзнаваш, че някой го е било грижа за теб. Това е едно от нещата, които много ми липсват сега.
В „Игри на волята“ много сме си говорили на такива теми, че всичко приемаш за даденост в реалния живот. Това са елементарните неща, които ги оценяваш едва когато ги нямаш. Включително и хората. Както и в този случай това е твърде късно. Майка ми знае, че каквото съм могъл съм направил, и за нея, и за семейството. Тя ме е възпитавала цял живот и ме е научила на абсолютно всичко, и аз съм й благодарен за това“, признава с болка Димитър пред Нова.
Източник: plovdiv24
