Любовна интрига проваля Антон Дончев за Нобелова награда
На 92 години вчера (бел. ред. – 20.10.2022) почина големият български писател и общественик акад. Антон Дончев. Авторът на едноименния роман „Време разделно“ е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА след сърдечно боледуване. Неизменно до него е била съпругата му Райна Василева.
„Отиде си внезапно и с усмивка. До последно се шегувахме и си говорихме за актуалните неща. Мъчно ми е. Знам, че България иска да го изпрати и това ще се случи в понеделник – първо в БАН, а после в църквата „Света София“ от 12,00 часа“, хлипайки каза голямата любов на писателя.
Само преди дни вестникът се свърза с Антон Дончев и му припомни интригата, която бе спретната по повод неговото име за носител на „Нобел“.
„Ех, какво да ви кажа, трябва да минат още пет години и тогава да говоря аз. Историята още не може да бъде разгласявана. Всичко това, за което ме питате, е във всички документи на Нобеловия комитет и на тях пише: „Конфиденциалност“.
Аз никога не трябва да говоря на тази тема, да не се разсъждава или пише, каквото стане, стане. Истината е, че наистина дойде председателят на Нобеловия комитет и се срещна с мен, след това ме поканиха в Швеция, срещнах се там с комитета, но щом е конфиденциално, може и това да не трябва да се пише. Не е минала давността, 50 години трябва да минат, значи още 5 години ще чакаме и тогава ще се отворят архивите на Нобеловия комитет. Аз ги видях архивите, това е невероятна история, не е за приказване. А можех наистина да спечеля „Нобел“, сподели ни тогава авторът на „Време разделно“.
Големият ни писател се разминава с наградата за трети път заради чуждестранна изневяра на човек от екипа на шведската организация, която раздава наградите.
Това се случва в средата на XX век в София с член на Нобеловия комитет. Задачата му е да се срещне с Дончев и да прецени и придвижи кандидатурата му в областта „Литература“.
Гостът дни наред се радва на прочутото българско гостоприемство. Водят го на морето, показват му красива България. С него е и младата му и красива съпруга. За зла беда тя започва да флиртува с човека от службите, който охранява видните гости.
Докъде точно стигат любовните трепети на чужденката, не става ясно, но авантюрата се оказва фатална за родните нобелистки стремежи. Недоволният съпруг и авторитетен член на Нобеловия комитет ядосано отсича, че „българите са диваци, които не заслужават нищо“. Огорчен, той си тръгва веднага, за да не се върне никога повече в България. Цялата тази кал достига до Шведската кралска академия и тя оттегля номинацията си за Антон Дончев. За първи път случката разказа Иван Гранитски.
Антон Дончев е номиниран три пъти за Нобелова награда.
Той е вторият българин, предложен за високото отличие от шведите. Това става през шестдесетте години на XX век. Тогава за 12 месеца след излизането си романът „Време разделно“ е преведен на основните европейски езици. В САЩ са написани повече от сто положителни рецензии. Три от големите вестника в Стокхолм също хвалят книгата. Критиците сравняват автора с Иво Андрич, Никос Казандзакис и дори Шекспир. Тези удивителни съпоставки правят чест не само на Антон Дончев, но и на българската литература. Логично, авторът на „Време разделно“ се очертава като една от най-силните номинации за периода.
И тогава в помощ на конкурентите му идва завистта. От София започват да пречат и с други предложения, интриги, клевети.
„Няма да говоря срещу колеги, защото е нечестно. Но много пъти ме предаваха през годините. Простил съм на всички. За съжаление това все ми докарваше проблеми със здравето. Когато ме махнаха от заснемането на филма „Време разделно“, отлепих ретината. Едва се възстанових. Смятаха, че в романа има много насилие, но с режисьора му Людмил Стайков пак си говорим, той е много талантлив“, сподели Дончев.
„Време разделно“ на режисьора Людмил Стайков по текст на Антон Дончев бе обявен за филм на столетието според класацията на БНТ. Романът на писателя излиза през 1964 г. и веднага се превръща в сензация не само у нас, но и в чужбина.
„Холивудската компания „Парамаунт“ прояви интерес към сценария, написан от мен. Световни режисьори го искаха – Карло Понти и Дино ди Лаурентис, дори София Лорен щеше да играе в него, Карло й беше съпруг. Проекта го предложи един мой приятел – Петър Увалиев, по това време съдружник с Понти в общата им филмова компания „Бридж филмс“. Е, идеята се разпадна, защото Тодор Живков беше против. След това някъде през 70-те и филмовият гигант „Метро Голдуин Майер“ също искаше да екранизира книгата ми и дори почнахме преговори. Антъни Куин щеше да играе Манол, но тогава Живков пак каза: „Не“. Не мога да кажа дали съжалявам. С Живков се срещнах само веднъж. Питах го защо е против, каза ми – „Дразнят се родните кинаджии. Щял съм да надигна глава. Така е трябвало да се случи“, разказа не без съжаление Дончев.
Малко преди кончината си писателят сподели и нещо, което казва за първи път. Романът „Време разделно“ е написан от… Господ.
„Тогава осъзнах магията на Родопите. Беше през 1962 г. По време на литературно четене в Момчиловци отседнах в една стара къща. В единствената нощ ми се появява духът на красива жена в бели дрехи. Това беше тя – Елица. Ставам на сутринта, а в двора една баба прави катми. Вечерта едно момиче имаше тук, Елица се казва, знаеш ли къде е“, питам. „Няма такава, аз съм Елица“, каза ми бабата. После седнах и за 41 дни написах романа. Елица ми диктуваше, тя беше ангел, видение, моя муза, вдъхновение. Цял месец обикалях планината, говорих с овчари, със свещеници, с обикновени хора. Пишех сякаш в несвяст. Стана чудо“, сподели писателят.
На 8 г. започва първия си роман
Рецензия на Николай Хайтов му помага да пробие
Антон Дончев е роден в Бургас, но детските му спомени не са свързани с морето. Родителите му са пощенски служители и семейството се мести от град в град, от дом в дом. Като юноша преживява бомбардировките над София и бягството на столичани. Когато бащата се пенсионира, семейството се установява във Велико Тъново.
В къщата на баба Сребра, майка на майката на писателя, която не умее да чете и пише, но за сметка на това от сутрин до вечер пее народни песни. От дете Антон живее в собствен свят, бил късоглед и трудно четял от дъската в училище.
Започва да пише на 8 г., а на 12 вече е завършил първия си роман. След завършването на гимназията за надарени деца в Търново се насочва към правото. Докато учи в Юридическия факултет, Дончев работи по строежа на шосета и железопътни линии. Връща се при родителите си и работи в Окръжния съд в Търново, но се отказва. През 1961 г. излиза първата му книга – „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за старейшината Горазд Мъдрия и много други хора“.
Първият читател на произведението му става баща му, а чичо му преписва ръкописа на машина. Но отново засечка – никой не иска да го издава. За романа се застъпва редакторът от издателство „Български писател“ Атанас Наковски. Най-после той е в книжарниците. Критиците обаче са безразлични. Тогава изригва с мощния си глас Николай Хайтов – „Антон Дончев е създал голяма книга“. Рецензията му вдига страхотен шум и логично следва второ издание. В България книгата има 31 издания, преведена е на 32 езика, включително и на японски.
„Благодарен съм за всичко, което ми се е случило в живота. Но и сега продължавам да спазвам правилото – никога да не се хваля или оплаквам. Такъв съм си“, казваше Дончев приживе.
„Беше един от най-големите хора, които познавах. Голям човек, голям писател, поклон“, заяви Людмил Стайков
„Великите хора като Антон Дончев не умират. Те живеят в сърцата ни. Аз съм благодарна, че ми се случи да играя образ от неговия велик роман „Време разделно“. Двамата с Людмил Стайков са хората, направили толкова много за мен“, сподели актрисата Аня Пенчева.
„Антон Дончев. Какво да кажа – истински човек. Беше ми трудно да играя Караибрахим, да тъпча хляба на сватбената трапеза, което в никоя религия го нямаше. Нямаше го това и в романа на Антон Дончев, но беше хрумване на Людмил Стайков, за да стане сцената по-силна. Но ми беше гадно, тежко. Иначе аз много не познавах добре Антон Дончев. Но знам, че беше гениален“, казва актьорът Йосиф Сърчаджиев.
Източник: plovdiv24
