Млади българи искат 4000 лева заплата на месец, но не знаят защо. Напускат, ако не ги получат
Повече от половината българи не са доволни от заплатите си, а около една трета мечтаят за месечно възнаграждение между 3000 и 4000 лева. Данните, предоставени от румънска платформа, предизвикаха дебат относно реалността на тези очаквания и как те се вписват в българския трудов пазар.
Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта, коментира пред Bulgaria On Air, че стремежът към по-високи заплати е типичен за българите, но повишаването на възнагражденията неминуемо води до поскъпване на стоките и услугите, което създава нездравословен икономически цикъл.
Желанието за по-добро заплащане най-често идва от младите, особено в сферата на услугите и IT. Те често имат амбиции, но не винаги разполагат с нужния опит или реалистична представа за пазара. Това води до конфликт между очакванията им и предложенията на работодателите, често още на етапа на интервю.
Според Василева много млади хора живеят в дигитална среда, която не им дава реална информация за възможностите им. Затова често изглеждат на работодателите като самонадеяни или неинформирани.
Съществува и тенденция младите да сменят работата си често – обикновено на всеки 8 до 10 месеца. Основната причина е разминаването между очаквания и реалност – ако не получат това, което искат, или не могат да оправдаят договореното възнаграждение, напускат.
В IT сектора се наблюдава отлив заради глобални фактори – по-малко проекти и пазарно насищане. Това води до усещане, че „балонът“ се е спукал и вече няма толкова бурен растеж и привлекателни условия.
Допълнително напрежение създава и спорът между работодатели и служители относно работното място – фирмите често настояват за връщане в офиса, докато работещите предпочитат работа от вкъщи. В резултат, хибридният модел става най-често използваният компромис.
