Михаил Бургуджиев проговори за Таня Боева: Мълчи, все едно не съм бил част от живота й
Композиторът Михаил Бургуджиев разкри, че големият хит на Деси и Тони Стораро – „Отиваш си“, е написан на язовир.
„С приятели бяхме на излет на язовир „Доспат“ за уикенда. И изведнъж ми дойде мелодията. Добре, че диктофонът ми беше в джоба в този момент, та успях веднага да я запиша, че ако не се направи веднага, после избледнява“ – сподели авторът пред „Телеграф“.
Песента бе възродена години по-късно, като Човека глас този път я записа с Емилия.
„Направих си равносметка в професионален план – оставил съм много голяма диря зад мен – над 200 песни съм написал и има поне няколко, които се пеят още много време“ – доволен е хитмейкърът, който на 7 септември отпразнува 50-годишнината си.
За създаването на някои от най-големите си хитове Михаил Бургуджиев разказа: „Не заслужаваш“ на Тони Стораро я написах в Чикаго. Бях станал една сутрин при нашите приятели, където бях отседнал, те имаха роял и аз си свирех и им създавах добро настроение. Изведнъж ми дойде кантото и си представих гласа на Тони – само той можеше да я изпее“.
Няколко от големите му хитове се изпълняват от Лия. За работата си с легендарната певица авторът разкрива, че е очарован.
„Утро след любовна нощ“ я написах точно за половин час. Сякаш Господ ми спусна нотите. Готвихме я за фестивала „Златният мустанг“, дори спечелихме награда и до ден днешен се пее. Дали Иванова после направи текста за два часа и остана евъргрийн. За новия си албум Лия също ми поръча две песни – една балада и една в умерено темпо шлагерна песен. Седнах и направих „Сини очи“ и „По-добре никога“. После Мариета Ангелова направи текста на „Сини очи“ и Лия го посвети на съпруга си. Тя е страхотен професионалист, удоволствие е да се работи с нея – има дисциплина, характер на музициране. Очарован съм и от концерта й в НДК през юни – нямаше един фалшив тон“, продължава Мишо.
Някои от мелодиите си дори ги е сънувал. „Ставам и веднага съм записвал и си лягам, че на сутринта изчезва. Веднъж пък бях в сладкарница на „Витошка“ и ми дойде едно канто, помолих сервитьорката за няколко листа и химикал, разчертах петолинията и я записах. На почти всички песни първо съм написал музиката, а после текста, защото иначе композиторът е ограничен“ – разказва той.
Една от малкото песни, които е написал по готов текст, е баладата „Молитва“, с която Таня Боева печели „Златният мустанг“.
„Неин фен изпрати това стихотворение и аз направих музиката по него. Откакто се разделихме, Таня никъде не споменава моето име, сякаш не съм бил част от кариерата й. За разлика от нея, аз ще я спомена, защото е била доста голям фактор в моя живот, а работата ни винаги е била перфектна. Бяхме се сработили до такова ниво, че творяхме с поглед и затова се получаваха нещата. „Мое море“ ни е първата песен, написах я за „Бургас и морето“, но не я одобриха за участие – казаха, че била много музикантска рок балада. Тогава ние работехме по пиано барове и всъщност аз я навих да правим попфолк. Виждах, че ако искаш да се развиваш в музиката, това е жанрът. Бяхме седнали да обядваме в едно заведение на Слънчев бряг и много силно бяха пуснали Сашо Роман. Помолих сервитьорката да намали, а тя каза: „О, абсурд! Днес излезе новият му албум и в момента си го презаписваме. Ако намалим, ще падне качеството на записа“ – споделя спомените си Бургуджиев.
„Щастлива съм“ е първата попфолк песен, която той пише за Таня Боева.
„Кантото всъщност си е поп, но музикалният продуцент от „Пайнер“ Стефан Статев ми подсказа какви орнаменти трябва да се сложат, за да стане попфолк, как да се подходи за самия аранжимент. Нищо, че преди това бях направил цял албум с Панайот Панайотов с балкански хитове“ – спомня си Мишо.
Заедно създават златни хитове като „Непокорни сме“, „Не че те обичам“, „Лошо момче“ и много други. Част от тях са по музика на самата певица.
„Тя също си имаше диктофон и си записваше идеи. Животът ни беше музика. Споровете бяха само в студиото – за начина на изпяване, за крайното звучене, за микса, дори за мастера. Имало е случай, когато сме прекратявали записа, но винаги сме били единодушни дали ще стане хит. Песента „Извинявайте, че сме щастливи“ се оказа преломна в отношенията ни. Тя си беше харесала няколко гръцки песни, изпети от мъже. Точно заради това трудно нацелихме тоналността и гласът й не звучи съпоставено спрямо аранжимента. Не ги одобрявах и знаех, че няма да се получат, но въпреки това ги осъществих заради нея. Тогава започнахме да гледаме в различни посоки творчески и така се разделихме – първо в музиката, а после и като семейство“ – допълва Бургуджиев.
От година Михаил Бургуджиев работи като вокален педагог поп и джаз пеене в школата Център за изкуства, култура и образование „София“. Наред с учениците той преподава и на две рок групи – „Сандвич“ от Втора английска гимназия и „Цикотрепачите“.
„Съвсем случайно стана – на улицата срещнах човек, който работи там и ме покани да видя за какво става дума. Реших, че на този етап от живота е важно знанията и опитът, който имам, да ги предам на следващите поколения. Интересно е, а ме прави и щастлив, като виждам, че нямат търпение да идват на занятията ни. При сегашното поколение нещата се случват по-лесно, защото имат изобилие от информация в интернет.
Едно време започнах като пианист в групата на Графа „Зелен хайвер“ и сме вадили песни от ролкови магнетофони на бавни обороти – нямаше ноти, партитури, всичко беше много сложно. С инструментите също беше трудно – свирехме само на произведени в България, сега можеш да си купиш лесно маркова китара“, разказва музикантът.
