Млад лекар към Тошко Йорданов: Докато вие сте правили шоу, ние бяхме на дежурство! Не сте държал човек за ръка, докато умира
Млад лекар използва социалната мрежа, за да коментира скандалното изказване на Тошко Йорданов, научи Plovdiv24.bg. Ето какво пише Теодор Цанков, който работи в сферата на здравеопазването:
„Съжалявам, мислих премислях, но не издържах и имам какво да кажа.
Г-н Йорданов,
Когато Вие сте правили шоу, ние бяхме на дежурство. Аз съм един от онези „специализанти“, за които се изказахте с такава лесна и цинична лекота.
Завърших медицина не защото някой ми е платил пътя, а защото съм работил всеки възможен час между лекциите си.
Работих в спешна помощ.
Работих в медицински център.
Работих и в спорта и по домовете на хората за които и до днес няма домашна грижа.
Работих и тогава, когато никой не мислеше за тях като за хора, а ги смятаха като черни чували за трупове в национален ефир…
Три работни места – за да си платя наема, учебниците, таксите, храната за да не падна физически по време на държавните изпити, които за ваша информация са пет на брой.
И не съм изключение.
Повечето мои колеги изживяха същото – с нощни смени и изпити по дисциплини с учебници по над 1000 страници. И половината от нас – въпреки всичко – останахме тук. Да лекуваме. Да се борим. Да поемаме отговорност, която надхвърля годините ни с години.
Специализантите в България не живеят – те оцеляват. За 2000 лв. заплата, от които 1000 отиват за наем. Останалото – за транспорт, храна, едно евтино кафе от автомата и надежда за по-добри години.
Работим извънредно. Втори договор. Трети договор. Нощни смени. 24-часови дежурства, в които решаваме съдбите на нашите баби и дядовци, майки и бащи. Вземаме решения, които пряко касаят животите им, а ако сгрешим – следва смърт.
За да ви обрисувам картинката, ще ви разкажа за Центъра по спешна помощ в София, за когото мога с дни да Ви разказвам. В него излизат на дежурство 10 екипа за 2 милиона души, а трябва да са поне 65 екипа.
И в тези екипи има специализанти, лекари които работят без почивка и без сигурност. С кръв по ръцете и в очите не от злоба, а от умора. Те работят в същия град, където ватманът получава с 50% по-висока заплата от тях, които реанимират възрастни и деца и не могат да си позволят да отидат на курс и осъвременят реанимацията си защото курсът е €600, представяте ли си? Може би един ваш обяд струва тяхното обучение…
Говоря за този град, в който сирената на линейката е не символ на надежда, а е ехото на пренебрежението на не една-две институции.
Едва ли можете да ме разберете.
Не сте държал човек за ръка, докато умира.
Не сте чул писъка на майка, нямате и представа как мъже ридаят като малки деца. Не знаете кръвта как мирише, как остава в носа за часове, как се перат дрехи по които има примес на кръв и мозък след 36 часа без сън.
Затова, когато пак решите да говорите за „специализанти“, по-добре ме потърсете, елате с мен за едно дежурство в линейка или в болница. Ще е без сценарий, или както може би сте свикнал “на живо“. На място без осветление. Само Вие, болен човек и времето, което ни стига – или не.
Тогава ще разберете.
Че 500 долара не купуват съвест.
Че лекарят не се измерва в пари, а в смелост.
И че в тази страна все още има такива, които се борят и с болести с пренебрежението на такива като Вас.
Подпис: един обикновен лекар“.
