Марта Вачкова за срещата Тръмп-Зеленски: На прага сме на нещо ужасно
„Мартеницата е символ на това да вплетеш добра мисъл за другия. И когато му я подариш – да искаш здравето му и живота му. Трябва да има човешка обич. Не може омразата да е повече от радостта и любовта“. Това каза пред bTV актрисата Марта Вачкова. Свикнали сме да я виждаме на сцената, пред камерите, в сериали и филми, но от скоро намери ново свое място за изява – галерията.
„Сърцето ми е свито от това, което гледахме снощи, защото имам чувството, че наистина сме на прага на нещо ужасно. И неща, които бяха заявявани и ние не вярвахме, че ще станат – са на път да станат. И точно както ни казваха, че Русия ще нападне Украйна и никой не вярваше – но то се случи. Сега пак имам чувството, че нещо още по-страшно идва. И аз не знам как се живее радостно и щастливо на фона на това, което се случва в света“, каза тя по повод вчерашния разговор на президентите на САЩ и Украйна.
„Живеем не само в тревожни времена, а и във времена, в които сме толкова разделени, толкова се мразим и толкова открито и лесно заявяваме омразата си. Това ме съсипва, това не е моето време. Утеха намирам само сред най-близките и сред спомените назад, в които щастливи живеехме и мислехме, че вече никога няма да има война“, смята Марта Вачкова.
„Съсипана съм за децата. Днес е 1 март, празник, който всички деца чакат. Да сложат мартеничките, да си разменят в училище. Някога помня как на ръцете слагахме толкова мартеници, че вече нямаше място на едната ръка, започвахме да слагаме на другата. Толкова хубав празник. А в какво живеят сега децата? Какво чуват? Особено децата на Украйна“, каза още тя.
„Камбаните, които бият, трябва да ги чуваме. Звънецът, който звъни, е страшен. Моята тревога е, че вървим към наистина големи размирици. Това, което се случи в България – което направиха „Възраждане“. Да заявяваш така открито, че мразиш – откъде дойде това? Откъде дойде това да имаш право да обиждаш, да плюеш, да си арогантен и груб? Имам чувството, че ние мразим себе си“, допълни Марта Вачкова.
