Мизерията се задълбочава: Ще работим, докато умрем за малки пенсии
Не само ще работим, докато умрем, но и с още по-ниски пенсии! Съчетанието от възраст за пенсиониране, която почти се изравнява със средната продължителност на живота и размера на повечето пенсии, които обричат на мизерия доживелите ги, стимулират сивата икономика, пише Safenews bg.
Това е изводът от последната справка в Националния осигурителен институт, според която 406 328 души получават минимална пенсия за стаж и възраст у нас – 523,04 лв. Още 407 774 възрастни вземат под тази сума.
При общо 2 040 778 пенсионери това означава, че почти всяка втора пенсия е възможно най-ниската. При това на фона на няколкото увеличения, които се случиха през последните години.
Статистиката показва още един шокиращ факт хората на минимални пенсии са се увеличили през последното десетилетие:
През 2012 г. това са 526 777 души, за да стигнат своят връх през 2021 г., когато са 932 005. Все пак през следващите години се наблюдава лек спад в броя на най-бедните пенсионери, най-вече заради преизчислението на пенсиите през октомври 2022 г. Тогава над 892 хил. души получиха увеличение. То извади и част от пенсиите за трудова дейност над минималната пенсия.
Държавата е доплатила 104 854 729 лв. месечно, за да могат над 795 742 души да стигнат минималната пенсия, показва отчета на НОИ. Основната причина е, че през годините минималната пенсия се вдигаше повече от останалите и така реалните суми на хората изоставаха.
Срамните до 1 лев на месец държавата е доплащала на над 2458 души. Още толкова са с бонус между 1 и 2 лв., за да стигнат минималната пенсия.
На 714 618 души обаче не са им стигали над 30 лв. за минимална. Само за тях държавата всеки месец е доплащала над 103 млн. лв.
През 2012 г. минималната пенсия бе 136,08 лв., а днес е 523,04 лв. и приближава като размер средната. От 1 юли швейцарското правило ще я вдигне до 580,57 лв., но пак ще е най-ниската в ЕС.
Моделът в Дания, Германия, Нидерландия и Литва е изобщо да няма минимални пенсии. В Словакия и Португалия минималната пенсия се определя спрямо стажа – колкото по-дълъг е той, толкова по-висока е сумата, която плаща държавата.
В Чехия няма фиксирана минимална пенсия, а е равна на поне 10% от средната месечна заплата. В Испания и Австрия при определянето ѝ пък има значение дали възрастните хора живеят сами.
