Любен Дилов: Протестът е новото ходене на черква, но само когато гласуваш, може да изискваш от „отвратителните“
Натискът на площада исторически не е раждал нищо конструктивно, но е важно, че дава енергията за промени, казва депутатът от групата на ГЕРБ-СДС
– Колко ваши приятели бяха на площада, г-н Дилов? И мислите ли, че ако и вие се бяхте появили там, нямаше да ви прогонят хората?
– О, много! И много от тях след това идват на питие в редакцията на l’Europeo да коментираме. Аз, разбира се, нямам място точно на този протест, защото не съм съгласен с (поне заявените му) цели от ПП и ДБ. Иначе от 1990-а не съм пропускал. Някои от най-големите станаха заради мен и моите колеги – помните „Каналето“ и „Пътнико Виденоff“ – в сравнение с онези протести, този беше като събрание на домсъвета.
Горещ привърженик съм на протестирането общо и на протеста от понеделник в частност. Това е незаменим социален отдушник. Ще се разпростра малко по темата не за да бягам от конкретни въпроси, а защото смятам, че е важно.
Протестите в днешно време, особено в София, заместват ходенето на черква. Хората се събират, виждат се с приятели, вярват, че вярват в едно и също нещо, молят се всеки за неговото си, понякога се молят на различни богове.
И няма как протестът да роди нещо конструктивно, но задава посоки, оказва натиск да се вземат по-добри решения. В историята на човечеството няма нещо добро, създадено под натиска на площадите – най-вече нещастия. Но те са необходимата енергия за новите идеи, които се раждат от отделни хора и малки групи. Няма значение под натиск или окрилени от протестиращите.
В личен план нямам страх да изляза пред протестиращите, нямам притеснение да заявя, че мисля различно от мнозинството. Ще припомня, че публичната ми кариера (впрочем и на Курумбашев, и на Алгафари) започна с „атомното „Ку-ку“, когато цялото общество искаше незабавно да бъдем обесени.
– Поколението Z наистина ли излезе от своя балон и поиска да участва в решенията за бъдещето си? Какво трябва да направите вие, политиците, за да не остане излъгано и отвратено като поколението на родителите си?
– Дано е така. Но трябва да ви поправя – никой не е излъгал родителите им, т.е. нас. Те се самозалъгваха и самоизлъгаха. И вината е в голяма степен на т.нар. отвратени от политиката.
Още когато се създаваше движение „Гергьовден“ преди 30 години, го формулирахме така: „Колкото повече сте отвратените от политиците, толкова повече са отвратителните в политиката“. Рецептата е проста: гласувате, интересувате се, изисквате. И участвате лично. Критични сте към всичко.
– С вашите деца и внуци говорите ли за политика, спорите ли, какво им обяснявате?
– С внуците е още рано, но с децата ми винаги съм говорил за политика, без да им натрапвам моите възгледи. Важното е да не се криеш и да заявяваш позиции, изобщо не държа да са съгласни с мен. Но държа да са самокритични.
Непрекъснато властта е атакувана заради корупция. Всяка власт! Онзиденшният протест също, но хайде да се попитаме: колко от нас плащат реалните данъци и не се ли опитват постоянно да изклинчат – спорът за данък дивидент какво е? Чудесен инструмент да скриеш заплати!
Колко от нас не са предлагали пари на пътя на въпроса „А сега, какво правим?“. Казват ли: „Правим това, че ми пишете акт и ми взимате книжката.“?
Колко хора се съгласяват да ги осигуряват на минимална работна заплата, а останалото – кеш. И после: „Откраднахте парите за пенсии!“. Да, откраднахме ги. Всички ги откраднахме – и работодатели, и работници!
Мога да продължа до сутринта… Мечта ли е изискващите да изискват и от себе си?
– Наистина ли като партньора си Бойко Борисов смятате, че площадът поиска нов бюджет, а не оставка на властта? И къде там се появи заплаха за етническия мир, за която предупреди Делян Пеевски?
– Организаторите заявиха това за бюджета – помните. Асен Василев го каза няколко пъти в деня на протеста. А хората на площада искаха какво ли не и естествено олицетворяват недоволството си с най-видимите политически фигури. Някои от тях прекалено видими!
Виж, със заплахата за етническия мир не мога да се съглася. Това изречение не трябва да се изрича лекомислено.
Иначе Борисов беше пределно ясен – ГЕРБ плаща тежката цена да се реализира една от цивилизационните цели на българите. И ще продължи да я плаща, докато е възможно. Неведнъж съм говорил за разликата между политиците и държавниците. Борисов е държавник. Политическата логика е веднага избори. Ясно ви е кой ще спечели и кой ще загуби от тях, да не обиждаме интелигентността на читателите, само ще кажа, че най-малко ще загуби Борисов. Хората, независимо от пристрастията си, също правят разлики между политик и държавник. И го показват на избори.
– Кой е най-лошият сценарий за България сега и кой най-оптимистичният?
– Най-лошият е предсрочни избори точно сега. Оптимистичният е до 30 декември да приемем бюджет, търпим от възможно най-много среди и съсловия. Няма как да е добър след 4 години волунтаризъм (кой начена този волунтаризъм, неведнъж съм заявявал), но поне да е търпим.
– Какво не трябва в никакъв случай да има в новия бюджет?
– Промяна на ДДС, макар че това е просто и ефикасно решение. Бизнесът впрочем го иска и е готов да подкрепи 22%. И в никакъв случай да не се пипа ДДС-то на книгите, учебниците и печатните периодични издания. Това е много изстрадана и трудно придобита помощ за една от най-важните сфери на общественото функциониране – грамотността и информираността.
– А защо е толкова трудно да се орежат огромните бонуси на всеки 3 месеца на висшите чиновници, да се мине плавно към плащане на осигуровки от администрацията, тя да се реформира, а полицаите да не вземат 3 пъти повече от медицинските сестри?
– Нищо не е трудно, всичко е баланс. Асен Василев първи проби табуто на ГЕРБ за дефицита. Асен го защити с негова представа за баланс между социални и инвестиционни харчове. Говореше за десни цели с леви средства и други странности. Предложеният миналата седмица бюджет беше друг такъв баланс – оказа се неприемлив и за бизнеса, и за потребителите.
Осигуровките на администрацията са много трудна тема, защото практически са местене на пари от единия държавен джоб в другия, но по-трудно е да се намерят и мотивират добри държавни чиновници. Ако се повиши качеството, може да се намали количеството на заетите в администрацията. Впрочем, доколкото знам, България има под средния за Европа брой чиновници.
За полицаите не ме питайте – първо ме овъргаляха в катран и перушина, защото казах, че полицаите трябва да действат като във Франция и Германия и по мое време беше нормално полицията да бие хулиганите, а не обратното. Сега – втори ден „Ууууу“, къде е полицията, защо бездейства. Така че пас по тази въпрос.
Иначе медицински сестри не достигат, така е, но аз отдавна настоявам и за промяна на статута на парамедиците, които могат много по-активно да се включат. Само че веднага се задействат съсловни лобистки механизми и все не му идва ред на този въпрос.
– Ще дочака ли президентът Радев края на мандата си, или ако има предсрочни избори напролет, ще слезе на терен?
– Бих желал да излезе. Искам неговите геополитически възгледи да бъдат почтено заявени на терена на изборите – така, както го правят от „Възраждане“ например. А не да се крие зад президентската институция. Каквото и да си говорим за него, той вече се записа в историята като най-разединяващия българите президент. В този смисъл вече е партиец. Самата генеалогия на думата е такава – part off/ част от. Радев отдавна не е на всички, а е част от партийния спектър.
– Президент, който го играе партиен лидер, цар премиер, социалисти въвеждат плосък данък и после управляват с десни партии – каква може да е следващата исторически причудлива политическа формула в България?
– Ооо, специално в историята на БКП/БСП има много причудливости, но те са причудливостите на българския характер, не само на социалистите. Помня как Никита Михалков с възторг ни викаше със Слави и Росен Петров, когато Негово Величество стана премиер: „Вие не си давате сметка! Вие живеете в оживяла приказка! Вие имате цар, който се съгласи да ви води! Празнувайте бе, неблагодарници, празнувайте и благодарете!“
Народът е мъдър дори когато не взема правилните решения. Последните години той не позволява съставянето на лесни мнозинства. Посланието му е ясно: опичайте си акъла и се научете да работите заедно.
CV: Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на световно признатия български писател фантаст Любен Дилов. Завършва Факултета по журналистика в Софийския университет, специалност „Печатни медии“. Сред създателите и идеолозите на тв предаванията „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“ (до 2003 г.) От 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание L’Europeo. Депутат в 40-ото НС (2005 – 2009) и от 45-ото насам в групата на ГЕРБ-СДС, почетен председател на движение „Гергьовден“.
