Кръстю Лафазанов ухажвал покойната Елена с “Кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти?”
На 24 септември 2022 г. смъртта раздели Елена и Кръстю Лафазанови. Едно щастливо семейство и уникален артистичен тандем. Там горе Елена може би вече се е срещнала с най-добрата си приятелка и душеприказчик – поетесата Петя Дубарова, която напуска този свят на 4 декември 1979 г.
А Кръстю ще бори скръбта и тъгата по Елена с работа. Вече обяви, че участието му на 11 ноември в постановката “Един мъж не стига” ще бъде в памет на непрежалимата му съпруга.
Елена Начева е родена в Бургас на 28 юли 1962 г. С Петя се запознават на 6 юли 1976 г., деня на приемния изпит в английската гимназия в града. Но дори не си казват имената. Ето как го е описала Елена:
“Свършва изпитът по български език. В двора изчаквам свои познати. От вратата излиза високо слабо момиче с къси черни коси, бяла риза, навити до лактите ръкави, дълга разкроена тъмносиня пола.
Прескача двайсетината стъпала по две-три наведнъж – опасна противница! “Колко е часът?” – ме пита.
Поглеждам часовника си, не се налага да хабя приказките.
“Опасната противница” е надникнала в циферблата и вече се озърта наоколо. Не си казваме имената.
Заговаряме за темата – и двете сме писали за Вазовата Баба Илийца. Момичето не се притеснява.
Говорим си, сякаш се знаем отколе. Но то ме изследва с рентгенови очи. Улавям проникващия му поглед. Смути ме, а се пишех наперена мадама.
Издокарала съм се с високи коркови подметки (супермодерни през 1976 г.) и рокля от бял тензух с плетени бабини дантели (мой дизайн, моя гордост). Момичето ме разстреля:
“Приличаш на принцеса с тая бяла рокля”. Неловко – одобрява ли ме, или ме поднася – принцеса, ама ку-ку?!
То трябва да е разчело смут по лицето ми, защото добави: “Наистина много е шик!”
И непознатата се отдалечи. Но преди това ме накара да я запомня. Вряза се дълбоко в паметта ми…”
Запомнете, уважаеми читатели, този артистичен стил на изразяване и тази тънка себеирония.
По-нататък ще разберете защо. И двете момичета са приети в английската гимназия, но са в различни паралелки. Решават да общуват с писма.
Благодарение на тази епистоларна връзка знаем много неща и за Петя, и за Елена.
На 16 март 1978 г. в самолетна катастрофа над Враца загива приятелят на Елена, нейното първо момичешко влюбване.
Тя изпада в депресия, затваря се в себе си. Петя Дубарова е човекът, който й помага да преживее душевната си криза.
В едно от писмата си й пише: “Мила Льони, аз все още не съм се влюбвала и не зная как си се чувствала тогава, но си представям какво ти е сега и ти съчувствам. (…)”
Eлена Начева е родена на 28 юли 1962 г. в Бургас. С Кръстю Лафазанов се запознават във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов” (сега НАТФИЗ), където учат куклено актьорско майсторство.
Той й се обяснява в любов с един пеещ часовник, от който звучи мелодията “Кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти?”. Пуска й я в коридорите на ВИТИЗ.
В трети курс двамата се женят. Раждат им се две деца – син Георги-Крис и дъщеря Елица, после стават баба и дядо на две внучета.
След като завършва ВИТИЗ, Елена Начева е разпределена в Добричкия куклен театър “Дора Габе”, където през 1985 г. дебютира в ролята на циганката в постановката “Чувалът с картофи”.
По същото време съпругът й Кръстю Лафазанов е разпределен в родния си град Варна. Участва в Детско-юношеския театър “Златното ключе”.
През 1987 г. Елена също идва във Варна и в драматичния театър “Стоян Бъчваров” за два сезона изиграва 3 роли в пиеси на Стефан Цанев и Гюстав Флобер.
През 1988-1989 г. Лафазанови са в трупата на Смолянския драматичен театър и после идват в София.
Елена печели награда за най-добро представление за “Фантасмагории”на театрален фестивал – Благоевград.
Елена често сменя театрите, в които играе – Общински театър – Красно село, Младежкия театър, Първи частен театър “Ла страда”, Сатиричния и Народния театър.
През 1993-1995 г. в Театър 199 режисира и играе авторски, документален, музикално-поетичен спектакъл “Разгневена нестинарка”, посветен на Петя Дубарова.
В киното дебютира през 1988 г. с ролята на учителката във филма на Пламен Масларов “Забранено за възрастни”. Играе и във филмите “О, Господи, къде си” и в “Закъсняло пълнолуние”.
Участва и в много телевизионни постановки и шоупрограми, в които изпълнява различни роли. След като идват в София, звездата на Къци, както всички го наричат, изгрява в театъра на Теди Москов “Ла страда”.
Там той изиграва първите си роли и става партньор на Мая Новоселска. И не защото тримата са учили в един клас във ВИТИЗ, а защото е много талантлив.
Теди Москов казва, че е следил своя състудент Лафазанов още от първи курс. И съвсем естествено той влиза в екипа на “Улицата”, където има възможност да се вихри в цялата гама на комедийното пространство.
Може би го помните като Страхил Божикравов – половин човек на половин работен ден, на половин работна заплата в завода за полупроводници, който живее в половин апартамент и половината му зъби са металокерамика, а другите са меки.
Иска да каже на шефа си (Христо Гърбов), че е голям задник, но не може, понеже заеква и стига само до “Шефе, ти си голям!”. Елена също играе в седем от 15-те издания на “Улицата”.
През 1993 г. Лафазанов преминава на щат в Народния театър. Режисьорите бързо разкриват и комедийния, и драматичния му талант.
Бил е Араламби в “Суматоха”, Полоний и Гертруда в “Хамлет” и, представете си, с тази фигура и физиономия – Дон Кихот в постановка на Александър Морфов.
А Владимир Пенев играеше Санчо Панса.
В постановката на Теди Москов “Ромео и Жулиета” Къци е… дойката. За тази роля обаче получава наградата “Аскеер-91” за изгряваща звезда.
Кръстю Лафазанов е много търсен актьор. Сивито му е пълно с театрални и кинороли, в които актьорът щедро демонстрира всички нюанси на таланта си.
Както сам казва: пол – мъжки, но мога да играя и жени (в комедии). Освен в Народния е играл и в Сатиричния театър.
Снима се в много филми, но още не е изиграл голямата си роля.
В “Комиците” беше Кръсте Лафазановски, жената на баджанаците, намръщена чиновничка, учителят Коста Тазобедрев, които изпитва Ненчо Илчев.
Така Крьстьо и Елена извън дома играят кой както може, но в къщи водещата личност е тя, защото може да е и сценарист, и режисьор, и творец, който измисля скечове и смешни истории.
Да сътворява новодумие. Като например Ла-фа-ре-троспекции. Или: имаме вино КЪЦИне ЛАФАзаньон, произведено в ЛАФА-ми-лната ни лаборатория. Много е шегопивко и тъготръпчиво.
Елена казваше, че иска да промени кръвната си група, защото й омръзнало в картона й да пише, че е пълна 0.
Добре, че поне резус факторът й е положителен – “+”.
Иска й се да смени и ЕГН-ето си, защото й омръзнало да дели рождената си дата 28 юли с Наполеон.
Елена измисля и създава Издателско-театрална къща “Ела” и е съавтор с Лафазанов на уникалните детски книжки “Засукани финтифлюкани приказчуни”.
Театър и издателство “Ела” представят и книгата “Кабинет по Смехотерапия – 1 част”. Науката Смехология и входове в Смехотерапията. Първа глава – Лафундаметални подходи и методи.
В “Ела” като сценарист и постановчик тя създава моноспектакъла на Лафазанов “Пълнолудие отложен живот”, който се играеше на сцената на Сатиричния театър.
Пълното име на шоуто гласеше: “Смехотерапия за всеки с всички включени екстри 🙂 или как да разсмеем сфинкс! Един ЛАфамилен лафторски спектакъл – спасение от ковИдиотилия се делник”.
Двамата се вихрят в изключително смешния спектакъл “Интимни беседи по онзи въпрос” – смехотерапевтични сеанси с докторски скечове от д-р Начева и доц. д-р Лафазанов.
Да завършим този текст за артистичното семейство с една от смешките в този спектакъл.
“Какво прави този мъж в спалнята ни?” – крещи гневен доц. д-р Лафазанов. “Чудеса, чудеса прави!”- крещи щастлива д-р Начева…
