Мастагарков: Да спечелиш над 100 000 сърца е много повече от 100 000 лева (ВИДЕО)
Една от най-обичаните реалити звезди от „Игри на волята“ Благомир Мастагарков, с горещо интервю специално за Plovdiv24.bg.
Благомир е едно страхотно име, което много пасва на това, което видяхме от теб – един благ характер, умерен, на кого си кръстен?
Кръстен съм на моя дядо, с малката разлика, че той се казваше Благой. Но баща ми винаги се е шегувал и казваше, че това е едно от най-умните неща, които е измислил моят дядо, именно моето прекрасно име, за което съм му изключително благодарен.
Ние гледахме и в “Игри на волята“, и навсякъде другаде, където участваш, че ти проявяваш един много умерен характер, не се караш с никого, склонен си да прощаваш много неща. Много е хубаво това, може би ще ти помага в живота нататък.
Но сега започваме с един въпрос, който може би много хора си задават, след като вече си известен. Каква е твоята мисия сега, какво правиш по училищата в Пловдив?
Моята мисия е била винаги да се развивам към по-добро, да давам един добър пример. И в момента, чрез тази мисия, защото аз знам, че това е нещо моментно, не знам дали ще го развия. Използвам тази моментна слава, за да мога да повлияя по някакъв начин на подрастващото поколение. Имам предвид децата от 1-ви, включително до 10, 11 и 12 клас. Много пъти, когато съм ги питал самите деца какво виждат в мен, те са ми казвали “Виждаме един красив, силен, здрав мъж“, само хубави определения. Тоест, аз се виждам в техните очи. А те виждат в мен един мини супер герой. И използвам момента, просто да мога да им повлия по някакъв начин.
Разбира се, към добро, да покажа това как трябва да се подкрепят, да бъдат сплотени, единни, да не отвръщат на агресията с агресия. А точно обратното, да си помагат в трудните моменти, да слушат техните родители, преподавателите си, да пишат домашните си.
Всичко най-добро, което мога да направя, защото това е един, за съжаление проблем, който съществува в училищата, а именно агресията между децата. И мисля, че засега, може би в минимална степен, в училищата, в които отивам, съумявам по най-добрия начин да помагам. Защото след това има обратна връзка от преподаватели и родители и те казват, че за момента наистина съм повлиял положително.
Това е много добро като инициатива, наистина. На теб ли ти хрумна, или някой ти подсказа?
Ами не, по принцип аз съм завършил „Психология“ и съм работил с деца, детска психология. За съжаление, не можах да се откъсна съзнателно от проблемите, когато отивам на работа и се прибирам вкъщи, затова предпочетох да не се занимавам с това нещо. Но все още имам тази страст към децата, да обръщам внимание на тях.
И да даваш добрия пример.
Да, да давам добър пример. И съумяваме да правим много добър контакт с тях и затова много ме харесват. Но първия път, в който ме поканиха в едно училище, беше неочаквано за мен. Една моя близка каза: “Аз съм преподавателка еди къде си, много ще се радвам да дойдеш. Децата са ти големи фенове, много те подкрепят, гледат те всяка вечер, искаш ли да дойдеш?“ И аз без да се замислям, отговорих “Разбира се, че ще го направя“ и си казах уау, гледай каква радост невинна, истинска, какво отношение.
Най-истинска е детската радост, да.
Именно, да. И си викам, защо не го приема това като една моя лична кауза, щом излязох като един от най-добрите примери в това предаване, защо не го предам това нещо към децата, поне да оставя нещо след мен, нещо, което знам, че ще е положително и добро.
Ти, когато започваше в “Игри на волята“, имаше ли го това като идея?
Не, не съм си го мислил никога, честно казано.
Това е чудесно, защото нещата се припокриват. Ти наистина показа едно много добро поведение, в сравнение с другите участници. И сега добрият пример ще бъде нещо доста полезно за тях.
Така е, именно това е целта, да бъде нещо много полезно за тях, защото ако не го направим това за нашите деца, за кой можем да го направим? Те са най-подходящи за това нещо.
Видяхме те и в една друга светлина съвсем наскоро, в “Черешката“ ти се показа като един страхотен кулинар, умееш да правиш доста неща. Даже имаше коментари, ние и в нашия сайт ги пуснахме. Хората са възмутени, че ти не си получил наградата. Ти продължаваш ли да си готвиш у дома, или по-рядко ти се случва?
По принцип готвя, не толкова често, защото нямам физическото време да си готвя. И в момента, като съм сам, не ми е интересно да си готвя за себе си, може би, ако имам половинка, бих готвил повече.
Ям повече навън, честно казано, в движение. Но ако не съм навън, си готвя аз. Мога да си правя абсолютно всичко. Не е някакъв проблем това за мен, показах го и в “Черешката на тортата“. По принцип, там нещата, които правих, са малко по-сложни за изпълнение, особено основното.
Беше страхотно.
Това може и опитен готвач да го изпусне и да не го направи както трябва. И това, че не са ме оценили подобаващо, няма никакво значение. Това е едно предаване, в което сме отишли да се забавляваме. По някакъв начин да зарадваме окото зад камерите.
Точно така, пак благородство. Всъщност, какво още обичаш да правиш и кой точно е Мастагарков, откъде са корените ти? Разкажи ни малко повече за себе си?
Сега ще ви разкажа. Само да добавя, че неволята ме научи да готвя. Дългите години, които съм живял в чужбина, това че съм нямал възможност да се храня навън по заведения, и така съм се научил. И съм съумял да работя в доста популярни заведения, откъдето ми е дошъл и опита да плейтвам и т.н. и успях да го прехвърля това нещо и в “Черешката“.
То на мъжете по принцип им се отдава да готвят, но твоето беше наистина много добро представяне. Иначе, кой е Мастагарков?
Иначе, Мастагарков е преди всичко един обикновен човек, нищо повече. Човек, който обича живота, обича всичко, обича адреналина, обича предизвикателствата, социален, чисто социален човек съм в последно време. Радвам се много на любовта на хората, за това съм благодарен, това според мен е повече отколкото да спечелиш 100 000 лв., да спечелиш над 100 000 сърца, със сигурност, за което много се радвам.
Нещо за детството си да разкажеш, за корените си?
Имал съм изключително щастливо детство, не съм бил лишаван никога от нищо, благодарение на моите родители, и благодарение на моя дядо. Това е една моя малко болна тема, защото той ми беше като втори баща, до ден-днешен, когато той не е сред нас, не спирам да нося неговия пръстен, който ми е окичен под дрехите на едно синджирче.
А каква заслуга е имал той за теб?
Огромна, огромна заслуга за всичко. Той беше човекът, който беше от сутрин до вечер буквално с години до мен. Караше ме на тренировки по футбол, чакаше ме, връщаше ме обратно. После съм ходил при него вечер да ям. Възпитавал ме е, той общо взето е бил една от основните фигури, които ме е изградил като характер и като човек, именно дядо ми.
Интересно, обикновено на родителите дължим повече, но явно при теб дядо ти е изиграл главната роля.
Все едно съм имал трима родители, честно казано.
Ти показа и умение да рисуваш. Това наследено ли е от някого, или не?
Самоук съм. В рода ни няма човек, който да рисува.
Как се запали тази любов към рисуването?
Разбрах, че мога да рисувам, когато първите години в училище 2-3-4 клас имахме вече предмет “Рисуване“. И преподавателката ни беше изкарала един портрет на Васил Левски да го нарисуваме. Ние го гледаме и го рисуваме, и аз го направих едно към едно, гледайки картината. И тя беше изумена, след което свали рисунката долу в училището отпред. Дори мисля, че бях спечелил някаква награда за най-добра рисунка тогава, в училището. И тогава разбрах, че мога да рисувам, общо взето както го гледам, каквото виждам и както е, мога да го нарисувам. Мога примерно, от такъв екран, от такава снимка да нарисувам на голям портрет, на голяма снимка. Това оразмеряване е изключително трудно, но явно имам набито око и нюх към тези неща, усещане.
А иначе, интересуват ли те художниците? В смисъл, ти си имал един период, в който усилено си рисувал, доколкото разбрах. И дали си се интересувал от творчеството на някой художник през това време?
Честно казано, не съм се интересувал от творчеството на някой художник, просто когато го усетя това нещо, то е като нужда.
Идва ти прилив?
Да, идва ти прилив на това усещане и желание да излееш някакъв вид емоция върху този лист хартия. И така и правя, събуждал съм се примерно в 2-3 ч. сутринта и съм ставал и съм започвал да рисувам.
Браво, това е чудесно. И видяхме и резултатите.
То имаше още много резултати, но повечето съм ги подарявал.
Сега в момента известността тежи ли ти? Изобщо, как се справяш с нея?
Известността наистина си тежи. Тази известност не е нещо лесно. Преди съм бил също така разпознаваем до някаква степен, но в момента е нещо уау. Защото където и да отида, с който и човек да се срещна, всеки ме знае. Има хора, които са срамежливи и показват все едно, че не ме познават, има хора от масата, които искат да се снимат, да ми зададат въпроси, да ме опознаят.
Има моменти, когато човек иска като излезе да не е толкова притесняван, но мен не ме притеснява това нещо. Обръщам внимание на абсолютно всички, снимам се с всички и ми е приятно за момента.
А какви са ти намеренията за живота по-нататък? Какво ще направиш с тази известност, защото много хора се възползват от такъв момент?
Повечето хора от тази известност се възползват чисто материално. Честно казано, това не е нещо, което дърпа конците в мен към тази посока. Мисля, че в момента това, което правя, тази моя лична кауза, да помагам и да дам добър пример на децата, е нещо, което е най-стойностно, което човек може да направи със собствената си слава.
Това ми е основна идея. При мен никога не е имало фикс идеи. Единствената ми фикс идея е, ако мога да бъда здрав, и моите близки да бъдат здрави. Аз съм наистина амбициозен, искам да се развивам, но никога не съм си поставял цели на всяка цена. Защото, когато човек си постави нещо на всяка цена и то не се получи, той може да е силно разочарован. Аз съм имал още като доста по-млад такива тежки разочарования, които ме бяха бутнали доста. И разбрах, че по-добре е да не гледаме толкова надалеч, с малки стъпки към големия връх.
Разочарования в личния живот?
Да, в личен, в професионален, в бъдещ, в любовен, всякакви разочарования.
А с моделството какво се случва при теб?
Ами снимам. Винаги съм снимал и продължавам да снимам.
Имаш си своя агенция?
Не, нямам моя агенция. Аз съм горе-долу образ, който се разпознава вече в България. Работил съм с много фирми, компании и фотографи, които ме знаят и ме търсят лично. Много скоро подписах с още една компания, най-добрата в България и ще пробвам нещо ново да правя, да видя първо дали ще ми хареса.
И сега, няма как да не те попитам за отношенията ти с Деси Слава, толкова много се говори за това. Да разберем от първа ръка какво е положението там? Това, което се говори истина ли е, за миналото ви?
Те се говорят всякакви неща, ако получа някаква дадена информация, мога да ви кажа дали е истина, дали не е. Но истината е една, имал съм някакви отношения с Деси преди много време. Било е нещо преходно, останали сме с най-добри чувства един към друг, тя е прекрасен човек. До ден-днешен сме приятели и се чуваме и приказката приключва до тук. Няма нищо повече, което мога да кажа.
В момента, вече каза, че си свободен, че нямаш приятелка.
В момента съм свободен, нямам си приятелка, надявам се скоро да срещна, защото вече навлизам във възраст, където е хубаво човек да се ориентира към по-приятни неща.
Тоест, ти не си от тия, които крият, прикриват, ако имаш някакви отношения с момиче. Заговори се за някаква моделка…
Не. Значи, дори и да имам, аз мога да кажа, че имам човек до себе си. Но пак да го спестя и да не кажа кой е. Но не, нямам човек до себе си.
Да де, защото пък иначе, не е морално, спрямо примерно почитателките ти, които не са малко и които може би се надяват. Затова е хубаво да бъде откровено, да.
Откровен съм, напълно съм откровен, нямам си приятелка. Бях свързан с някакво момиче наскоро, в много вестници. Но нямам нищо общо, това са фалшиви новини, така че…
Отговорихме на въпросите, които вълнуват момичетата. Какво си пожелаваш за Новата година? И може би и на нашите читатели и зрители нещо да пожелаеш?
Това, което си пожелавам на себе си, и разбира се, пожелавам и на вашите слушатели и зрители, преди всичко да бъдат живи и здрави, смирени, любящи, помагащи си един на друг, успешни през Новата година. Едно топло и приятно, уютно посрещане на празниците, за тези, които имат възможност. За тези, които нямат, нека тези, които имат да помогнат. И желая всичко най-добро от цялото си сърце.
