Майката на детенцето, което загина в магазин в Пловдив, заведе дело
Майката на 2-годишното детенце, което почина при трагичен инцидент в магазин „Алати“, заведе дело срещу Народното събрание. Детето почина нелепо на 12 август 2016 г., след като неукрепена мивка с шкаф падна върху него. Майката е изпуснала от погледа си детето за 3-4 секунди, което тръгнало да тича, хванало се е за мивка, която тежи около 30-40 килограма и падайки, се удря в областта на сърцето. Спуква се аортата, което е причинило смъртта му“, съобщиха тогава от Районната прокуратура.
>По случая бе образувано досъдебно производство за причиняване на смърт по непредпазливост, но то бе прекратено.
Майката на убитото дете обаче е завела ново дело срещу Народното събрание на РБ, с искане до съда да го задължи в срок от 6 месеца да транспонира коректно Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 Декември 2001г. относно общата безопасност на продуктите и Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно отговорността на вреди, причинени от дефект на стока.
Искът и основан на фактите в конкретния случай, в който някои от предлагантите стоки в хипермакета са били със значителна тежест и размери. В момент, в който детето не било у нея, то се хванало с ръце за ръба на неукрепена мебел- керамична мивка, вградена в шкаф за баня, в резултат на което мивката се преобръща върху него и му причинява травми, несъвместими с живота, тъй че детето умира. Образуваното по случая срещу неизвестен извършител дело за причиняване на смърт по непредпазливост е било прекратено с постановление от 22.11.2017 г., като съдът приел, че липсва съставомерност на деянието.
При новото дело срещу Народното събрание майката се основава на правото на ЕС, безопасността на стоките, включително тези, които са достъпни за потребителите, дори когато не са предназначени за тяхи на регламента от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите и Директива 85/374/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, като и двете посочени директиви са в сила, тъй че РБ е имала задължение да постигне предписаните от тях резултати.
При транспонирането на двете описани директиви в българското законодателство, обаче ответникът не е разполагал с дискреция да определи различни условия за приложението им, като не ги транспонирал „точно“, а чрез недопустимо стеснение на обхвата им във вреда на българските потребители, като по този начин е създал национално законодателство, при което производители и дистрибутори са свободни да излагат опасни за живота и здравето продукти, които не са монтирани стабилно, в съответствие с обичайните очаквания за безопасност при тяхната употреба, на места в търговските си центрове, които са достъпни за потребители, включително деца, и е разумно вероятно да бъдат използвани.
От това поведение на ответника, ищцата търпяла вреди – чувства на гняв и безсилие от това, че е допуснато и продължава да се допуска нетранспониране на директиви, като с това си поведение допринася до лишаване от човешки животи, за което смята, че има право да иска осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
Съдът обаче е прекратил и това дело на 21 октомври 2021 година заради несъвършеното законодателство в случаите на такива инциденти. Ответникът счита, че Народното събрание не може да бъде надлежна страна по образуваното дело, тъй като националната правна уредба не предвижда възможност за ангажиране отговорността му във връзка с осъществяваната от него законодателна дейност, че действията му във връзка с нея не подлежат на контрол от съдебната власт.
Смята се, че единствената процесуална възможност за обсъждане законосъобразността на актовете му е тази по чл.149,ал.2 от Конституцията на РБ, чрез контрола, осъществяван от Конституционния съд на РБ, както и че търсенето на отговорност, основаваща се на правото на ЕС, не предполага ангажирането на такава от националния законодателен орган.
В конкретния случай страните са приключили спора си със съдебна спогодба, съгласно която родителите на убитото дете са приели да получат суми от по 75000лв., като са заявили, че по този начин са пълно обезщетени за всички претърпени от тях по повод смъртта на детето неимуществени вреди, и сумите, съгласно подписаната спогодба, са им били изплатени на 05.06.20г.
Според магистратите това лишава майката от възможността да търси обезщетение втори път. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Апелативния съд.
Източник: plovdiv24
