Марин Марковски: Президентът наруши конституцията, като по същество призова за нови избори
Всеки е невинен до доказване на противното, но не бива сигналът, който идва от американското правителство, да се отминава с лека ръка. Там не са безотговорни хора, които да клеветят ей така, казва адвокатът
– Адвокат Марковски, съдия Андон Миталов е първият българин със забрана да влиза в САЩ заради корупция. Познавате ли го, как ще коментирате ограничителната мярка срещу него?
– Миталов е съдия от кариерата, бил е адвокат. Той има забрана да влиза в САЩ не по закона “Магнитски”, а по дипломатически ред. Преценката на американското правителство и дипломатическите служби е, че поради “корупция” и пускането на един обвиняем да пътува в чужбина му забраняват да влиза в САЩ.
И тук се поставя въпросът – редно ли е, без да има влязла в сила присъда, да се приеме, че има престъпление. Корупция означава човек да е взел подкуп например. Конституционният принцип е – всеки е невинен до доказване на противното. Но не бива сигналът, който идва от американско правителство, да се отминава с лека ръка. Там не са безотговорни хора, които да клеветят ей така. Ясно е, че трябва да се замислим, но и да спазваме конституционния принцип. Срещу съдията няма конкретно обвинение.
– Ден след изявлението на Държавния департамент на САЩ заваляха искания да се провери дали е имало сигнали срещу Миталов?
– Проверка може да бъде направена срещу всеки, това не е унижение. Работата на прокуратурата и полицията е да разследват. Никой не може да спре нито службите за сигурност, нито криминалната или икономическата полиция.
– Запознат ли сте с решението на съдия Миталов за пускане на обвинения в шпионаж в полза на Москва председател на движение “Русофили” Николай Малинов да пътува в Русия. Според вас то издържано ли е?
– В рамките на правомощията си съдията може да реши по какъвто начин прецени един въпрос. Дали да бъде пуснат един човек да пътува в чужбина, се преценява през прочита на опасността той да не се върне. Такъв въпрос заслужава повече внимание. Но принципът е – не се коментират решенията на съдиите, даже да са орезилени от американските дипломати.
– Успоредно със скандала около съдията върви и друг – между президентството и кабинета на управляващите заради изявлението на президента Радев, че сваля доверие от правителството…
– Скандал не е най-подходящата дума в този случай, защото тук става дума за политическа война и за много сериозни разминавания в разбирането на институцията президент и правителството. Нещата имат и много сложни политически последици. Когато има неразбория в политиката, това се отразява и на икономиката.
Президентът сваля доверието от правителството с аргумента, че не се справя с професионалните си задължения за упражняване на властта в полза на народа – няма вода, стандартът на живот е паднал, има затруднения във връзка с екологията. Съгласно конституцията президентът има право на изявления. Няма пречка да критикува, защото е държавен глава. Но тази критика не може да бъде в разрез с конституционната норма, че президентът олицетворява единството на държавата. Това изявление на президента представлява политическа оценка и по същество е призив за нови избори. В този смисъл е противоконституционно.
– Според вас има нарушение на конституцията, така ли?
– Изявлението представлява нарушение на конституцията, защото президентът е призван да е обединител на нацията и не може с политически изявления да създава напрежение и разделение на гражданите.
Може да е избран с гласовете на БСП и на други партии, но в момента, в който се заклева като президент, той няма конституционното и моралното право да прави политически изказвания, които по същество рушат единството на нацията.
Колкото до позицията на Борисов – в случая тя е юридически много точна и с добри политически последици. Той обяви публично, че забранява на министрите да вземат отношение по изказването на президента Радев. Това е не само добър политически подход, за да няма напрежение, но има и опора в самата конституция.
– Може ли заради изявлението на Радев, че сваля доверието си от правителството, да се иска прекратяване на президентските му пълномощия, подобен сценарий вече се коментира?
– Нека да не търсим ужасната драма в тази история. На практика, за да може да бъдат прекратени пълномощията на президента, това става само като се внесе в Конституционния съд (КС) обвинение.
Разпоредбата на конституцията казва, че пълномощията на президента може да бъдат прекратени, когато има измяна и когато той нарушава конституцията. Питането на главния прокурор Иван Гешев към КС : “какво се влага в съдържанието нарушаване на конституцията” ако има доказателства, че президентът е извършил престъпление. Но има и една втора рубрика – нарушаване на самата конституция.
Да се внесе обвинение срещу президента в КС, е доста тежка процедура. Разумно е да бъде тежка. Обвинението се внася в Народното събрание от 1/4 от депутатите. Обаче 2/3 от тях трябва да гласуват това обвинение да се внесе в КС и той да прекрати пълномощията. Има доста бариери, докато се стигне до прекратяване на пълномощия. И едва ли на практика това може да се случи. Разбира се, в политиката е като в любовта – всичко може да се случи.
– Във фокуса на обществото в последните дни са 2 големи екстрадиции – на Цветан Василев, която се очаква отдавна, и на Васил Божков, който бе задържан преди седмица в Обединените арабски емирства. Има ли в практиката ви друг случай екстрадирането на българин от друга държава да се бави 5 г. и половина?
– Когато българската държава пожелае неин гражданин, обвиняем, да бъде доведен на територията на републиката, за да приключи наказателното производство срещу него, пътищата са два. Единият е с европейска заповед за арест (ЕЗА), а другият е по линията на международния обмен. Сърбия не е член на ЕС и механизмът с ЕЗА не може да се използва.
Прави чест на главния прокурор, че във всички случаи той иска да изпълни прецизно задълженията си да доведе Цветан Василев, за да си приключи наказателното производство. Това е работата на прокурора – да осигури обвиняемия. Същият принцип важи и за Васил Божков. Следва да се направят максималните усилия. Разбира се, прокуратурата съгласно Наказателно процесуален кодекс (НПК), действащите закони и разума на правото, може да търси съдействие от всички институции – от Министерството на външните работи, правителството, включително и от министър-председателя. Друг е въпросът доколко те имат възможност да направят това. Какво пречи да се потърси съдействие от правителството? Знаете, че прокурорът е адвокатът на народа. Другите цивилизовани държави с опит в държавното строителство това го знаят много добре. И ще бъде признак на сътрудничество, на морален подход, когато има обвиняем, той да бъде представен пред честен съд, за да се разбере виновен ли е, или не. Така че в усилията на главния прокурор няма геройство, а амбиция и желание, готовност за усилия да се довърши наказателното производство докрай.
– Адекватно ли реагира прокуратурата в случая с водната криза в Перник. Тя ли трябва да проверява кой и защо няма вода, или това е работа на други с контролни функции?
– Законът за съдебната власт (ЗСВ) дава не само правата, но и задължението да се прави проверка дали има административни нарушения или престъпления. В случая прокуратурата задължително трябва да направи тази проверка. Отговорът на въпроса дали има престъпление, се извежда от писмени документи във връзка с поддържането на канализацията, снабдяването с вода и разпити на хора. Т.е. трябва да има доказателства, за да се повдига обвинение. Аз съм адвокат, въобще не обичам да хваля прокуратурата. Животът ми е минал в спор с прокуратурата в рамките на закона и доказателствата. Но трябва да призная, че прокуратурата този път е доста трудолюбива в усилията си.
– В кои усилия – да разкрие виновните за водната криза ли?
– Всичките усилия на прокуратурата имам предвид. Борбата с престъпленията не само създава спокойствие на хората, но повишава и стандарта. Връзката е малко сложна, но я има. Когато няма подкупи, държавната машина работи великолепно и всеки е защитен. Идват и чужди инвеститори. Хората са спокойни и животът в държавата си тече нормално.
– Вече повече от седмица има акции срещу битовата престъпност в цялата страна. Те ще стреснат ли крадците, дребните бандити, които тормозят хората?
– Усилията да се разкрият масовите телефонни измами, престъпленията, свързани с изнасяне на хора за джебчийство, проституция и просия и др., са част от работата на прокуратурата. Това усилие, което правят, заслужава уважение, да не кажем и похвала.
Дали акциите ще уплашат бандитите? Ами ще ги уплаши, като изпоарестуват тези, които правят престъпления, и ги осъдят.
– Май има доста хора с висящи дела за арестите. Затворите ще ни стигнат ли? След акцията в село Розино цяло управление се препълни.
– За да ви отговоря точно, трябва да разполагам със статистика на броя задържани и местата в затворите. Българският затвор е като женското сърце, винаги може да побере още няколко души. Това, разбира се, е в рамките на шегата и може би тя не е уместна по този въпрос. Все пак смятам, че Министерството на правосъдието ще се справи, ако се наложи да се задържат хора. Но невинаги наказателното производство е свързано със задържане. Това, че има дело, не означава, че всички трябва да бъдат арестувани. С оглед на решение на европейския съд прокуратурата трябва да внимава с продължителността и условията на задържане.
И още нещо – с електронна гривна на крака обвиняемият може винаги да е под контрол.
Тя не се сваля. Даже в Америка вече правят опити с такива гривни да се установи дали обвиненият употребява алкохол или наркотици. У нас тези “умни гривни” са малко, една от причините е проблем с обществените поръчки. Ако има мярка за неотклонение – “гривна за контрол”, разследваните може да бъдат следени къде са точно и няма да могат да излизат от страната.
Опитът да се свали гривната дава сигнал – “тревога”, и показва последното местоположение на обвиняем.
Аз съм убеден, че 80-90% от хората, които ще бъдат следени с гривни, няма да бягат. Но тук има една психологическа драма – следствието и прокуратурата някак си не искат да изпуснат от ръцете си това изключително оръжие да бъдат задържани гражданите. Защото то им дава и шансове за самопризнание, за спогодби. Затова има една мълчалива съпротива.
Ако се направи статистика какви са разходите за един арестант, ще се види, че не бива да се харчат грешни пари, при положение че той може да е на свобода съвсем условно и да работи. Рискът да извърши престъпление с гривната не е голям. При хипотезата, че има висящо дело и от център се следи човекът къде се намира, трудно ще извърши престъпление. Тогава ще има място и в затворите за тези, които търпят присъди.
– Отдавна говорите, че в училище трябва да се изучава религия. Преди дни стана ясно, че вече има проекти за учебници от 1-и до 5-и клас.
– Нека темата за битовата престъпност бъде преценена и през ужасното насилие, което цари в училищата и не е било в историята на българското образование. Причините са много – ниски доходи, напрежение между родителите, прекомерна заетост, липса на опит да общуват с децата си, невъзможност да се спортува, защото това струва пари. Причина е и липсата на религиозно образование, което внушава, че престъплението е много опасно за самия извършител. Християнството внушава, че доброто отношение, прошката и любовта са основни в дейността на един човек. И е възможност за намаляване на детско-юношеската престъпност. В Духовната семинария да сте чули да има побои, извадени с ритници далаци, ужасяващи убийства? Не сте чули, няма и да чуете.
– Как ще коментирате предложенията наказанията за непълнолетни, извършили тежки престъпления, да не се редуцират, както е сега?
– Моето разбиране е, че трябва да се увеличат наказателните санкции за тежки престъпления – например квалифицираните убийства (извършени с особена жестокост и др.), като наказателната санкция за лица, навършили 17 г., може да бъде от 5 до 20 г., а сега е от 5 до 12 г. В по-широката рамка съдията ще може да индивидуализира наказанието и да наложи или по-леко, или по-тежко наказание в зависимост от конкретното престъпление и личността на непълнолетния, която може да бъде изследвана с помощта на психолози. Това е шанс за борба с престъпленията. Има ужасяващи, вампирски истории, които не можем да пресъздадем. Те трябва да спрат. Бог да пази България
Източник: 24 часа
